Джули Гарууд
Тайната (11)

Глава 10

— Не можеш просто да ме… задържиш.

— Разбира се, че може, момиче — весело обясни Алекс.

— Той е леърд — напомни й Греъм. — Може да прави каквото си пожелае.

— Няма значение, че е леърд — намеси се Бродик. — Франклин задържа Мариан, а той не е леърд. Робърт също задържа Мегън — добави той и сви рамене.

— Аз задържах Изабел — обади се Уинслоу.

— Това е нашият начин, момиче — обясни ГаУри.

— Не, ти не просто задържа Изабел — каза Бродик на брат си, решен да поясни неправилното тълкуване. — Ти я поиска. Има разлика.

— Ако баща й ми бе отказал, щях сам да си я взема — възрази Уинслоу.

Джудит не можеше да повярва на ушите си. Всички бяха полудели. Тя издърпа ръцете си от дланите на Иън и направи крачка назад, за да се отдалечи от тази лудост. Стъпи върху крака на Греъм. Обърна се, за да му се извини.

— Съжалявам, Греъм. Не исках да те настъпвам… Той не може просто да ме задържи, нали?

Греъм кимна.

— ГаУри бе прав, когато каза, че това е нашият начин — обясни той. — Разбира се, ти ще трябва да се съгласиш.

Гласът му бе пропит със симпатия. Иън доста бе изплашил красивото момиче. Джудит изглеждаше малко смутена, но определено бе доста развълнувана от съобщението. Най-голямата чест бе да бъдеш избрана за съпруга на леърда. Да, старейшината реши, че тя просто е толкова поласкана, че не може да намери думи, с които да благодари.

Но Греъм грешеше. Само след минута-две, Джудит се съвзе. Тя поклати глава. И може би щеше да успее да овладее гнева си, ако воините на Иън не й бяха кимнали отново.

Господ й бе свидетел, искаше да срита всеки един от тях. Тя си пое дълбоко дъх, за да възвърне самоконтрола си, и каза с пресипнал глас:

— Иън, може ли да поговорим за малко насаме?

— Наистина няма време за разговори, момиче — каза отец Лаган. — Мерлин няма да устиска.

— Мерлин? — попита тя объркано.

— Той е от клана Дънбар — обясни Греъм. После добави с усмивка: — Има нужда от свещеник.

Джудит се обърна към отец Лаган.

— Тогава трябва веднага да отидете при него — каза му. — Умира ли?

Свещеникът поклати глава.

— Той вече е мъртъв, Джудит. Семейството му ме чака, за да го погребем. Нали разбираш, навън е горещо. Мерлин няма да издържи още много дълго.

— Да, трябва да го погребат — обясни Бродик. — Но първо ще ви ожени. Мейтлънд са с предимство пред Дънбар.

— Мерлин няма да издържи? — Джудит повтори думите на отец Лаган и сложи ръка на челото си.

— Жегата — напомни й Бродик.

Тя започна да трепери. Иън се смили над нея. Отне му няколко дни на напрегнато мислене, докато стигне до заключението, че не може да позволи на Джудит да го напусне. Сега осъзна, че може би трябваше да й даде малко повече време, за да обмисли предложението му.

За нещастие, не бе останало време за обмисляне на каквото и да било. След като говори с Патрик и потвърди опасенията си, той знаеше, че трябва да се венчае за нея възможно най-скоро. Не можеше да рискува и някой друг да разбере кой е баща й. Не, трябваше да се ожени за нея още сега. Това бе единственият начин да я предпази от копелетата Маклейн.

Той хвана ръката й и я отведе в един от далечните ъгли на стаята. Тя се дърпаше и на него му се наложи да я завлече дотам. Джудит се облегна на стената, а той застана пред нея, като й попречи да вижда останалите в стаята.

Хвана брадичката й и я повдигна, за да срещне погледа й.

— Искам да се омъжиш за мен.

— Не.

— Да.

— Не мога.

— Разбира се, че можеш.

— Иън, моля те, бъди разумен. Не мога да се омъжа за теб. Дори да го искам, не е възможно.

— Ти искаш да се омъжиш за мен — притисна я той. — Нали?

Младият мъж се боеше от възможността, че би могла да не го иска. Наложи му се да поклати глава.

— По дяволите, много ясно е, че искаш — уведоми я той.

— О? И защо?

— Защото ми вярваш.

Думите му разпалиха гнева й. От всички причини, които можеше да изтъкне, той посочи точно тази, която тя нямаше как да оспори. Наистина му вярваше, и то с цялото си сърце.

— С мен се чувстваш в безопасност.

И на това не би могла да възрази.

— Знаеш, че ще те защитавам от всяко зло — добави нежно младият мъж.

Очите й се напълниха със сълзи. Господи, как й се искаше да е възможно.

— Обичаш ли ме, Иън?

Той се приведе към нея и я целуна леко.

— Никога не съм желал друга жена, както желая теб — каза й. — И ти ме желаеш. Не го отричай.

Раменете й се отпуснаха.

— Не го отричам — прошепна. — Но да желаеш и да обичаш са две много различни неща. Може би не те обичам — добави тя.

Джудит знаеше, че това е лъжа, още щом думите излязоха от устата й.

Той също го знаеше.

— Да, обичаш ме.

По бузите й се затъркаляха сълзи.

— Внушаваш в ума ми невъзможни мечти — тихичко му призна.

Той нежно изтри сълзите й. Двете му ръце обгърнаха лицето й.

— Няма невъзможни неща. Омъжи се за мен, Джудит. Позволи ми да те закрилям.

Трябваше да му каже истината и то веднага. Само така щеше да го накара да размисли.

— Има нещо, което трябва да знаеш за мен — започна тя. — Баща ми…

Устата му покри нейната, ефектно слагайки край на признанието й. Целувката бе дълга, страстна и когато той се отдръпна от нея, младата жена едва успя да се сети за какво мислеше.

Опита се отново да му каже. Той я прекъсна с нова целувка.

— Джудит, няма да ми казваш нищо за баща си — нареди й той. — Не ме е грижа дори да е самият крал на Англия. Повече няма да казваш нито дума по тази тема. Разбра ли ме?

— Но, Иън…

— Миналото ти е без значение — каза младият мъж. Хвана я за раменете и я стисна леко. Гласът му бе тих и страстен: — Остави го, Джудит. Ти ще принадлежиш само на мен. Аз ще бъда твоето семейство. Аз ще се грижа за теб.

