Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Treasure Island, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 83 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (2002)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЗЛАТНА БИБЛИОТЕКА

Избрани творби за деца и юноши

Двадесет и трета книга

 

Робърт Луис Стивънсън ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА

Превела от английски Весела Несторова

Преводач на стиховете Надя Кехлибарева

Редактор Елена Матева

Художествен редактор Тончо Тончев

Технически редактор Георги Кожухаров

Коректор Елена Иванова

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС ДПК „Д. Благоев“ — София 1977 година

 

Treasure Island by Robert Louis Stivenson J M Irm A Sons Lid London 1955

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция, добавяне на илюстрации

Статия

По-долу е показана статията за Островът на съкровищата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Островът на съкровищата
Treasure Island
Корица на романа от Charles Scribner's Sons, 1911
Корица на романа от
Charles Scribner's Sons, 1911
АвторРобърт Луис Стивънсън
Илюстраторкъм бълг. издания:
Стоян Шиндаров (1975)
Христо Жаблянов (1987)
Първо издание14 ноември 1883 г.
Англия, Лондон
ИздателствоCassell and Company
Оригинален езиканглийски
ЖанрПриключенска
Роман за подрастващи
Видроман
Страници163* до 184**

Издателство в България„Добромир Чилингиров“, София, 1946
ПреводачРосина Бонева (1946)
Весела Несторова (1960)
Евгения Паничерска-Камова (1975)

бележки
  • * Брой страници на „Народна младеж“ '87
    ** Брой страници на „Народна култура“ '75
Островът на съкровищата в Общомедия

„Островът на съкровищата“ (на английски: Treasure Island) е роман на шотландския писател Робърт Луис Стивънсън, издаден за първи път през 1883 г. в един том. Преди това е публикуван на части в списание за деца с оригинално заглавие „Корабният готвач или Островът на съкровищата“.

Творбата представлява приключенска история, първоначално предназначена само за деца, но в наши дни ориентирана и към подрастващите читатели. Сюжетът се върти около премеждията на Джим Хокинс, който открива карта на заровено пиратско съкровище. Тя отвежда младежа на опасно приключение, в което пиратска шайка и група авантюристи се опитват да се доберат до скритото имане, заровено на екзотичен остров. В много отношения романът притежава и образователна линия, защото се занимава с развитието и израстването на главния персонаж, и може да се причисли към така наречените „билдунгсромани“.

Произведението на Стивънсън е една от най-често драматизираните творби: филмирано, правено на сериал и дори на пантомима. Само BBC е продуцирала поне три телевизионни адаптации. Една от адаптациите по романа е анимационният филм „Планетата на съкровищата“ на Дисни; както заглавието подсказва, действието се измества в космическото пространство. Книгата е адаптирана във футуристичен пълнометражен анимационен филм и от българския режисьор-аниматор Румен Петков.

Сюжет

Първа част: Старият пират

Морският капитан Били Боунс отсяда в селската странноприемница „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл. Новодошлият е потаен и подозрителен към всеки новодошъл и започва да плаща на Джим Хокинс – сина на съдържателя, за да си отваря очите за моряк с един крак. Старецът остава за дълго в странноприемницата, печелейки сред местното население славата на пияница и грубиян. Един ден Боунс е посетен от стар свой приятел с прякор Черното куче. Между двамата избухва свада. Черното куче побягва, а Капитанът получава удар. Старият моряк пренебрегва съвета на местния лекар д-р Ливси да спре алкохола и скоро състоянието му се влошава значително. Усещайки своя неизбежен край, той споделя на Хокинс, че е преследван от екипажа на Флинт, който иска морския му сандък.

През един мъглив ден сляп просяк на име Пю дава на морския вълк „черния знак“ – късче хартия, почернено от едната страна, което го предупреждава, че хората на Флинт ще навестят стареца в десет часа. Веднага щом получава лошата вест, Боунс пада мъртъв на пода. Хокинс и майка му остават в странноприемницата, за да вземат дължимото от сандъка на покойника, като преди това са търсили помощ в селото. Главорезите пристигат и двамата напускат хана, скривайки се под един мост. Хората на Флинт, водени от Пю, опустошават мястото, но не намират книжата на капитана, взети от Хокинс. Вбесеният слепец заповядва да бъде намерено момчето. Прозвучава сигнал и мародерите се разотиват, оставяйки Пю, който намира смъртта си под копитата на спасителния отряд от селото. Хокинс е откаран при скуайър Трелони и доктор Ливси, за да им покаже книжата. Тримата разглеждат бележките на Флинт, пълни със сметки от печалбите, донесени от грабежи на села и кораби. От плика изпада карта на острова, където е заровено съкровището на Флинт, натрупано от неговите набези. Скуайър Трелони възторжено предлага веднага да се подготвят за пътуване.

