Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дюн (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Children of Dune, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
kpacko (2007)

Издание:

ФРАНК ХЪРБЪРТ

ДЕЦАТА НА ДЮН

ИК „БАРД“ ООД, 2004

 

Първото издание е на 2 части. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.15 и 16 от 1995 и 1996 год.

 

Frank Herbert

Children of Dune

1976

История

  1. — Добавяне на анотация

„Драги ми Георад, обичайно се казва, че опитът, придобит от преживяното с мелинджа, допринася за възпитаването на висша добродетел. Може би е вярно. Все пак в мен остават дълбоки съмнения, че всяко ползване на мелинджа неизменно води до добродетелност. Струва ми се, че някои личности са опорочили използването му с явно пренебрежение към Бога. Съгласно писанията на екуменона[1], те са обезобразили душата. Те само отгребват от повърхността на мелинджа и вярват, че с това ще заслужат Божията милост и благодат. Те се глумят със своите приятели, причинявайки твърде големи щети на набожността; те изопачават значението на обилния дар със зла умисъл и несъмнено водят до осакатяване, което превишава възстановителната способност на човека. В интерес на истината и доколкото това засяга добродетелта, свързана с подправката, непорочният и чист човек, изпълнен с истинско целомъдрие, е длъжен да търси покритие между своите дела и думи. Когато действията ти се вписват в система от пагубни последствия, трябва да бъдеш преценяван и съден въз основа на тези последствия, а не на базата на собствените ти обяснения. Именно по този начин следва да бъде разглеждан и случаят с Муад’Диб.“

 

Ерес на Педанта

Стаята беше малка, с лека миризма на озон, осветена от смътното сияние на светоглобуси и металносиньото лъчение на единствения мониторен екран. Екранът бе широк около метър, а височината му — само две трети от широчината. На него се виждаше някаква безплодна камениста долина, където два Лаза тигри се хранеха с кървавите останки от наскоро убита жертва. На склона зад тигрите можеше да се забележи строен мъж във всекидневната униформа на сардукар, с отличителни знаци на левенбрех на яката. На гърдите му се виждаше табло за сервоуправление.

Пред екрана бе поставен ергономичен стол по очертанията на тялото, зает от жена със светла коса и неопределена възраст. Лицето й бе сърцевидно, а деликатните й ръце се бяха впили в страничните дръжки на стола, докато наблюдаваше. Нейната фигура бе прикрита от широко набран пеньоар, гарниран с позлата. На крачка вдясно бе застанал мъж с вид на коравосърдечен човек, облечен в брокатената и с бронзов цвят униформа на башар-адютант от старите имперски сардукари. Сивеещата му коса бе ниско остригана около правилните черти на лицето с безизразен поглед.

Жената се окашля и каза:

— Тйеканик, всичко стана, както ти бе предвидил.

— Несъмнено, принцесо — отговори с дрезгав глас башар-адютантът.

Тя се усмихна на напрежението в гласа му и попита:

— Кажи ми, Тйеканик, ще хареса ли синът ми как звучи титлата император Фарад’н?

— Принцесо, титлата му подхожда.

— Питах за друго.

— Може и да не одобри някои от нещата, сторени за придобиването на тази, хм, титла.

Тя се обърна и погледна нагоре към него с думите:

— Освен това ти беше добър служител на моя баща. Не си виновен, че той отстъпи трона на атреидите. Сигурно е, че трябва да чувстваш болката от тази загуба толкова силно, колкото…

— Принцеса Венсика има ли някакво специално поръчение за мен? — попита Тйеканик.

Гласът му, неизменно бе дрезгав, но сега в него се долови и остра нотка.

— Имаш лошия навик да ме прекъсваш — отбеляза тя.

Този път той се усмихна, при което плътно подредените му зъби светнаха срещу екрана.

— Понякога ми напомняте за баща си — каза Тйеканик. — Винаги започваше с увъртания, преди да дойде молбата за изпълнение на някаква… деликатна задача.

Тя отдръпна погледа си, за да прикрие обхваналия я гняв, и запита:

— Наистина ли смяташ, че онези Лаза тигри ще поставят моя син на трона?