Изречено от неговата уста, всичко звучеше толкова лесно. Джудит не знаеше какво да отговори.

— Трябва да помисля — реши тя. — След няколко дни…

— Милостиви боже — извика отец Лаган. — Не може да очакваме Мерлин да устиска толкова много, момиче. Помисли за жегата навън.

— Защо въобще чакаме? — извика високо Патрик.

— Да, той вече каза, че ще те задържи. Да приключваме със сватбата — провикна се Бродик.

Едва сега Джудит осъзна, че всички са слушали личния й разговор с Иън.

Прииска й се да изкрещи и го направи.

— Няма да позволя да ме пришпорвате така. — После с по-мек глас добави: — Има много причини, поради които не бива да се омъжвам за вашия леърд и затова се нуждая от време, за да обмисля…

— Какви са причините? — прекъсна я Греъм.

Иън се обърна към водача на съвета.

— Ти какво — с мен ли си, или против мен?

— Не съм особено очарован, но знаеш, че имаш моята подкрепа. Ами ти, Гелфрид?

Гелфрид се намръщи към Джудит, когато отговори:

— Съгласен съм.

Останалите членове на съвета, като наредено едно до друго домино, последваха гласа на Гелфрид и дадоха своето одобрение.

Джудит чу достатъчно.

— Как може да даваш одобрението си и едновременно с това да ме гледаш кръвнишки? — поиска да узнае тя. После се обърна към Иън и заби пръст в гърдите му. — Не искам да живея тук. Вече реших да се върна при леля Милисънт и чичо Хърбърт. И знаеш ли защо ще отида при тях? — Не му даде време да отговори. — Те не ме смятат за по-долна от тях, ето защо. Е? — предизвика го тя.

— Какво „е“? — попита Иън, опитвайки да не се усмихне на непочтителното й държание. Жената ставаше доста безцеремонна, когато се ядосаше.

— Те ме харесват — заекна Джудит.

— И ние те харесваме — каза й Алекс.

— Всички те харесват — допълни Патрик, кимайки.

Тя не повярва дори за минута на тази глупост. Нито пък Бродик. Той погледна Патрик така, сякаш си е изгубил ума.

— Но аз не харесам никой от вас, зверове такива — обяви тя. — Смятам, че да живея тук е напълно неприемливо. Няма да отглеждам децата си… О, господи, Иън, аз няма да имам деца, забрави ли?

— Джудит, успокой се — заповяда й Иън. Той я дръпна към себе си и я прегърна силно.

— Тя не иска деца? — попита Греъм. Мъжът изглеждаше ужасен. — Иън, не може да й позволиш да говори така. Ти имаш нужда от наследник.

— Да не е ялова? — провикна се Гелфрид.

— Не каза това — промърмори Винсент.

— Вината е моя — намеси се Уинслоу.

— Ти си виновен, че жената е ялова? — попита Гелфрид, опитвайки се да разбере. — Как така, Уинслоу?

Патрик започна да се смее. Бродик го сръга с лакът да спре.

— Тя помогна при раждането на Изабел — обясни Бродик на Гелфрид. — И се изплаши. Само това е. Не е ялова.

Мъжете от съвета въздъхнаха с облекчение. Но Иън не обръщаше внимание на никой друг, освен на Джудит. Наведе се надолу към нея и прошепна:

— Права си, имаш нужда от повече време да обмислиш предложението. Не бързай.

Нещо в гласа му я направи подозрителна. Почти веднага осъзна какво е. Иън бе изключително развеселен.

— Колко дълго ще мога да обмисля предложението ти?

— Тази нощ ще спиш в леглото ми. Смятах, че може би ще искаш първо да се венчаем.

Тя се отдръпна от него, за да го погледне. Иън й се усмихваше. Джудит осъзна, че няма никакъв шанс. Господи, обичаше го. Ала точно в този момент не й хрумваше дори една добра причина защо изпитва тези чувства.

Накараха я да се почувства като глупачка.

— Защо, в името на господ, те обичам?

Не бе осъзнала, че го е изкрещяла на глас, докато не чу, че Патрик отново започна да се смее.

— Е, добре, значи всичко е решено. Тя се съгласи — провикна се отец Лаган и побърза да прекоси стаята. — Да приключваме с това. Патрик, ти мини отдясно на Иън, Греъм ти застани до Джудит. Ще предадеш булката. В името на Отца и Сина…

— И ние ще я дадем — обяви Гелфрид, решен и той да участва във важната церемония.

— Да, и ние — промърмори Дънкън.

Стърженето на столовете по пода наруши концентрацията на свещеника. Той изчака старейшините да се наредят около Джудит и отново подхвана.

— В името на Отца…

— Ти се жениш за мен само за да можеш да ми нареждаш по цял ден какво да правя — обърна се Джудит към Иън.

— Да, точно тази изгода търсех — провлече Иън.

— Мислих, че Дънбар са ваши врагове — каза тя. — И все пак вашият свещеник…

— Как мислиш, че е умрял Мерлин? — попита Бродик.

— Е, сега, синко, не бива да си приписваме заслугите за смъртта му — каза му Греъм. — Умрял е като е паднал от една скала.

— Уинслоу, ти не го ли бутна, когато те нападна с нож зад гърба? — попита Бродик.

Брат му поклати глава.

— Подхлъзна се, преди да успея да се добера до него.

Джудит беше ужасена от разговора им. Патрик реши да отговори на въпроса й за свещеника, след като явно никой не смяташе да го направи.

— Тук, горе в планините, няма достатъчно мъже в расо — каза й той. — На отец Лаган му е позволено да идва и да си отива, когато пожелае.

— Той служи в доста голям район — намеси се Алекс. — И всички кланове, при които ходи, са наши врагове. Обслужва Дънбар, Макферсън, Маклейн и много други.

Тя бе поразена от списъка им с врагове. Дори го каза на Греъм. Искаше й се да научи колкото се може повече за Мейтлънд, но имаше и други мотиви. Нуждаеше се от време да събере мислите си. Чувстваше се замаяна. Трепереше като новородено, което току-що е било изкъпано със студена вода.

— Алекс спомена само част от враговете ни — каза й Греъм.

— Вие никого ли не харесвате? — попита тя изумена.

Греъм въздъхна.

— Може ли да свършваме с това — проплака отец Лаган. — В името на Отца…

— Смятам да каня леля Милисънт и чичо Хърбърт да ни идват на гости, Иън, и нямам намерение всеки път да свиквам съвета, за да им искам позволение.