Втора част: Корабният готвач

Хокинс остава няколко седмици в имението на скуайъра, докато Трелони уреди подготовката по пътуването в Бристъл. Един ден пристига писмо, в което скуайърът оповестява, че се е сдобил с шхуна на име „Испаньола“ и нужния екипаж, сред който и корабния готвач Джон Силвър. Хокинс заминава за Бристъл незабавно с пощенската кола. Веднага след пристигането си момчето е пратено от Трелони в кръчмата „Далекогледа“, държана от Силвър, за да даде бележка на готвача. В заведението Джим заварва Черното куче, който се измъква бързо, преди съдържателят да прати хора да хванат беглеца. Силвър е възмутен, че такива разбойници посещават мястото му.

Преди корабът да потегли, капитанът прави съвещание, в което изразява недоволството си, че всички, освен него, знаят за целта на пътуването, а именно заровеното съкровище. Също така капитан Смолет изпитва притеснение към екипажа, който подозира, че може да подбуди бунт на шхуната. Въпреки опасенията „Испаньола“ потегля. По време на пътуването мистериозно изчезва помощник-капитанът Ероу. Малко пред корабът да достигне своя цел, Хокинс, скрит в полупразна бъчва с ябълки, чува разговор между Силвър и няколко души от екипажа. Подмолният готвач се разкрива като жесток пират от бившата шайката на Флинт, повечето от членовете на която са на палубата на „Испаньола“. Главорезите се готвят да вдигнат бунт в подходящия случай и да се доберат до съкровището. Точно преди Хокинс да бъде разкрит, някой изкрещява, че приближават земя. Момчето незабавно уведомява доктор Ливси, че иска да свикат събрание, в което има да им каже нещо. Капитан Смолет, скуайърът и Ливси се оттеглят на заслужено празнуване в каютата. След малко Джим е извикан. Момчето накратко разказва всичко, чуто от Силвър. Мъжете в каютата уточняват, че е възможно да се разчита едва на седем души от екипажа, а към останалите дванайсет е нужно да се прояви търпение и предпазливост. Докторът съветва Джим да действа като шпионин сред моряците.

Трета част: Моите приключения на брега

След откриването на острова сред екипажа на кораба се появява напрежение, което започва да загатва за предстоящ бунт. Капитан Смолет прави повторно тайно съвещание, в което предлага да позволят на главорезите да слязат на брега, а малкото честни мъже на палубата да избягат с кораба. Планът се проваля, след като Силвър оставя на „Испаньола“ повече свои моряци отколкото свитата на капитана. Хокинс решава да действа и се качва в лодките заедно със Силвър. Преди да се доберат до брега, момчето скача от плавателния съд и се скрива в гъстата растителност на острова. Навлиза навътре в гората и се спира на едно блато. Известно време оглежда острова. Чува приближаване на хора и се скрива зад един дъб. Вижда Силвър да разговаря оживено заедно с още един мъж от екипажа на име Том. Хокинс се промушва по-напред, за да чуе разговора им. Силвър убеждава моряка да се присъедини към групата му. Изведнъж се разнася смъртен крясък из острова. Пиратският главатар казва, че това е Алън. Том отказва да се присъедини към пиратите дори с цената на живота си. Когато мъжът се обръща, за да си тръгне, Силвър хвърля патерицата по него. Уцелва го в гърба и Том пада. Главорезът довършва жертвата си с нож. Хокинс припада за кратко от видяното и, след като се свестява, побягва навътре в гората. Неочаквано из дърветата се промъква странно същество. Постепенно Хокинс разбира, че това е човек. Раздърпаният мъж пада на колене и се представя за Бен Гън – бивш пират, част от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си, заради желанието си да намери съкровището на главатаря. Гън престоява три години на самотния остров, през които твърди, че е открил пиратското имане. Неочаквано прозвучава гърмеж на топ. Джим и Бен се затичват по посока на изстрела. Момчето забелязва в далечината да се вее английското знаме.

Четвърта част: Оградата

Отново на борда на „Испаньола“. След като разбират, че не могат да отвлекат „Испаньола“, Ливси и Хантар взимат лодка и слизат на острова. Недалеч от брега, в гората, те намират укрепление, в което могат да се барикадират. Връщат се на палубата и заедно с останалите взимат на мушка шестимата хора на Силвър и започват да прехвърлят провизии и оръжия на лодките. Успяват да направят три успешни курса до острова и да приберат стоката зад оградата. При последния, четвърти курс, обаче нещата се усложняват. Приливът затруднява движението, а пиратите от острова се усещат. Лодката е потопена от гюле и авантюристите се добират до брега без провизии. Преди да се скрият в укреплението, мъжете се спречкват с част от главорезите и губят един от хората си. В постройката капитан Смолет разпъва английското знаме. Цяла вечер отцепниците са обстрелвани с гюлета от кораба, но попаденията са неточни.

През това време Хокинс се разделя с Бен Гън. В нощта той наблюдава действията на пиратите, после се промъква бавно към дървеното укрепление. Прескача оградата и е приет с охота от съмишлениците си, които са го мислели за мъртъв. Смолет разпределя задачи на всички. На сутринта Хокинс се буди от викове, че зад оградата е Силвър, който е дошъл да преговаря.