— Нищо чудно, принцесо. Не можете да не се съгласите, че потомството на Пол Атреидски представлява само две сочни хапки за ония зверове. А след като близнаците вече ги няма… — той сви рамене.

— … внукът на Шедъм V е логичният наследник — довърши тя. — При условие, че съумеем да преодолеем възраженията на свободните, Ландсрада и ПОСИТ, без да споменавам оцелелите атреиди, които…

— Джавид ме уверява, че неговите хора могат да се справят съвсем лесно с Алая. За мен лейди Джесика не е сред атреидите. Има ли някой друг?

— Ландсрадът и ПОСИТ ще бъдат там, където е печалбата — каза тя, — но какво ще кажеш за свободните?

— Ще ги издавим в собствения им култ към Муад’Диб.

— По-лесно е да се рече, отколкото да се извърши, драги ми Тйеканик.

— Разбирам — кимна той. — Връщаме се към стария спор.

— Династията Корино(*) е правила и по-лоши неща, за да се добере до властта — каза принцесата.

— Но да приемем религията на този… махди!

— Моят син те уважава — напомни тя.

— Принцесо, копнея за деня, когато родът Корино ще си върне отново полагащата му се власт. Така е и с всеки друг от сардукарите тук, на Салуса. Но ако вие…

— Тйеканик! Това е планетата Салуса Секундус. Не се изкушавай от предразполагащия към мързел начин на живот, който заля нашата Империя. Цялото име, пълната титла — нужно е внимание към всяка подробност. Тези атрибути ще заровят силата на атреидите в пясъка на Аракис. Всяка подробност, Тйеканик!

Той разбираше какво цели събеседничката му с тази атака. Това бе част от ловкостта и хитрината, на която я бе научила нейната сестра Ирулан. Внезапно долови как губи почва под краката си.

— Чуваш ли ме, Тйеканик?

— Чувам, принцесо.

— Искам да приемеш религията на Муад’Диб — каза тя.

— Бих влязъл в огъня за вас, но това…

— Това е заповед, Тйеканик!

Той преглътна и се взря в екрана. Лаза тигрите бяха привършили с храненето и сега лежаха на пясъка, заети с почистване на дългите си зъби.

— Заповед, Тйеканик… разбираш ли?

— Чувам и изпълнявам, принцесо.

Но тонът на гласа му остана непроменен. Тя въздъхна:

— О, ако бе жив баща ми…

— Да, принцесо.

— Не ме подигравай, Тйеканик. Знам колко отвратително се чувстваш. Но ако ти дадеш пример…

— Принцесо, той може и да не го последва.

— Ще го последва.

Тя посочи към екрана и продължи:

— Струва ми се, че онзи левенбрех би могъл да създаде затруднения.

— Какви затруднения? Не разбирам.

— Кой знае за това с тигрите?

— Левенбрехът, който е техен дресьор…, един пилот от транспортиращото средство, вие и, разбира се… — Той се тупна в гърдите.

— А клиентите?

— Те не знаят нищо. От какво се страхувате, принцесо?

— Синът ми е достатъчно схватлив и чувствителен.

— Един сардукар никога не разкрива своите тайни — каза Тйеканик.

— Както и мъртвецът.

Тя се пресегна и натисна червения бутон под светещия екран.

Лаза тигрите вдигнаха главите си. Изправиха се и погледнаха нагоре към левенбреха. После с еднакви движения се обърнаха и се закатериха по хълма.

Все още спокоен, левенбрехът натисна някакъв бутон, на командното си табло. Движенията му бяха уверени, но тъй като котките не спряха своя бяг, внезапно го обзе паника, докато продължаваше да натиска копчето с всичка сила. По лицето му се четеше пълно стъписване, а ръката му посегна към бойния нож на кръста. Това движение обаче явно бе закъсняло твърде много. Сякаш загребваше въздуха, една лапа го удари в гръдния кош и той полетя към каменистата почва. Още при падането му другият тигър го захапа за врата и го разтърси. Гръбначният стълб бе счупен.

— Внимание към всяка подробност — повтори принцесата. Тя се обърна и настръхна, като видя как Тйеканик измъкна ножа си. Но той й го подаде с дръжката напред.

— Може би бихте искали да си послужите с него, за да се погрижите за още една подробност — каза мъжът.