— … и Сина — продължи свещеникът, повишавайки глас.

— После ще вземе да покани и крал Джон — изсумтя Дънкън.

— Не можем да го позволим, момиче — промърмори Оуен.

— Моля ви, хванете се за ръце и се концентрирайте върху церемонията — изкрещя отец Лаган, опитвайки се да привлече вниманието на всички.

— Не искам да идва крал Джон — възрази Джудит и се намръщи на Оуен заради възмутителния му намек. — Искам само леля си и чичо си. И ще ги поканя. — Тя се наведе, поглеждайки покрай Греъм към Иън. — Да или не, Иън.

— Ще видим. Греъм, аз се женя за Джудит, не ти. Пусни й ръката. Джудит, ела тук.

Отец Лаган се отказа да се мъчи да въдвори ред. Само Иън му обръщаше до някаква степен внимание и веднага се съгласи да вземе Джудит за своя съпруга.

Тя обаче не бе толкова отзивчива. Свещеникът малко съжали сладката жена. Тя изглеждаше ужасно объркана.

— Джудит, вземаш ли Иън за свой законен съпруг?

Тя погледна към Иън, преди да отговори.

— Ще видим.

— Това не върши работа, момиче. Трябва да кажеш, че искаш — настоя той.

— Искам ли?

Иън се усмихна.

— Леля ти и чичо ти са добре дошли тук — отговори й.

Младата жена му се усмихна в отговор.

— Благодаря ти.

— Все още не си ми отговорила, Джудит — напомни й отец Лаган.

— Той ще се закълне ли, че ще ме обича и почита? — попита тя.

— За бога, той вече го направи — нетърпеливо възкликна Бродик.

— Иън, ако остана тук, съм решена да направя някои промени.

— Е, Джудит, всичко ни харесва така, както си е — каза й Греъм.

— Има неща, които не ми харесват — заяви младоженката. — Иън, преди да започнем, искам да ми обещаеш още нещо — добави тя.

— Преди да започнем? Но ние сме вече на средата… — опита се да обясни свещеникът.

— За какво обещание става въпрос? — поиска да узнае Греъм. — Може да се наложи съветът да го разгледа.

— Няма да разглеждате нищо — възкликна Джудит. — Въпросът е личен. Иън?

— Да, Джудит?

О, господи, колко обичаше усмивката му. Тя въздъхна и го повика по-близо, за да може да прошепне в ухото му. На Греъм му се наложи да се отдръпне крачка назад, за да й направи място. Щом Иън се наведе, всички останали пристъпиха напред, за да могат и те да чуят.

И все пак не успяха да доловят и една дума. Единственото, което разбраха, бе, че за каквото и да бе помолила леърда им, то наистина го изненада, ако можеше да се съди по изражението му.

Това, разбира се, провокира още по-силно интереса им.

— Толкова важно ли е за теб?

— Да.

— Добре — отговори й. — Съгласен съм.

Джудит не бе осъзнала, че сдържа дъха си, докато той не й обеща. Чак тогава издиша шумно.

Очите й се напълниха със сълзи. Колко доволна бе от този мъж. Той не се засмя, нито прие думите й като обида. Дори не я накара да му обясни. Просто я попита дали е важно за нея и щом му каза, че е, той веднага се съгласи.

— Успя ли да чуеш нещо, Греъм? — попита Алекс с толкова силен шепот, че стигна до слуха на всички.

— Нещо за някакво „питие“ — прошепна Греъм.

— Тя иска да пие нещо? — възкликна Гелфрид.

— Не, чух само думата „питие“ — обяви Оуен.

— Защо ще й е нужно „питие“? — поиска да узнае Винсент.

Джудит се опита да не се разсмее. Насочи вниманието си към отец Лаган.

— Ще отговоря, че го приемам — каза му. — Ще започваме ли?

— На момичето май му е трудно да се концентрира — отбеляза Винсент.

Свещеникът им даде последната си благословия, докато Джудит спореше със старейшината за грубите му думи. Доста войнствено му обясни, че концентрацията й е наред.

Тя накара Винсент да й се извини, преди отново да се обърне към отец Лаган.

— Патрик, ще отидеш ли да доведеш Франсис Катрин? Бих се радвала да е до мен по време на церемонията.

— Можеш да целунеш булката — обяви свещеникът.

 

 

Франсис Катрин обикаляше напред-назад в колибата, когато най-после Джудит отвори вратата и влезе вътре.

— Слава богу, че си тук. Така се разтревожих. Джудит, защо се забави толкова много? Кажи ми какво стана? Изглеждаш бледа. Разстроиха те, нали? — Тя спря, за да си поеме въздух. — Не посмяха да ти наредят да се върнеш в Англия, нали?

Джудит седна на масата.

— Те тръгнаха — прошепна.

— Кой си тръгна?

— Всички. Те просто заминаха… Дори Иън. Е, първо ме целуна. Но после и той тръгна. Не знам къде отидоха всички.

Франсис Катрин никога не бе виждала приятелката й да се държи така. Джудит изглеждаше дезориентирана.

— Плашиш ме, Джудит. Моля те, кажи ми какво се случи.

— Омъжих се.

Франсис Катрин трябваше да седне.

— Омъжила си се?

Джудит кимна. Тя продължи да се взира в празното пространство, докато в ума си повтаряше странната церемония.

Франсис Катрин бе прекалено изумена, за да говори. Така изминаха няколко минути, преди да седне срещу приятелката си на масата.

— За Иън ли се омъжи?

— Така мисля.

— Какво значи, така мислиш?

— Греъм стоеше между нас. Може да съм се омъжила за него. Не, сигурна съм, че беше Иън. Той ме целуна накрая… не Греъм.

Франсис Катрин не знаеше какво да каже за тази новина. Разбира се, беше във възторг, тъй като приятелката й нямаше да се върне в Англия, но все пак беше и ядосана. Реши първо да се погрижат за този въпрос.

— Защо толкова прибързано? Със сигурност не е имало цветя, нали? Не може да си се омъжила и в църква. Тук нямаме такава. По дяволите, Джудит, трябваше да настояваш Иън да го направи както е редно.

— Не знам защо беше толкова прибързано — призна й младоженката. — Но Иън със сигурност си имаше своите причини. Моля те, не се разстройвай заради това.

— Трябваше да съм там — проплака Франсис Катрин.

— Да, трябваше — съгласи се Джудит.

Измина още една минута преди Франсис Катрин да попита.

— Щастливи ли сме от този брак?