Капитан Смолет с неприязън се съгласява да изслуша злосторника. Силвър предлага да им дадат картата на съкровището и неговите хора ще ги пуснат живи. Смолет категорично отказва, смятайки, че неговите мъже имат възможности да се справят с пиратите и да ги предадат на закона. Еднокракият разбойник побеснява и си тръгва, заканвайки се, че ще ги нападнат след час. Авантюристите заемат бойните си места и се подготвят за атака. Не след дълго пасмината на Силвър напада. Честните англичани губят трима свои другари, докато враговете им се прощават с петима. По сметките на ранения Смолет стават четирима срещу девет.

Пета част: Моето приключение по море

Авантюристите се възстановяват след нападението. Хокинс, нетърпелив и жаден за действия, взима храна и оръжие и, издебвайки подходящия случай, напуска укреплението без никой да го забележи. Беглецът вижда как пиратите си устройват лагер на брега на острова. В прикритието на нощта Хокинс намира Бялата скала, където Бен Гън крие собственоръчно направената си лодка, ненадежден коракъл, и с нейна помощ Хокинс се добира до „Испаньола“. Едва прерязва корабното въже, ставайки свидетел на кървавата разпра в кабината между кормчията Израел Хандс и О'Брайън. След като момчето освобождава кораба, той се връща в лодката и се оставя на произвола на вълните.

На сутринта Хокинс се събужда невредим. Опитва се да гребе към брега на острова, но всяко негово движение застрашава да потопи коракъла. Недалеч от себе си момчето забелязва „Испаньола“, която видимо не е управлявана от никой. Измъчван от жажда, Хокинс се добира отново до кораба, който смачква и потапя лодката, миг преди момчето да се хване за бушприта на шхуната. Хокинс се качва на борда, където цари пълен безпорядък – раненият Хендз е мъртво пиян, а О'Брайън е убит от своя другар. Момчето сваля пиратското знаме и „превзема“ кораба. Оцелелият пират се съгласява да закара „Испаньола“ на северния бряг на острова, както иска неочакваният гост. Ранен сериозно, Хендз дава на Джим да управлява рула, като само го насочва. Улисан в управлението, Хокинс е нападнат от главореза, който тайно е скрил нож в пазвата си. Нападнатият опитва да се спаси, като се качва по вантите на стенгата, където има време да зареди пистолетите си. Хендз забива камата в рамото на момчето, което стреля и убива разбойника. Раната не е сериозна и момчето успява да я превърже.

Корабът акостира на брега и Хокинс слиза на острова. Под прикритието на нощта, той прескача оградата на укреплението. Въпреки опасенията си, той влиза вътре, където събужда лагера на противниците.

Шеста част: Капитан Силвър

Пиратската група вътре в дървената постройка се състои от шестима души. Мъжете са водени от Силвър, но са видимо недоволни от досегашното му наставление. Някои от тях искат да убия Джим, който признава всичко сторено от него. Силвър се застъпва за момчето, с което още повече навлича гнева на останалите. Връчен му е черният знак – скъсан лист от страница на Библията, почернен със сажди. Еднокракият разбойник използва случая, за да покаже картата на Флинт, лично дадена му от отстъпилите англичани. Главорезите оставят своя главатар.

Сутринта лагерът е посетен от д-р Ливси, който преглежда пиратите. Той иска да разговаря настрани с Джим. Признава на Хокинс, че всички са невредими и нарочно са отстъпили укреплението на враговете си. В момента са се съюзили с Бен Гън и плануват да ударят разбойниците. Джим избира да остане с пиратите, за да предпази живота на Силвър. След срещата главорезите започват настървено да търсят съкровището. Особено ентусиазиран е Силвър, държащ вързан с въже Хокинс. Търсачите намират местонахождението му, изрично посочено от Флинт, но ужасени откриват, че някой е взел имането преди тях. Докато пиратите обвиняват своя главатар за неуспеха си, наоколо се разнася гласът на Флинт, имитиран от Бен Гън. От храстите се появяват Ливси, Гън и Грей, въоръжени с пушки. Пиратите се предават, а трима от тях избягват в джунглата. Силвър решава на сътрудничи на победителите и пленниците са отведени в пещерата, където Бен Гън е преместил съкровището, след като го е намерил преди два месеца. Златото е пренесено на борда на скритата „Испаньола“ и авантюристите отплават, оставяйки тримата бунтовници, заедно с част от запасите на брега на острова.

По време на пътуването Силвър успява да се измъкне с част от съкровището. „Испаньола“ достига Бристъл. Имането е поделено между оцелелите участници в пътешествието. Джим споделя, че огромна част от съкровището на Флинт още седи на острова.

Край на разкриващата сюжета част.

