Франк Хърбърт
Децата на Дюн (53)

„Граничните очертания за оцеляване са заложени от климата — огромните бавни течения на промяната, които едно поколение може и да не забележи. Моделът обаче се определя от екстремните състояния. Ограничените във времето човешки същества могат да видят единствено отделни участъци от движението на климата и отклоненията за дадено годишно време, а в някои случаи и да направят заключения от рода на: «Тази година е по-студена от всички, които си спомням.» Сетивата долавят подобни неща. Но средната стойност на промяната през дългата поредица от години рядко е причина за сериозна тревога у хората. Точно тази тревога ги учи как да оцелеят на дадена планета. Те са длъжни да изучават климата.“

 

Аракис, Преобразяването по Харк ал-Ада

Алая седеше със скръстени крака на леглото си, опитвайки се да успокои себе си с молитвата срещу страх, но всеки пореден опит биваше осуетяван от подигравателно хихикане, отекващо в главата й. Не можеше да не чува гласа, който бе установил контрол над слуха и мозъка й.

„Що за глупотевини? От какво те е страх?“

Мускулите на прасците й потрепваха, а стъпалата се опитваха да извършват бягащи движения. Нямаше обаче къде да избяга.

Беше облечена само в златиста нощница от най-тънка коприна от Палиан, която щедро откриваше пухкавината, започнала да окръгля тялото й. Часът на убийците току-що бе отминал; зората нямаше да се забави дълго, докладите със сведения от последните три месеца бяха пред нея върху червената покривка на леглото. Тя долавяше тихия глас на климатичната инсталация и слабия повей, раздвижващ етикетите на ролките с шигърова жица.

Слугите със страх я събудиха, преди да изминат последните два часа от съня й, носейки новини за поредното оскърбително нападение; Алая поиска да й донесат докладите, за да потърси смислен мотив на станалото.

Отказа се от молитвата.

Нападенията сигурно бяха дело на бунтовниците. Точно така. Все повече и повече от тях се обръщаха срещу религията на Муад’Диб.

„И какво лошо има в това?“ — заинтересува се подигравателният глас в нея.

Тя гневно тръсна глава. Намри я беше предал. Глупаво бе да повярва на подобно опасно оръжие, действащо според случая. Помощниците й шушукаха, че вината е на Стилгар, който тайно преминал на страната на бунтовниците. А какво беше станало с Халик? Дали се е скрил при своите приятели-контрабандисти? Напълно възможно.

Взе една от ролките. Ами Муриз? Пълна истерия. Това беше единственото правдоподобно обяснение. В противен случай трябваше да повярва в чудеса. Нито един човек, камо ли дете (дори дете като Лито), не би могъл да се хвърли от хълма в Шулок, да оцелее и да побегне през пустинята със скокове, пренасящи го от върха на една дюна до билото на следващата.

Алая почувства хладната шигърова жица в ръката си.

Все пак какво беше станало с Лито? Ганима отказваше да приеме друго освен смъртта му. Прорицателят на истината бе потвърдил нейния разказ — Лито е разкъсан от Лаза тигър. В такъв случай кое е било детето, за което докладваха Намри и Муриз?

Тя потръпна от страх.

Четирийсет каната бяха разрушени и водите им потънаха в пясъка. Суеверни глупаци! Всички — и преданите свободни, и дори бунтовниците. Отчетите гъмжаха от разкази за загадъчни случки. Пясъчните твари се мятаха в канатите и загиваха, за да се превърнат в несметни множества на свои малки, точно възпроизведени подобия. Давеха се червеи — по своя воля. От Втората Луна върху Аракис се процеждаше кръв и завихряше страшни бури. И те се появяваха все по-често!

Сети се за Дънкан, изолиран в Табър и измъчван от ограничителната юзда, за която дословно и с пределна настойчивост бе наредила на Стилгар. Той и Ирулан не говореха почти за нищо друго, освен за истинското значение на знаменията. Глупаци! Дори собствените й шпиони я заблуждаваха за влиянието на тези нечувани досега истории!

И защо Ганима продължаваше да настоява за истинността на случая с убития Лаза тигър?

Алая въздъхна. Само един от докладите на шигъровата жица я успокои. Фарад’н бил пратил контингент от домашната си гвардия, „за да помогнат в последните беди и да подготвят нещата с Официалния Годежен Ритуал“. Алая се усмихна и сподели хихикането, отзвъннало в главата й. Поне този план оставаше непокътнат. А за другите суеверни тъпотии трябваше да бъдат намерени логични обяснения.

Междувременно ще си послужи с хората на Фарад’н, за да сложи край на броженията в Шулок и да задържи другомислещите, най-вече измежду наибите. Искаше й се да вдигне мерника и на Стилгар, но вътрешният глас я посъветва да не го върши.

„Още не е време.“

— Майка ми и Сестринството имат собствен план — пошепна Алая. — Защо тя се е заела с обучението на Фарад’н?

— Може би я възбужда — предположи старият барон.

— Не и този студеняк.

— Нали не възнамеряваш да искаш нейното прогонване от Фарад’н?

— Добре съзнавам опасността!

— Дотук отлично. Между другото, какво стана с оня младок и твой служител, когото Зиа наскоро въведе в нещата? Мисля, че името му е Агарвес — Буер Агарвес. Да бе го поканила за довечера…

— Не!

— Алая…

— Вече почти съмна, ненаситен стар глупако! Сутринта има съвещание на Военния съвет, а жреците ще искат…

— Мила ми Алая, не им вярвай.

— Разбира се, че не им вярвам!

— Много добре. А сега, този Буер Агарвес.

— Вече казах. Не!

Старият барон се умълча, ала тя почувства главоболие. От лявата й буза болката бавно запълзя към главата. Веднъж я беше накарал да хукне като луда по коридорите с този си гаден номер. Взе решение да издържи.

— Ако настояваш, ще взема успокоително — каза Алая.

Той бе убеден, че ще го направи. Болката започна да отслабва.

— Е, какво пък сприхаво се съгласи баронът. Остава за друг път.

— Да, за друг път — кимна тя.