Джудит сви рамене.

— Предполагам, че сме.

Очите на Франсис Катрин се напълниха със сълзи.

— Заслужаваш всичките ти мечти да се сбъднат.

Джудит знаеше за какво говори приятелката й. Тя поклати глава и се опита да я успокои.

— Мечтите са за малките момиченца, за да си ги шептят късно нощем. Те всъщност не се сбъдват. Сега съм голяма жена, Франсис Катрин. Не мечтая за невъзможни неща.

Приятелката й не бе готова да се откаже.

— Забравяш с кого говориш, Джудит. Познавам те по-добре, от който и да е на този свят. Знам за ужасния ти живот с онази вещица, майка ти, и пияния ти вуйчо. За болката и самотата ти. Може и да казваш, че мечтите ти са били само плод на развинтеното ти въображение и да се преструваш, че вече не са важни, но мен не можеш да заблудиш. — Гласът й пресекна от сълзите. Тя си пое дълбоко дъх, преди да продължи: — Те те спасиха от отчаянието. Не смей да се преструваш, че нямат значение. Не ти вярвам.

— Франсис Катрин, моля те, бъди разумна — каза раздразнено Джудит. — Невинаги беше толкова ужасно. Милисънт и Хърбърт балансираха живота ми. Освен това, бях много малка, когато се заплесвах по такива глупави мечти. Само си фантазирах каква би могла да бъде сватбата ми. Дори баща ми беше там, не помниш ли? Мислех, че е мъртъв и все пак в представите ми, той беше до мен в параклиса. Представях си, че съпругът ми ще плаче от щастие. Сега те питам, как ти се струва Иън да заплаче като ме види?

Франсис Катрин не устоя и се усмихна.

— И моят съпруг щеше да плаче от благодарност, че ме е открил. Но Патрик не плака. Обаче се радваше.

— Повече няма да ми се налага да се срещам с майка си.

Тя прошепна мислите си на глас. Франсис Катрин кимна.

— Освен това, никога повече няма да се разделим.

— Искам да се радваш за мен.

— Добре. Радвам се. Сега, кажи ми какво точно се случи. Искам всичко до последния детайл.

Джудит й разказа. И когато свърши, Франсис Катрин се превиваше от смях. На Джудит й бе трудно да си спомни абсолютно всичко и постоянно се извиняваше, че е била прекалено объркана.

— Попитах Иън дали ме обича — каза й. — Но той не ми отговори. Не го бях осъзнала, докато всичко не приключи и той не ме целуна. Каза ми, че ме желае. Освен това се опитах да му споделя за баща си, но той не ми позволи. За него нямало значение и ме посъветва да го забравя. Това бяха точните му думи. Наистина опитах да му кажа, но сега си мисля, че трябваше да бъда по-настоятелна.

Франсис Катрин изсумтя.

— Не започвай да се тревожиш за баща си. Дори няма да споменаваме за него. Никой няма да разбере.

Джудит кимна.

— Накарах Иън да ми обещае две неща. Едното беше да позволява на Милисънт и Хърбърт да ни посещават.

— А другото?

— Да не се напива в мое присъствие.

Очите на Франсис Катрин се напълниха със сълзи. Никога не би се сетила да помоли за това съпруга си, но вече знаеше за какво се бе тревожила приятелката й.

— Откакто съм тук, никога не съм виждала Иън пиян.

— Той ще спази обещанието си — прошепна Джудит и въздъхна. — Чудя се къде ще спя тази нощ.

— Иън ще дойде да те вземе.

— В какво се забърках?

— Обичаш го.

— Да.

— И той трябва да те обича.

— Надявам се — каза Джудит. — Няма какво да спечели от мен. Сигурно ме обича.

— Тревожиш ли се за довечера.

— Малко. Теб беше ли те страх първия път?

— Плаках.

По някаква причина двете жени сметнаха този факт за много забавен и започнаха да се смеят истерично. Патрик и Иън влязоха точно в този миг и двамата се усмихнаха, доволни от развеселените си съпруги.

Патрик ги попита защо се смеят и въпросът му предизвика още една вълна смях. Той се предаде. Реши, че жените са странни същества.

Погледът на Иън се насочи към Джудит.

— Защо си тук? — попита я.

— Исках да разкажа на Франсис Катрин какво се случи. Венчахме се, нали?

— Тя не е сигурна и смята, че може да се е омъжила за Греъм — обясни Франсис Катрин на съпруга си.

Иън поклати глава, отиде до булката си и я дръпна да се изправи. Тя не го погледна нито веднъж, откакто влезе в колибата и това го притесни.

— Време е да си отиваме у дома.

Джудит се изпълни с безпокойство.

— Само ще взема вещите си — каза тя и забила поглед в земята, тръгна към паравана. — Къде е това у дома? — попита младата жена.

— Там, където се венчахте — отвърна й Патрик.

Беше безопасно да направи гримаса. Никой не можеше да я види. После въздъхна. Щеше да й се наложи да живее в грозната крепост, но това не я разтревожи. Иън живееше там и само това бе от значение.

Можеше да чуе как двамата братя си говорят, докато прибираше нощницата и част от вещите, които й бяха от първа необходимост. Останалите щеше да прибере утре.

Беше й трудно да сгъне нощницата и истински се изненада щом видя, че ръцете й треперят.

Вече бе събрала това, което смяташе да вземе, но все още не напускаше малкото си скривалище. Най-после осъзна важността на това, което се бе случило днес.

Тя седна в края на леглото и затвори очи. Вече бе омъжена жена. Изведнъж сърцето й заби лудешки и тя едва успя да си поеме дъх. Знаеше, че започва да се паникьосва, затова се опита да се успокои.

Милостиви боже, ами ако бе направила грешка? Всичко се случи толкова бързо. Иън я обичаше, нали така? Нямаше значение, че не го бе казал на глас. Искаше да се ожени за нея, макар да знаеше, че няма да получи нищо друго, освен съпруга. Какви други мотиви можеше да има?

Ами ако тя не успееше да се приспособи към тези хора? Ами ако те откажеха да я приемат? И после се посвети на най-голямото си притеснение. Ами ако не можеше да бъде добра съпруга? Определено не знаеше как да задоволи един мъж в леглото. Иън трябваше да знае, че тя няма никакъв опит в това. Негов дълг бе да я научи, но ако беше жена, която не може да се научи?

Не искаше той да я смята за по-долна. По-скоро би умряла.

— Джудит?