Герои

Положителни герои

Джим Хокинс и съкровището от Островът на съкровищата.
  • Джим Хокинс (Jim Hawkins) – момче в начална тийнейджърска възраст, главно действащо лице и разказвач на по-голяма част от историята. Син на съдържателите на странноприемницата „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл, Англия. Хокинс е изпълнен с ентусиазъм към приключенията и опасностите. Изпитва желание да се покаже полезен пред другите, въпреки крехката си възраст. Понякога е буен и не винаги се вслушва в съветите на по-възрастните. Като цяло е страхлив, но успява да запази самообладание в кризисни ситуации. Момчето е изключително впечатлено от фигурата на Джон Силвър, дори когато се разкрива, че е разбойник. Изпитва симпатии и към другите авантюристи.
  • Дейвид Ливси (David Livesey) – местен лекар и съдия, придружаващ Хокинс в пътуването. За кратко влиза в ролята на разказвач на част от историята. Ливси е възпитан мъж с приятни маниери и богат речник на изразяване. Спретнат и елегантен, носещ бяла напудрена перука. Изключително смел, запазващ самообладание и в най-напрегнатите ситуации. Има високо чувство за справедливост и не понася грубото държание. Джим изпитва уважение и респект към доктора, но той не оказва влияние върху момчето, както фигурата на Джон Силвър.
  • Джон Трелони (John Trelawney) – местен скуайър, който ентусиазирано организира цялото пътуване към острова на съкровището. Той е едър и висок мъж, повече от метър и осемдесет. Има червендалесто и грубо лице. Избухлив и темпераментен мъж с добро, но наивно сърце. Духовит и забавен. Подобно на своя приятел доктор Ливси, притежава силно чувство за справедливост и ненавижда престъпниците. Главният недостатък му е, че прекалено разговорлив и не може да пази тайна. Отначало не се погажда особено добре с капитан Смолет.
  • Александър Смолет (Alexander Smollett) – главен капитан на кораба „Испаньола“, нает от скуайъра. След разкриването на бунтовниците става водач на малката група честни авантюристи. Смолет е строг и намусен мъж, който отначало не се харесва на никого. Професионалист в работата, който стриктно спазва всяко правило и не понася неподчинението. Не харесва особено Джим заради непослушанието му. Самомнителен и подозрителен – пръв изказва предположение, че Силвър и хората са му ненадеждни. Не одобрява прекалената наивност на скуайър Трелони.
  • Бенджамин „Бен“ Гън (Benjamin „Ben“ Gunn) – бивш член от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си на Острова на съкровищата, заради неистовото си желание да намери съкровището. Прекарва три години на безлюдния остров, през което време успява да намери пиратското имане без карта. Най-много му липсва от цивилизования свят сиренето. Джим го намира за стряскащ, но в същото време и насмешлив с налудничавото му държание и раздърпани дрехи. Гън съжалява дълбоко за предишния си живот.
  • Ейбрахам Грей (Abraham Gray) – дърводелец чирак, част от екипажа на „Испаньола“. В последния момент се отказва да се присъедини към бунтовниците.
  • Том Редрут (Tom Redruth) – горски пазач и верен слуга на скуайъра, който отговаря за имението му. Придружава Трелони в пътуването. Редруг е възрастен мълчалив англичанин. Убит е, когато хората на Смолет се нанасят в укреплението.
  • Джон Хантър (John Hunter)– прислужник на скуайъра, който участва в пътуването. Убит по време на нападението на пиратите върху укреплението.
  • Ричард Джойс (Richard Joyce) – друг слуга на скуайъра, който взима участие в пътешествието. Убит по време на пиратското нападение.
  • Том и Алън (Tom and Alan) – честни моряци, които заплащат с живота си заради това. Убити са от бунтовниците, след като слизат на острова с тях.

