Едуард Успенски
Училище за клоуни (45)

От сутринта около училището вилнееха строителни машини.

Ирина Вадимовна попита сред грохота:

— Кой от вас е измислил думи, които свършват на И?

— БУЛДОЗЕРИ! — каза Доматов, гледайки през прозореца.

— ТРАКТОРИ! — подкрепи го Саня.

— ПОДЛЕЗИ! — рече Наташа.

— Добре. А сега кажете думи, където И е в средата.

Другарят Доматов заизрежда, вперил поглед навън:

— Другарят Д-И-НИН, другарят Т-И-КВИН-Кръчмарски.

— Д-И-НЯ и Т-И-КВА, разбирам — каза директорката, — но какво общо имат тук кръчмите?

— Не кръчмите, ами Т-И-КВИН-Кръчмарски. Това е един домакин. Изобщо, тук на строежа няма работници. Само маскирани домакини. Ето го и самия Хлебарков се навърта там.

— Пак нещо кроят. Но да не се разсейваме. Искам да ви запозная с една хубава буква. За това ми е нужен помощник. Саня, я повикай тук твоя Шаро.

Саня се показа през прозореца и извика:

— Шаро, при мен!

Шаро престана да пасе, вдигна глава и хукна към входната врата. Отвори я с рога, изчатка по паркета и влезе в клас.

— Помоли Шаро да излае.

— Лай! — заповяда Саня.

— „Ме-ме-ме!…“ — заврещя Шаро.

— Чувате сричката МЕ в изпълнение на Шаро. Ако той беше граничарска крава, щеше да каже МУ. И едното, и другото започва със звука М. Хайде, Шаро, повтори своето МЕ.

— „Ме-ме-ме“ — заврещя Шаро. А нейде отдолу, изпод стълбището, също се дочу едно слабо „ме-ме-ме“.

— Какво е това? — извика Наташа. — Някой се подиграва на нашия Шаро. Някой го дразни.

— „Ме-ме-ме“ — отново заврещя Шаро.

— „Ме-ме-ме!“ — разнесе се отдолу.

— Може би е ехото? — попита Шура. И завика: — И-И-И!

А отдолу пак се дочу същото: „Ме-ме-ме!“

Саня беше вече навън. След малко дотича обратно.

В ръцете си държеше козленце.

Директорката толкова се учуди, че за малко да забръмчи като Шура.

— Какво е това?

— Синът на Шаро — обяви Саня.

— Ама че ден! — весело рече Ирина Вадимовна. — Повикайте леля Фьокла.

Изтичаха да я извикат.

— Честито! — каза й директорката. — Запознайте се, това е синът на Шаро. Настанете това създание на топло.

Леля Фьокла пови създанието в една пухкава кърпа. В това време създанието се изхитри да сдъвче парче от кърпата.

Ирина Вадимовна продължаваше урока.

— Звукът М, с който започва сричката МЕ, се пише с буквата М. Ето така, с тази буква започват думите МАМА, МИШКА, МЛЯКО.

— Аз съм виждала тази буква на улицата пред входа на метрото — извести на всички Наташа.

— На какво ви прилича буквата М?

— На счупена пейка! — извика Саня.

Всички си представиха пейка, на която е седнал слон.

— Прилича и на люлка — каза Наташа.

И наистина. Клоуните си представиха два стълба, а между тях — дъсчица, вързана на въженца.

— А сега ще стане нещо много важно — тържествено каза директорката. — Ще напишем първата си сричка. Може дори първата си дума. Първо пишем буквата М, после А. Става МА.

— Ако напишем МА два пъти поред, ще стане МАМА! — радостно извика Наташа.

Шура, Саня и другарят Доматов тържествено написаха думата МАМА.

— Честито! — рече Ирина Вадимовна. — Написахте първата си дума.

В тази радостна минута Саня попита:

— Ирина Вадимовна, за да напише писмо, колко думи трябва да знае човек?

— Най-малко десет.

— Значи още не можем да си пишем?

— С кого?

— С онова момиче от „Огоньок“. Помните ли? Казахте, че дори знаете къде живее.

Тогава Ирина Вадимовна каза на клоуните:

— Сега напишете три пъти МАМА. За награда ще ви заведа на едно интересно място. В Третяковската галерия.

Клоуните извикаха: „Ура! Ура! Ура!“ и написаха МАМА, МАМА, МАМА.

Излиза, че било интересно и весело да учи човек. Запомнете това, деца.

Доматов пък се примоли:

— Аз неведнъж съм посещавал това огнище на културата в състава на домакински делегации. По-добре е да наблюдавам този строеж. Струва ми се подозрителен. Кому е нужен подлез в двор, където няма никаква улица?