Гласът му бе само тих шепот. Мъжът забеляза, че тя все още трепери. Освен това, не му убягна фактът, че булката му всеки миг щеше да припадне. Тя се страхуваше и Иън се досещаше защо.

— Готова съм да тръгваме — каза му с треперещ глас.

Но не помръдна, когато изрече това. Торбата бе в ръцете й и тя се бе вкопчила с мъртвешка хватка в дръжката й. Иън прикри усмивката си. Отиде до леглото и седна до нея.

— Защо седиш тук? — попита я.

— Просто размишлявах.

— За какво?

Младата жена не му отговори, нито го погледна, а остана с очи вперени в скута си.

Иън не смяташе да я пришпорва. Реши да се държи така, сякаш имаха на разположение цялото време на света. Останаха седнали един до друг известно време. Джудит можеше да чуе как Франсис Катрин шепне на съпруга си. Чу думата „цветя“ и предположи, че приятелката й се оплаква от липсата на украса по време на сватбената церемония.

— Ще бъде ли възможно да се изкъпя тази вечер?

— Да.

Младата жена кимна.

— Не трябва ли да тръгваме?

— Свърши ли с размишляването?

— Да, благодаря ти.

Той се изправи, тя го последва и му подаде торбата си. Мъжът я взе, хвана ръката й и я поведе навън.

Франсис Катрин обаче препречи изхода. Бе решена да ги накара да останат за вечеря и след като всичко бе готово, Иън се съгласи. Джудит бе прекалено изнервена, за да яде. За разлика от нея, Иън нямаше никакви притеснения. Двамата с Патрик се хранеха така, сякаш току-що са свършили четиридесетдневните Великденски пости.

Той не искаше да се бави след вечерята, както и Джудит. Хванати ръка за ръка, те отидоха в крепостта. Вътре бе тъмно и Иън я поведе към втория етаж. Спалнята му бе отляво, първата от трите врати по тесния коридор.

Стаята бе изпълнена със светлина и топлина. Камината бе на стената срещу вратата. В нея гореше силен огън, който бе стоплил приятно помещението. Леглото на Иън бе отляво на вратата и заемаше почти цялата стена. Юрганът, с който бе покрито, бе направен с цветовете на клана, а до него, върху малък сандък, опрян до стената, горяха две свещи.

В стаята имаше само един стол, сложен близо до камината. До другата стена имаше един много по-голям и по-висок сандък от този до леглото. Върху него бе поставена богато украсена кутия със златен обков.

Тя реши, че Иън не обича да се затрупва с вещи. Стаята бе семпла и удобна. Приличаше на човека, който спеше в нея.

Точно пред камината имаше огромна дървена вана. От водата се издигаше пара. Иън бе предвидил, че тя ще пожелае да се изкъпе, още преди да го бе попитала за това.

Той метна багажа й до леглото.

— Има ли още нещо, от което се нуждаеш?

Искаше й се да не е толкова изплашена, но не му го каза.

— Не, благодаря ти.

Тя остана в средата на стаята, стискайки една в друга ръцете си, докато се молеше Иън да излезе от спалнята, за да може да се изкъпе насаме.

Той се чудеше, защо Джудит се бави толкова много, а не се захваща със задачата.

— Имаш ли нужда от помощ, за да се съблечеш? — попита я.

— Не — бързо каза тя, ужасена от самата представа. — Помня как се прави — добави вече с по-спокоен глас.

Мъжът кимна и я повика с пръст да се приближи към него. Джудит не бързаше да го стори. Спря, когато се оказа на крачка от него.

Допадна му, че тя не се отдръпна, щом посегна към нея. Отметна косата зад рамото й, после прокара пръст по контурите на деколтето и хвана златната верижка с пръстена.

Не каза и дума, преди да я свали от врата й.

— Спомняш ли си какво поиска да ти обещая днес?

Младата жена кимна. Милостиви боже, нима се канеше да й каже, че е размислил?

Иън видя паниката в погледа й и поклати глава.

— Никога не съм нарушавал свое обещание, Джудит, няма да го направя и сега. — Реши, че е предположил правилно, тъй като страхът веднага напусна погледа й. — Ако ме познаваше по-добре, никога не би се тревожила за това.

— Но аз не те познавам по-добре — прошепна тя, обяснявайки поведението си.

— Сега искам и ти да ми обещаеш нещо — обясни той. После постави верижката и пръстена в дланта й. — Не искам да го носиш, когато лягаш в леглото ни.

Не й прозвуча като молба, а по-скоро като заповед. Нито й поясни причините. Джудит се накани да го попита защо иска такова обещание, но после размисли. Той не я бе накарал да му обясни защо поиска да й обещае, че няма да се напива, когато е с нея. Иън заслужаваше същото уважение.

— Съгласна съм.

Мъжът кимна. Изглеждаше много доволен.

— Искаш ли да го изхвърля?

— Не — отвърна й. — Сложи го тук — каза и посочи малката кутия върху сандъка. — Никой няма да го вземе.

Тя побърза да го направи.

— Може ли да сложа вътре и брошката, която ми подари леля Милисънт? — попита го. — Не искам да я изгубя.

Той не й отговори и Джудит се обърна. Чак тогава разбра, че съпругът й бе напуснал стаята, без да го усети.

Младата жена поклати глава. Реши, че ще й се наложи да поговори с него за този груб навик да изчезва просто ей така.

Тъй като не знаеше, колко време няма да го има, тя побърза да се изкъпе. В началото не смяташе да си мие косата, но малко по-късно си промени решението.

Иън влезе, точно когато Джудит отмиваше сапуна с розов аромат от косата си. Успя да зърне златистата й кожа преди бързо да затвори вратата. Облегна се на стената и зачака невестата му да свърши с банята си.

Не искаше да я засрамва, но тази жена се бавеше цяла вечност. Извървя дългото разстояние до речния вир, изкъпа се и се върна обратно, надявайки се булката му да е готова и да го очаква в леглото.

Изчака цели петнадесет минути преди отново да влезе в стаята. Джудит седеше на земята върху одеяло, точно пред камината, и си сушеше косата. Беше облечена със скромна бяла нощница и с подобна роба.

Бе невероятно красива. Лицето й беше зачервено, а косата й блестеше като злато.