Отрицателни персонажи

Дългият Джон Силвър заедно с Хокинс и своя папагал.
  • Дългият Джон Силвър (Long John Silver) – корабен готвач и главатар на стария екипаж на Флинт. Много висок и едър с месесто и грозновато лице, което винаги е усмихнато. Левият му крак е отрязан чак до бедрото, така че се придвижва умело и пъргаво с патерица. Притежава говорещ папагал, бълващ псувни, кръстен на стария Флинт. Силвър е общителен и забавен човек, чиято фигура пленява хората, включително и Хокинс. Зад приятната му външност обаче се крие кръвожаден и жесток пират. Двуличен и изключително хитър, готов да заблуди и най-подготвения. Целият екипаж на Флинт, включително и предводителя, се е страхувал от Джон.
  • Били Боунс (Billy Bones)– стар моряк, първи помощник на легендарния капитан Флинт и единственият, който знае мястото на заровеното съкровище. Боунс е едър и тромав мъж с грубовато държание. Необщителен и намръщен човек, пристрастен към рома. Пиян, става нахален и раздразнителен, често стигащ до физическа саморазправа. Предизвиква страх в околните. Хокинс също се плаши от капитана, но страхът му е примесен с някаква симпатия. Най-големият ужас на Боунс е еднокракият моряк – Дългия Джон Силвър.
  • Флинт (Flint) – легендарен пиратски главатар и капитан на кораба „Уолръс“. В романа само името му се споменава, което всява ужас у всички, а Флинт е изпитвал голям страх и гордост към Джон Силвър, който е служил като старши кормчия на кораба му. Капитанът обаче споделя тайната за местонахождението на съкровището си единствено на своя помощник капитан Били Боунз. Старият Флинт умира от алкохолно отравяне с ром в Савана.
  • Израел Хендз (Israel Hands) – кормчия на кораба „Испаньола“ и стар другар на Силвър. Борави добре с корабното оръдие и ножа. Жесток и прибързан към враговете си. Убива О'Брайън в пиянска свада. Хендз е лукав и двуличен моряк, който намира смъртта си от ръцете на Джим при опит да заколи момчето.
  • Слепият Пю (Blind Pew) – сляп и гърбав просяк, който се занимава с грабежи и убийства. Зъл и жилав старец, от който мнозина се боят. Бивш член на пиратите на Флинт. След пиратския живот, натрупал огромно богатство, което профуква до просяшка тояга. Намира смъртта си под копитата на конски отряд.
  • Черното куче (Black Dog) – бивш член на екипажа на Флинт и после част от свитата на Пю. Неприятен и лукав главорез с восъчнобял тен и с липсващи два пръста на лявата ръка. Джим не го оприличава като моряк.
  • Джордж Мери (George Merry) – висок пират на около 35 г. със зло излъчване и жълтеникави очи. Опълчва се на авторитета на своя главатар Джон Силвър и повежда бунт срещу него. Има претенциите да е следващият капитан.
  • Том Морган (Tom Morgan) – стар пират, част от бившия екипаж на Флинт. Дълбоко суеверен. Опитва се да остане верен на Силвър, дори когато другите моряци въстават срещу него. Изоставен на острова.
  • Дик Джонсън (Dick Johnson) – най-младият моряк от екипажа на „Испаньола“. Присъединява се към пиратите, привлечен от сладките приказки на Джон Силвър. По-късно рискува страница от Библията си, за да направят черния знак. Изоставен е на острова.
  • Джоб Андерсън (Job Anderson) – боцман, който след смъртта на г-н Ероу служи и като помощник-капитан. Вероятно част от екипажа на Флинт. Опитва се да убие Хокинс по време на нападението.
  • О'Брайън (O'Brien) – млад ирландец, убит от Израил Хендз в пиянска свада. Носи червена нощна шапка, за да прикрива плешивината си.
  • Джон (John) – бунтовник, контузен при нападението на укреплението. Намира смъртта си от пушка, при залавянето на пиратите, когато дирят съкровището.
  • Алърдайс (Allardyce) – един от шестимата пирати, избити от Флинт, след като заварят съкровището му. Скелетът му служи за пътепоказател към имането.

Други герои

  • Г-н Ароу (Mr. Arrow) – помощник-капитан на „Испаньола“, пристрастен към алкохола, за което не е особено харесва от капитан Смолет. Изчезва безследно по време на пътуването. Описан е мургав стар моря с обеца на ухото и кривоглед.
  • Г-н и Г-жа Хокинс (Mr. and Mrs. Hawkins) – семейството на Джим Хокинс. Майката е описана лукава, но справедлива, а бащата умира в началото на романа.
  • Г-н Данс (Mr. Dance) – митничарски началник и водач на конния отряд, който спасява Хокинс и майка му от шайката на Пю.
  • Догър (Dogger) – един от хората на г-н Данс, който закарва Джим с коня си в селото.

Екранизации

Произведението на Стивънсън е едно от една от най-екранизираните творби в киното. Книгата има повече от 50 кино- и телевизионни продукта, вдъхновени или адаптирани по нея.[1]

Кинофилми и видео

Постер на филма Островът на съкровищата от 1934 г.

Телевизионни продукти

Театър

  • През 2007 г. е направена адаптация от Кин Лудвиг. Пиесата е представена месец май в Alley Theatre в Хюстън, Тексас, под режисурата на Грегъри Бойд. За дизайна на представлението отговарят Юджин Ли и Констанс Хофман.[2] След успеха си в Лондон пиесата е поставяна и в България в „Младежки театър“. Режисьор на представлението е Петър Кауков.[3]
  • Нова театрална версия на романа е направена 2014 г. от драматурга Бриони Лявери. Пиесата е поставена декември на сцената на „Кралският национален театър“, Лондон, с режисьор Поли Финдли. Представлението е играно до април 2015 г. В тази адаптация Джим е момиче.[4]

Външни препратки

Източници

  1. Film Versions of Treasure Island // The Robert Louis Stevenson Archive. Архивиран от оригинала на 2016-04-02. Посетен на 23 януари 2016. (на английски)
  2. „Treasure Island“ // kenludwig.com. Архивиран от оригинала на 2016-12-18. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)
  3. „ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА“ // theatre.art.bg. Посетен на 21 октомври 2016.
  4. Billington, Michael. „Treasure Island review – casting girls unearths a new side to boys’ adventure“ // theguardian.com, 11 декември 2014. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)

Шеста част
Капитан Силвър

Двадесет и осма глава
В неприятелския лагер

При червеникавата светлина на факела, който освети вътрешността на крепостта, видях, че най-лошите ми предчувствия се бяха сбъднали. Пиратите бяха превзели крепостта и запасите. Бъчонката с коняк, свинското и сухарите бяха на предишното си място. Но това, което най-много ме ужаси, беше, че нямаше и следа от пленници. Реших, че всички са загинали, и ме обзе мъка, задето и аз не бях загинал заедно с тях.