— Върни го обратно в канията и не се прави на глупак! — Разбесня се тя. — Тйеканик, понякога ме караш да…

— Принцесо, този човек го биваше много. Беше един от моите най-добри.

— Един от моите най-добри — поправи го тя.

Другият пое дълбоко дъх и запита, докато прибираше ножа:

— А моят пилот?

— Ще го приемем като нещастен случай — рече принцесата. — Предупреди го да си отваря очите на четири, когато връща тигрите. И, разбира се, след като предаде нашите любимци на хората на Джавид…

После отново погледна към неговия нож.

— Това заповед ли е, принцесо?

— Да.

— А аз дали ще трябва да се пробода сам или вие ще поемете грижата за тази, хммм, подробност?

— Тйеканик, ако не бях напълно сигурна, че ти би паднал върху ножа си по моя заповед, нямаше да се намираш до мен с оръжие в ръка.

Той отново преглътна, загледан в екрана. Тигрите се хранеха. Тя не погледна към тях, а продължи да го фиксира втренчено, докато изричаше:

— Освен това, ще кажеш на нашите клиенти никога вече да не водят двойки деца, които отговарят на описанието.

— Както наредите, принцесо.

— Тйеканик, остави този тон, когато разговаряш с мен.

— Тъй вярно, принцесо.

Тя плътно стисна устни, преди да попита:

— Още колко костюма останаха?

— Шест комплекта горни дрехи с влагосъхраняващи костюми и обувки за пясък, всички с опознавателните знаци на атреидите.

— Тъканта им богата ли е като на тази двойка? — тя кимна към екрана.

— Подходяща е за царски особи, принцесо.

— Пълно внимание към подробностите — напомни отново тя. — Облеклото ще бъде изпратено на Аракис за нашите царствени братовчеди. Разбираш ли, Тйеканик, че то ще бъде дар от моя син?

— Напълно, принцесо.

— Кажи му да напише подходящо съпроводително писмо. Трябва изрично да спомене, че изпраща своя дребен подарък в знак на привързаност към рода на атреидите. Нещо подобно.

— А по какъв случай?

— Рожден ден или някакъв друг празник, Тйеканик. Оставам на, теб да решиш. Аз ти вярвам, приятелю.

Мъжът я погледна, без да каже нищо. Лицето й се сгърчи, преди тя да добави:

— Не може да не го знаеш. Кому да се доверя след смъртта на моя съпруг?

Той сви рамене с мисълта, колко ревностно тя подражава на паяка. В никакъв случай не биваше да влиза в интимни отношения с нея, в каквито подозираше своя левенбрех.

— Тйеканик — рече тя, — има още една подробност.

— Слушам, принцесо.

— Моят син е подготвен да властва. Ще дойде време, когато ще бъде длъжен да грабне меча със собствената си ръка. Ти ще узнаеш за настъпването на този момент. Искам незабавно да бъда уведомена.

— Както наредите, принцесо.

Тя се облегна назад и се взря многозначително в него с думите:

— Знам, че не одобряваш постъпката ми. Но за мен това няма значение, докато си спомняш урока с левенбреха.

— Той наистина беше много добър, но се оказа подходящ само за еднократна употреба. Така е, принцесо.

— Моята мисъл бе друга!

— Така ли? Тогава, не разбирам.

— Една армия — рече тя, — се състои от напълно заменяеми частици, пригодени за еднократна употреба. Именно това е поуката от случая с левенбреха.

— Заменяеми частици — повтори мъжът. — Дали и върховното командване…

— Тйеканик, без върховно командване съществуването на която и да е армия рядко има смисъл. Ето защо ти ще приемеш религията на махди и в същото време ще започнеш кампания за приемане на неговата вяра и от моя син.

— Незабавно, принцесо. Все пак, предполагам, че не искате от мен да занемаря неговата подготовка в другите бойни изкуства за сметка на тази, хм, религия?

Тя рязко се надигна от стола, мина покрай него с широка крачка, спря до вратата и каза, без да се обръща:

— Тйеканик, някой ден сигурно ще се случи прекалено силно да предизвикаш моето търпение.

След това излезе.

Бележки

[1] Направление в християнството, което проповядва обединение на всички религии.