Иън се облегна на рамката на врата и няколко минути само я гледа. В гърдите му се стегна един възел. Тя беше негова съпруга. Да, вече принадлежеше единствено на него. Задоволство изпълни всяка част от тялото му и това го изненада. Сега виждаше, че случилото се бе неизбежно. Защо се бе самонаказал така жестоко, принуждавайки се да стои настрана от нея? От момента, в който я бе целунал за пръв път, трябваше да приеме истината. В сърцето си още тогава знаеше, че няма да позволи на друг мъж да я докосне. Защо му бе нужно толкова дълго време, за да го приеме?

Реши, че сърдечните трепети са нещо дяволски объркващо. Спомни си как с пренебрежение бе заявил пред Патрик, че всички жени са еднакви. Сега осъзна какво богохулство са били арогантните му думи. На света съществуваше само една Джудит.

Иън поклати глава, за да прогони глупавите си мисли. Той бе воин. Не биваше да мисли за тези незначителни неща.

Обърна се, надникна в коридора и изсвири пронизително. Звукът отекна по стълбището. После Иън се върна в стаята и отиде до камината. Облегна се на рамката й, само на две крачки от съпругата си, и започна да си сваля ботушите.

Джудит тъкмо щеше да го попита защо е оставил вратата отворена, когато през нея забързано минаха трима мъже. Те кимнаха на леърда си, пресякоха стаята и вдигнаха ваната. И тримата се стараеха да не я поглеждат, докато отнасяха тежкия товар навън.

Иън ги последва с намерението да затръшне вратата след тях. Но някой го повика. Той въздъхна и отново напусна стаята.

Не се върна цял час. Топлината на огъня едва не приспа Джудит. Сега косата й бе леко влажна и отново падаше на къдрици. Тя се изправи, остави гребена си на полицата над камината и отиде до леглото. Тъкмо сваляше робата си, когато Иън влезе в стаята.

Той затръшна вратата, заключи я и свали плейда си. Под него не носеше абсолютно нищо.

Джудит си помисли, че всеки миг ще умре от срам. Тя насочи погледа си към голямата носеща греда на тавана, но не и преди да успее да го зърне. Нищо чудно, че Франсис Катрин бе плакала по време на първата си брачна нощ. Ако Патрик под дрехите си приличаше на Иън, а според нея, имаше голяма вероятност да е така, то напълно разбираше защо една жена може да се разплаче. Господ й бе свидетел, очите й вече се замъгляваха. Боже, наистина не бе готова за това. Явно все пак наистина бе направила грешка. Не, не, не бе готова за такава интимност. Не го познаваше добре… никога не биваше да…

— Всичко ще бъде наред, Джудит.

Той стоеше точно пред нея. Тя не посмя да го погледне. Мъжът сложи ръце на раменете й и я стисна лекичко.

— Наистина, всичко ще бъде наред. Вярваш ми, нали?

Гласът му бе невероятно нежен. Но това не й помогна. Насили се да поеме няколко пъти дълбоко дъх. И това не помогна.

И тогава той я дръпна към себе си и я прегърна силно. Тя въздъхна и се успокои. Всичко щеше да бъде наред. Иън нямаше да я нарани. Той я обичаше.

Младата жена се дръпна леко назад, за да го погледне в очите. Там зърна много топлота и няколко весели искри.

— Не се страхувай. — Гласът му бе успокояващ шепот.

— Откъде знаеш, че съм изплашена?

Той се усмихна. „Изплашена“ не бе най-подходящата дума, помисли си той. „Ужасена“ бе по-точното определение.

— Имаш същото изражение, както в нощта, когато ти казах, че Изабел иска ти да изродиш сина й.

Тя впери поглед в гърдите му.

— Бях изплашена, защото смятах, че няма да съм способна да… Иън, не съм сигурна дали искам да правя това. Знам, че всичко ще е наред, но все пак бих предпочела да не…

Джудит не успя да довърши. Иън я придърпа отново в обятията си.

Младият мъж бе много доволен, че тя е толкова откровена с него, но освен това бе леко раздразнен. Никога досега не бе вземал девица в постелята си и не бе осъзнал, колко важно ще бъде да направи преживяването възможно най-лесно за нея. Щеше да има нужда от време, търпение и доста енергия.

— Точно от какво се боиш? — попита я, но тя не му отговори. Сега цялата трепереше и той бе сигурен, че не е от студ. — Разбира се, ще има болка, но ако аз…

— Не ме е страх от болката — побърза да каже Джудит. Думите й го объркаха още повече.

— Тогава от какво се боиш? — попита и несъзнателно започна да разтрива гърба й, докато чакаше отговора й.

— Мъжете винаги могат да… сещаш се — измърмори тя. — Но някои жени не могат и ако аз съм една от тях, ти ще се разочароваш от мен.

— Няма да ме разочароваш.

— Наистина вярвам, че ще го направя — прошепна. — Мисля, че съм една от онези жени, които не могат, Иън.

— Можеш — увери я съпругът й. Въобще нямаше представа за какво говорят, но за нея това явно бе важно и определено имаше нужда от неговата убеденост. Все пак, той бе този, който имаше опит и знаеше, че тя ще повярва на всичко, което й кажеше. Продължи да гали гърба й. Джудит затвори очи и се остави да я утешава. Със сигурност, той бе най-деликатният мъж на света и когато се отнасяше толкова нежно с нея, просто нямаше как да не го обича.

Не й отне много време да преодолее страха си. Разбира се, бе малко нервна, но смяташе, че това е нещо нормално. Пое си дълбоко дъх и се отдръпна от Иън. Не можеше да го погледне и знаеше, че се изчервява, но това не я спря. Бавно вдигна нощницата си, събличайки я през глава и я захвърли на леглото. Дори не му остави време да я погледне. В мига щом дрехата изчезна, тя скочи към него, притискайки се в прегръдките му.

Иън видимо потръпна.

— Усещането да те докосвам е толкова хубаво — прошепна й с дрезгав от емоции глас.

За нея бе много повече от хубаво. Беше прекрасно. И тя му го каза със срамежлив, тих глас.

Той подпря брадичка на главата й.

— Доставяш ми такова удоволствие, Джудит.

— Не съм направила нищо — отвърна му тя.

— Не е нужно да правиш каквото и да било — обясни й.

Джудит долови веселите нотки в гласа му и се усмихна в отговор. Като не я пришпорваше, Иън всъщност й помагаше да преодолее неудобството си. Знаеше, че това е планът му и нямаше нищо против, че действията му са умишлени. Загрижеността му за чувствата й я погълна напълно. Дори мислеше, че вече бе престанала да се изчервява.