Имаше само шестима пирати — всички останали бяха избити. Петима от тях, внезапно събудени от първия им сън, скочиха на крака, зачервени и подпухнали от пиянство. Шестият се беше подпрял на лакътя си и беше смъртно блед, а от окървавената превръзка на главата му разбрах, че е ранен неотдавна и че скоро е превързан. Аз си спомних човека, по когото бяхме стреляли и който беше успял да се върне в гората през време на голямата атака, и не се съмнявах, че това е той.

Папагалът стоеше на рамото на Дългия Джон и чистеше перата си. Дългия Джон ми се видя по-блед и по-суров от преди. Той все още носеше официалния костюм, с който се беше явил при нас в ролята на парламентьор, но дрехите сега бяха страшно изкаляни и изпокъсани от трънливите храсти в гората.

— Я гледай, това било Джим Хокинс! — каза той. — Като гръм от ясно небе, а? Идеш като приятел, тъй ли?

13_hvanat.png

Той седна върху бъчонката с бренди и започна да си пълни лулата.

— Я дай насам за малко факела, Дик — каза той и след като запали лулата си, добави: — Закрепи го в купа дърва, а вие, джентълмени, си легнете. Няма защо да стоите на крака пред мистър Хокинс. Сигурен съм, че той ще ви извини за това. И така, Джим — продължи той, като запали лулата си, — каква приятна изненада за твоя беден стар приятел Джон. Аз разбрах, че умът ти е бръснач, още като те видях, но как попадна тук — не мога да разбера.

На всички тези приказки аз не отговорих. Бяха ме оставили с гръб, опрян на стената, та гледах Силвър право в лицето, като външно си придавах смел вид, но вътрешно ме бе обзело тежко отчаяние.

Силвър съвсем спокойно смукна един-два пъти лулата си, след което продължи да ми говори:

— Виж какво, Джим, тъй като си дошъл при нас — каза той, — ще ти дам един съвет. Ти всякога си ми харесвал, защото си куражлия момче и защото, когато бях млад и хубав, бях съвсем като тебе. Аз винаги съм искал да станеш от нашите и да вземеш своя дял от съкровището, та да завършиш живота си като истински джентълмен. И така си е редно, момчето ми. Не ще и дума, че капитан Смолет е отличен моряк, но е доста взискателен, щом стане дума за дисциплина. „Дългът си е дълг“ — казва той и има право. Затова ти по-добре не се мяркай пред очите му. А и докторът не ще да те види. „Неблагодарен безделник“ — ето какво каза той за тебе. С една дума, не можеш да се върнеш при твоите хора, защото не те искат, и ако не искаш да образуваш трети екипаж, при което ще си доста самотен, присъедини се към капитан Силвър.

Значи работите не били така зле. Разбрах, че приятелите ми са още живи и макар да повярвах само отчасти на Силвър, че моите хора не искали да ме видят, задето съм дезертирал, аз по-скоро се успокоих, отколкото отчаях от това, което чух.

— Аз не казвам нищо за това, че си в наши ръце — продължи Силвър, — но ето те при нас. Винаги съм смятал, че човек трябва да бъде убеден и че със заплахи нищо добро не се постига. Ако ти харесва тази работа, ще дойдеш при нас, а ако ли пък не, Джим, ти си свободен да откажеш, съвсем свободен, друже. Едва ли ще се намери друг моряк на тоя свят да ти говори по-честно, гръм да ме порази!

— Значи да отговоря — запитах аз с разтреперан глас. Но през любезните приказки, които по-скоро приемах като подигравка, аз прозирах смъртната закана, която бе надвиснала над мене, и страните ми горяха, а сърцето ми тежко биеше.

— Виж какво, момчето ми — каза Силвър, — никой не те насилва. Размисли. Няма какво да бързаме, и без това е приятно с тебе.

— Добре — казах аз, като се окуражих малко, — ако трябва да избирам, смятам, че имам право да знам най-напред какво става, защо вие сте тук и къде са моите приятели.

— Какво става ли? — изръмжа един пират. — И самият дявол не знае какво става.

— Я си затваряй устата, приятелю, когато не те питат — обърна се Силвър свирепо към онзи, който се обади.

После ми отговори с предишния любезен тон.

— Вчера заран, мистър Хокинс — каза той, — пристигна доктор Ливзи на ранина с бяло знаме. „Капитан Силвър — каза той, — останахте на сухо. Корабът е изчезнал. Е, докато си пийвахме и изпяхме някоя и друга песен, изтървахме кораба, не отричам. Ни един от нас не забеляза това. Ние всички отидохме да проверим, но, гръм да го порази, старият ни кораб беше изчезнал. Всички стояхме на брега със зинали уста и, да ти кажа право, надали някога е имало по-големи зяпльовци от нас.“ „Виж какво — каза докторът, — нека се спазарим.“ И ето, че се спазарихме, като те ни оставиха на разположение запасите, брендито, крепостта, дървата, които вие така грижливо пазехте, с една дума, цял кораб от рейовете до кила. А те отидоха нанякъде и не знам къде се дянаха. Той отново смукна лулата си.

— Ама да не мислиш, че теб те включиха в договора? — придаде той. — Ето последните думи на доктора: „Колко души останахте?“ — казвам аз. „Четирима казва той — и единият е ранен. А оня хлапак не го знам къде е — каза той — и не ме интересува. Дойде ни до гуша от него!“ Ето какво каза човекът.

— Това ли е всичко? — попитах аз.

— Всичко, което трябва да чуеш, синчето ми — отвърна Силвър.

— И сега трябва да избирам, така ли?

— Сега трябва да избираш, главата си залагам! — каза Силвър.

— Добре — казах аз, — не съм толкова глупав, да не знам какво ме очаква. Не ме интересува, ако ще и най-лошото да ми дойде до главата. Аз свикнах да гледам смъртта в очите, откакто тръгнах с вас. Искам само едно-две неща да ви кажа — продължих аз много възбудено — и първото е това, че вие сте в безизходица: кораба загубихте, съкровището изпуснахте, загубихте много хора, цялата ви работа е пропаднала и ако искате да знаете кой е виновник за всичко това, ще ви кажа — това съм аз! Аз бях в ябълковата бъчва оная вечер, когато най-напред видяхме земя, и чух всичко, което си говорехте ти, Джон, и ти, Дик Джонсън, и Хендз, който сега е на дъното на морето, и същия час казах всичко до последна дума на нашите хора. А колкото за шхуната, аз прерязах котвеното й въже и убих хората, които бяхте оставили на борда, аз я откарах там, където нито един от вас няма да я види. Сега мога да ви се изсмея, вие ми бяхте в ръцете от самото начало до този момент. Не ме е страх от вас, една муха може да ме уплаши повече. Можете да ме убиете, ако желаете, а можете и да ме пощадите, каквото било — било, а когато ви изправят на съд за пиратство, аз ще ви помогна да се спасите, доколкото мога. Избирайте. Ако ме убиете, нищо няма да спечелите, ако ме пощадите, ще имате един свидетел, който ще ви спаси от бесилото.

Аз млъкнах, защото се запъхтях, и за мое най-голямо учудване нито един от тях не мръдна и всички ме гледаха като овци. Докато още ме гледаха, аз отново заговорих:

— Доколкото виждам, мистър Силвър — казах аз, — вие сте най-добрият човек тук, затова, ако се случи нещо с мен, ще ви помоля да съобщите на доктора как съм посрещнал смъртта.

— Ще запомня — каза Силвър с такъв странен тон, че за нищо на света не бих могъл да кажа дали той се подиграваше на молбата ми, или моята смелост му хареса.

— Аз ще добавя — извика старият моряк с махагонен цвят на лицето, Морган, когото бях видял в кръчмата на Дългия Джон на бристолския кей, — че той позна Черното куче.

— А пък аз се кълна, че това същото момче задигна картата на Били Бонс! Силвър. — От начало до край Джим Хокинс е виновен за всичките ни беди!

— Тогава хайде да му видим сметката! — каза Морган и изруга. И той скокна леко като двадесетгодишно момче и извади ножа си.

— Стой! — извика Силвър. — Ти за какъв се мислиш, Том Морган? Да не смяташ, че ти си капитанът тук? Дявол го взел, аз ще те науча теб! Само се опитай да ми пречиш, и ще те пратя там, където съм изпратил много преди теб през тия трийсет години, дявол ги взел! Някои увиснаха на гредата, а някои изхвърчаха през борда, но всички отидоха да нахранят рибите. Не помня някой да ми се е противопоставил и да е видял бял ден след това. Том Морган, главата си залагам!

Морган остана на мястото си, но другите замърмориха недоволно.

— Том е прав — каза един от тях.

— Мен достатъчно са ме тъпкали — добави друг, — та да се оставя и ти да ме тъпчеш, Джон Силвър.

— Кой джентълмен от вас иска да се разправя с мен? — изрева Силвър, като се наклони напред върху бъчонката, на която седеше със запалена лула в дясната си ръка. — Кажете какво искате, виждам, че не сте неми. Кой каквото иска от мен, ще си го получи. Затова ли съм живял толкова години, та да се оставя някакъв пиян песоглавец да ми се пъчи. Вие знаете как се справяме с такива. Нали всички сте „джентълмени на сполуката“. Аз съм готов. Който смее, нека извади нож. Но преди да изгори тая лула, макар че съм с патерица, ще видя каква му е боята отвътре.

Никой не мръдна, никой не отговори.