Горещината от твърдата му възбуда, притискаща се интимно към корема й, все още я тревожеше, но Иън въобще не я насилваше, просто бе нежен, невероятно нежен, и бавните му ласки постепенно прогониха страха й. Не след дълго притесненията й бяха забравени.

Прииска й се да го докосне. Отпусна прегръдката си около кръста му и бавно плъзна ръце нагоре към раменете му, а после обратно, надолу до бедрата му. Под пръстите й, кожата му бе като гореща стомана. Той бе толкова различен от нея и тя осъзна, че се възхищава на удивителните различия. Мускулите му бяха като възлести въжета, простирайки се по ръцете му — в сравнение с него, тя бе направо кльощава.

— Ти си толкова силен, Иън, а аз толкова слаба. Струва ми се странно, че бих могла да ти доставя удоволствие.

Мъжът се засмя.

— Ти не си слаба. Ти си мека, нежна и много, много привлекателна.

Джудит се изчерви от удоволствие заради похвалата му. Потърка лице в гърдите му, усмихвайки се заради начина, по който косъмчетата погъделичкаха носа й. Повдигна се и го целуна по шията, точно там, където най-силно се усещаше туптенето на пулса му.

— Харесва ми да те докосвам — призна му.

Звучеше изненадана от собствените си думи. Но Иън не бе изненадан. Той вече знаеше, че й харесва да го докосва. И на него много му допадаше. Един от привлекателните й навици бе да го прави при всеки удобен случай. Помисли си за хилядите пъти, когато бе хващала ръката му или за начина, по който го милваше, докато възразяваше срещу някое негово мнение.

Само когато бе с него, задръжките й почти изчезваха… но само с него. Да, бе забелязал колко резервирано се държеше към мъжете му по време на пътуването им. Разбира се, бе много мила с тях, но нито веднъж не ги бе докосвала. Не се отпусна нито за миг в ръцете на Алекс, когато я прехвърли на коня му, а в неговите ръце дори си позволяваше да заспи. Тя му се доверяваше безпрекословно и този факт бе толкова важен за него, колкото и любовта й.

А господ му бе свидетел, тя наистина го обичаше.

— Джудит?

— Да?

— Готова ли си да спреш да се криеш от мен?

Тя почти се засмя. Наистина се криеше от него и явно той го знаеше от самото начало. Пусна го и направи крачка назад. Погледна към очите му и бавно кимна. Иън имаше най-прекрасната усмивка, си мислеше тя, докато гледаше към него.

Тялото й бе най-великолепното, което някога бе виждал, помисли си той, щом Джудит застана срещу него. От главата до петите, тя бе като изваяна, и господ му бе свидетел, ако не я докоснеше скоро, ако не я направеше своя, знаеше, че ще се побърка.

Посегнаха един към друг едновременно. Тя обви ръце около врата му, а той сграбчи дупето й и я повдигна към себе си.

После се наведе и я целуна, дълбока, жадна целувка, която остави и двама им без дъх. Езикът му се потопи в сладките дълбини на устата й. Когато тя повтори любовната му ласка, отърквайки езика си в неговия, от гърлото му се изтръгна стон на желание.

Тя се притискаше силно към него, затова придържайки я с една ръка, за да не падне, Иън се завъртя и със свободната си ръка отметна завивката на леглото. Тя не искаше целувката им да свършва. Подръпна леко косата в основата на врата му, за да привлече вниманието му, но тъй като не успя да го дочака да реагира се надигна нагоре, за да може отново да го целуне.

Смелостта й му допадна. Харесваха му и тихите стонове, които издаваше. Иън я вдигна на ръце и я постави в средата на леглото. Не й остави време да започне да се тревожи, а веднага се настани върху нея, разтваряйки бедрата й с крака си. Внимавайки да не й натежи, той се подпря на лакти и я покри изцяло. Господи, никога досега в живота си не бе чувствал нещо толкова прекрасно.

Начинът, по който му отвръщаше, го караше да забравя за намерението си да бъде бавен, да й даде време да се подготви за единението им. Имаше нужда да бъде концентриран върху това, което правеше, внимателно да обмисли къде и кога да я докосне, да я накара да спре да мисли и само да чувства удоволствието. Но Джудит правеше този негов план почти невъзможен. Тя непрестанно се движеше под него и го разсейваше. Той отново я целуна. Дълга, гореща, страстна целувка, която само го накара да полудее за още. Най-после успя да откъсне устата си от нейната и да се придвижи бавно надолу, за да вкуси ароматната кожа в долчинката между гърдите й. Ръката му докосваше, галеше и милваше нежните хълмчета, докато вече не можеше да издържа, пое едното розово зърно в устата си и го засмука.

Джудит едва не падна от леглото. През цялото й тяло преминаха тръпки на чисто, неподправено удоволствие. Младата жена си помисли, че няма да издържи дълго на това сладко мъчение. Заби нокти в раменете му, затвори очи и се предаде на екстаза, който й даряваше съпругът й.

Иън целият трепереше от нуждата да я направи своя. Вече чувстваше как контролът му се изплъзва. Искаше да я вкуси по всеки възможен начин. Ръката му се плъзна надолу по плоския й корем и още по-надолу, докато не погали вътрешната страна на бедрата й, като леко ги разтвори. Спусна се надолу и целуна върха на мекия триъгълник, криещ девствеността й.

— Иън, не…

— Да.

Тя опита да го избута, но точно тогава устата му покри най-съкровеното кътче на тялото й, а езикът му, милостиви боже, езикът му се притисна към нея, потапяйки я в нажеженото до бяло удоволствие, карайки я да забрави всичките си възражения.

Бедрата й инстинктивно се повдигнаха към устата му в търсене на повече от докосването му. Ноктите й се забиваха в раменете му. Нямаше представа, че един мъж може да се люби с жена по този интимен начин, но не беше ужасена, нито пък се срамуваше. Искаше й се да го докосва както той нея, да усети вкуса му. Но всеки път, когато се опиташе да помръдне, той я приковаваше по-здраво към себе си.

Иън се отмести настрани и бавно пъхна пръста си в стегнатата й обвивка. Палецът му закръжи около малката пъпка, скрита в гънките на тялото й, и реакцията на Джудит едва не му струва контрола. Нито една жена не му бе отвръщала толкова открито, с такова отдаване. Вярата й в него бе толкова голяма, че се бе освободила от всичките си задръжки. Съпругата му бе отзивчива, любвеобилна, отдаваше му цялото си тяло и той по-скоро би умрял, отколкото да си позволи да задоволи първо своята страст. Тя щеше да бъде на първо място, преди неговите собствени нужди… дори и ако това го убиеше.