— Значи такава стока сте вие, а? — добави той, като сложи лулата в устата си. — Големи смелчаги сте, няма що. За бой не ви бива, но поне езика ми разбирате. Тук аз съм капитанът, вие сами ме избрахте. Аз съм капитанът, защото съм цяла морска миля по-напред от вас. Щом не щете да се биете като джентълмени, тогава ще ме слушате, гръм да ви порази! Това момче ми харесва, не съм виждал друго като него. То струва много повече, отколкото всички вие, които се криете тук като плъхове. Ще ви кажа едно: само да смее някой да го пипне, да му прави сметка!

Последва дълго мълчание. Аз стоях до стената и сърцето ми биеше като чук, но у мене се породи слаба надежда. Силвър се облегна с гръб на стената, с кръстосани ръце, с провиснала лула от единия ъгъл на устата и с такъв спокоен вид, сякаш се намираше в черква. Но с крайчеца на окото си той поглеждаше към своя разбунтуван екипаж. Те малко по малко се събраха в един по-далечен ъгъл и започнаха да си шушукат. Един след друг всеки от тях обръщаше глава и поглеждаше към нас и за миг червената светлина на факела осветяваше напрегнатото му лице. Но те не поглеждаха към мен, а към Силвър.

— Изглежда, готвите някаква дълга реч — каза Силвър, като плюна надалеч. — Казвайте, каквото има да казвате, или млъкнете.

— Извинете, сър — отвърна един от тях, — но вие не зачитате някои от нашите обичаи, затова, молиме ви, внимавайте. Екипажът е недоволен, моряците няма да търпят да ги тормозите. Те имат същите права, каквито и всички други моряци, и според нашите правила смятам, че имаме право да се съвещаваме. Прося извинение, сър, засега ви признавам за капитан, но искам да се възползувам от правото си да изляза навън на съвещание.

И като изкозирува стегнато по моряшки, този висок, жълтоок, около тридесет и пет годишен човек със зло лице пристъпи хладнокръвно към вратата и излезе. Един подир друг всички последваха примера му, като всеки на свой ред отдаде чест и избъбра нещо.

— Според правилата — каза един.

— Моряшки съвет — каза Морган.

И така, всички излязоха навън, след като всеки направи някаква забележка. Останахме със Силвър сами при светлината на горящия факел. Корабният готвач веднага извади лулата от устата си.

— Виж какво, Джим Хокинс — заговори той едва чуто, — ти си на косъм от смъртта, дори още по-лошо — от изтезанията. Те ще искат да ме свалят, но запомни, че аз ще се застъпя за теб. Аз съвсем нямах такива намерения, преди да заговориш. Бях почти отчаян от всички несполуки и от мисълта, че накрая ме чака бесилката. Но разбрах, че ти си момче на място, и си казах: „Застъпи се за Хокинс, Джон, и Хокинс ще се застъпи за теб. Ти си последният му коз, Джон, главата си залагам, но и той е твоят последен коз. Един за друг. Ти сега спаси твоя свидетел, а пък той после ще те отърве от въжето.“

Аз започнах смътно да проумявам каква е работата.

— Да не искате да кажете, че всичко е загубено? — попитах аз.

— Ей богу, така смятам — отговори той, — щом изтървахме кораба, няма спасение, това е цялата работа. Като погледнах към залива, Джим Хокинс, и като видях, че шхуната я няма, въпреки че съм корав човек, загубих надежда. А пък онези там, дето се съвещават, слушай ме мене, те до един са кръгли глупаци и страхливци. Ще се опитам да спася живота ти от тях, но слушай, Джим, услуга за услуга. Ти пък ще спасиш Дългия Джон от въжето.

Аз бях смаян. Този стар пират, водачът на цялата шайка, да иска помощ от мен!

— Каквото мога, ще направя — отвърнах аз.

— Значи пазарлъкът е направен! — извика Дългия Джон. — Главата си залагам, дръж се юнашки, и аз ще отърва кожата!

Той закуца към факела, който беше подпрян върху купа дърва, и отново запали лулата си.

— Разбери ме, Джим — каза той на връщане. — Аз имам глава на плещите си, затова сега съм със скуайъра. Зная, че си закарал кораба някъде на безопасно място. Как си успял да го сториш не ми е известно, но важното е, че той е на сигурно място. Хендз и О'Брайън излязоха негодници. Аз никога не съм разчитал много на тях. Забележи, аз не те питам нищо, няма да оставя и другите да те питат. Мога да разбера кога загубвам играта, мога да разбера и на кого да разчитам. Ти си млад и храбър и ние двамата бихме могли да извършим чудеса! Той наля малко бренди в едно тенекиено канче.

— Искаш ли да си сръбнеш, приятелче? — попита той. И когато аз му отказах, той продължи: — Но аз ще си пийна малко, Джим. Трябва да се подкрепя, защото ме чакат тревоги. Та като става дума за тревоги, я да те попитам ти как мислиш: защо докторът ми даде картата, Джим?

На лицето ми неволно се изписа такова удивление, та той разбра, че не е нужно да ми задава повече въпроси.

— Аха… но ето, че ми я даде — каза той. — А тук несъмнено се крие нещо. Тук има нещо, Джим, лошо или добро.

И той пак сръбна бренди и заклати голямата си руса глава като човек, който очаква най-лошото.