Да го обича, със сигурност щеше да я погуби. Това бе последната трезва мисъл на Джудит. Освен това, тя я изрече на глас, но бе прекалено съсредоточена да задържи последния й останал контрол, за да осъзнае какво говори.

Сякаш се разкъсваше отвътре. Тя проплака името му и след това изгуби контрол. Той почувства трепета й и разтвори бедрата й по-широко. Коленичи пред краката й.

— Прегърни ме, скъпа — прошепна Иън дрезгаво. Излегна се върху нея, покри устата й със своята и я накара да застане неподвижна, като придържаше бедрата й.

Поколеба се само секунда-две и после бавно започна да прониква в нея, докато не усети бариерата на девствеността й.

Той я нараняваше, но Джудит не смяташе болката за непоносима. Начинът, по който я целуваше, направи всичко останало напълно незначително. Напрежението, което нарастваше в нея, започна да става болезнено, а тя бе все по-нетърпелива, докато търсеше начин да се освободи от сладкото мъчение.

Иън стисна зъби срещу невероятното удоволствие, което вече изпитваше, и заради болката, която знаеше, че ще й причини, и проникна в нея с един мощен тласък.

Джудит проплака от изненада и болка. Помисли си, че ще я разкъса на две. Или поне така се чувстваше. Омаята от страстта бе изчезнала. Тя започна да плаче и му заповяда да я остави на мира.

— Това не ми харесва — изрече шепнешком.

— Спокойно, скъпа — прошепна й в опит да я утеши. — Всичко ще бъде наред. Не се движи. Болката ще изчезне. О, господи, Джудит, не се опитвай да се движиш.

Той звучеше едновременно любящ и ядосан и Джудит не можеше да го разбере какво й казва. Болката пулсираше, но на нейно място се появи някакво странно чувство. Нещо много по-различно от всичко, което бе изпитала досега, нещо, което започна да се слива с болката и да я обърква още повече.

Тежестта му я държеше притисната между леглото и тялото му. Иън си пое дълбок, успокояващ дъх, докато опитваше да запази контрол. Тя бе толкова дяволски гореща и тясна, че не можеше да мисли за нищо друго, освен как да проникне в нея, отново и отново, за да открие собственото си освобождение.

Вместо това, той отново се повдигна на лакти и се наведе да я целуне. Отчаяно искаше да й даде достатъчно време да привикне с него и се почувства по-долен и от животно, виждайки сълзите, стичащи се по лицето й.

— Господи, Джудит, съжалявам. Нямаше как да избегнем болката, но аз трябваше да…

Тревогата в гласа му я утеши повече, отколкото недоизказаното му извинение. Тя се пресегна и погали лицето му. Ръката й трепереше.

— Всичко ще бъде наред — прошепна му, давайки същото обещание, което й бе казал преди броени минути. — Болката вече я няма.

Той знаеше, че не му казва истината. Целуна веждите й, после върха на носа й и завърши с дълга, страстна целувка по устата. През това време ръката му се премести между слетите им тела и започна отново да гали най-нежното й място.

Не му отне много време да разпали още веднъж страстта в нея. После започна да се движи. В началото бавно, докато не чу стона й на удоволствие, и все пак бе способен още да удържа контрола над емоциите си, както бе винаги досега с другите жени. Но Джудит успя да го унищожи само с три прошепнати думи.

— Обичам те, Иън.

Страстта завладя ума и тялото му. Той потъваше дълбоко в нея, отново и отново. Тя повдигна бедра, за да го поеме колкото се може по-навътре в себе си. Вече не му позволяваше да бъде нежен. Ноктите й се забиваха дълбоко в раменете му, изисквайки да получи повече от това невероятно блаженство.

Иън притисна лице в извивката на врата й, докато стенеше от нажеженото до бяло удоволствие, което го поглъщаше.

Напрежението в нея бе станало почти непоносимо. Точно когато младата жена си помисли, че ще умре от тези всепоглъщащи чувства, Иън започна да се движи още по-бързо и настоятелно.

Джудит продължаваше да се опитва да разбере какво се случва с нея. Но Иън не й позволи. Изведнъж се почувства ужасена. Чувстваше се така, сякаш съзнанието й бе разделено от тялото и душата й.

— Иън, аз не…

— Тихо, любима — прошепна й. — Просто се дръж за мен. Аз ще се погрижа за теб.

Умът й прие това, което сърцето й винаги бе знаело. Джудит се предаде. Това бе най-невероятното изживяване в живота й. Блаженство, каквото никога не бе познавала, сега изпълни цялото й тяло. Тя изви гръб и се притисна към съпруга си, оставяйки се на екстаза да я погълне.

След като почувства освобождението й, Иън се отдаде на своето. С нисък стон той изля семето си в нея. Цялото му тяло потрепери от облекчение.

Той се срина върху Джудит със стон на чисто мъжко задоволство. Ароматът на любенето им се носеше във въздуха около тях, напомняйки им за чудото, което току-що бяха споделили. Сърцето на Иън биеше невероятно бързо и той бе толкова изумен от начина, по който се бе отдал напълно на съпругата си, че дори не можеше да помръдне. Искаше му се да остане в нея завинаги. Тя галеше раменете му, въздъхваше през няколко минути, и му се прииска и това да продължи до безкрайност.

Господи, колко задоволен се чувстваше.

На Джудит й отне малко повече време да се съвземе от любенето им. Не можеше да се насили да спре да го докосва. Искаше да му зададе стотици въпроси. Първият и най-важният бе дали му е доставила удоволствие.

Побутна го по рамото, за да привлече вниманието му. Иън си помисли, че иска да му каже, че й тежи. Веднага се претърколи по гръб на леглото. Тя се претърколи заедно с него.

Очите му бяха затворени.

— Иън, доставих ли ти удоволствие?

Мъжът се ухили.

Но не беше достатъчно. Джудит имаше нужда да чуе думите му.

Той отвори очи и видя, че тя го гледа изпитателно. Изглеждаше разтревожена.

— Как може да се съмняваш, че не си ми доставила удоволствие? — попита я.

Но не й остави време да измисли причина. Младият мъж я прегърна, повдигна я и я сложи да легне върху него, а после я целуна.

— Ако ми бе доставила още поне малко удоволствие, щеше да ме убиеш. Доволна ли си?

Тя затвори очи и се сгуши под брадичката му.

Да, беше много доволна.