Джудит Макнот
Рай (31)

Глава 31

През седмицата, която последва, Мередит с ентусиазъм започна да изпълнява задълженията на временен президент. Срещна се с изпълнителния комитет, изслуша мненията на членовете му, предложи нови идеи и скоро мъжете започнаха да се отнасят към нея с пълно доверие. В същото време успя да се справи благодарение на компетентността, верността и желанието на Филис да работят дълги часове заедно.

След няколко дни работа и на двата поста Мередит се научи да разпределя времето си и изтощението отстъпи място на еуфорията. Тя успя дори да посвети малко време и на бъдещата си женитба. Поръча поканите, а когато от булчинския отдел в магазина се обадиха, че са получили скици на нови модели, веднага отиде да ги види. Една великолепна рокля от стоманеносиня коприна, с дълбоко V-образно деколте отзад и следваща линията на тялото, беше точно това, което от дълго време безуспешно търсеше.

Седмицата вече изтичаше, а тя все още се чувстваше превъзбудена и щастлива и бе изцяло погълната от работата. Успехът се усмихваше на всяка задача, с която се захванеше, с изключение на една: преди да отпътува, баща й бе изпълнил обещанието си за молбата на Мат, но тя не можеше да се свърже с него, за да му каже.

Когато звъннеше в службата му, секретарката му я информираше, че или не е в кабинета си, или е извън града. В четвъртък следобед, когато все още не беше отговорил на нейните позвънявания, Мередит се опита отново. Този път секретарката й предаде съобщение от Мат.

— Господин Фаръл — произнесе тя с леден глас — ме инструктира да ви предам, че трябва да се свържете с неговите адвокати Пиърсън и Левинсън, а не с него. Той няма да приема вашите обаждания нито сега, нито в бъдеще, госпожице Банкрофт. Каза ми също така, че ако продължавате да го търсите тук, ще предприеме правни мерки срещу тормоз — след това затвори телефона.

Зашеметена, Мередит държеше слушалката. Безсмислено беше да се свързва с адвокатите на Мат. Те представляваха противниковата страна и щяха да се опитат да я сплашат. Още от самото начало знаеше, че ще има нужда от адвокат, който да състави документите, след като Мат се съгласи с един приемлив развод. Очевидно нуждата от него се появяваше по-рано, отколкото беше очаквала. Но тя не можеше просто да избере някой компетентен юрист, особено когато той бе представен от такава мощна и престижна фирма като „Пиърсън и Левинсън“. На когото и да се спреше, трябваше да е поне дотолкова политически влиятелен и кадърен, колкото и неговите адвокати. На второ място, но еднакво по важност, бе, че този, когото щеше да избере, трябваше да пази нейната тайна и законните й интереси. Някой, който нямаше да обсъжда случая с приятели на чашка в Клуба на юристите, някой, на когото можеше да разчита безрезервно.

Паркър беше предложил негов приятел, но Мередит искаше човек, когото тя познава и харесва. Не й се щеше да се смесват служебни с лични въпроси, така че за Сам Грийн въобще не можеше да става и дума. Взе писалката и изписа няколко имена върху листа на хора, които познаваше от социалните си контакти, но скоро ги задраска. Те всички бяха изключително преуспяващи и всички принадлежаха към нейния клуб, но пък играеха заедно голф и вероятно щяха да клюкарстват по неин адрес.

Имаше само един, който отговаряше на изискванията й, въпреки че не й се искаше да му разказва за всичко това. „Стюарт“ — въздъхна тя със смесица от неудоволствие и обич.

Стюарт Уайтмор беше единственото момче, харесало я, когато беше едно обикновено тринадесетгодишно момиче, единственото, което само я беше поканило да танцува на бала у госпожица Епингъм. На тридесет и три години, той беше физически непривлекателен, какъвто е бил винаги, с тесни рамене и оредяваща кестенява коса. Беше много добър адвокат, очарователен сладкодумник и най-вече неин приятел. Преди две години бе направил последното и най-решително усилие да я накара да легне с него.

Беше действал така, сякаш представяше добре обоснован правен аргумент пред съда — беше изброил всичките причини, поради които тя би трябвало да спи с него, приключвайки с „включително, но не само, възможността за брак“.

Учудена и трогната от факта, че той беше мислил за женитба с нея, Мередит тактично го бе отказала от намерението му, опитвайки се да му внуши, че цени много повече неговото приятелство. Той съсредоточено бе изслушал нейния отказ и бе отбелязал сухо: „Ще ми позволиш ли тогава да те представлявам при някой съдебен случай? По този начин бих могъл да кажа пред себе си, че липсата на реципрочност в чувствата ни забранява да се обвържем.“ Мередит дълго се бе опитвала да дешифрира това изречение и когато малко по-късно беше усетила иронията в него, в отговор усмивката й беше изпълнена с благодарност и добро чувство: „Разбира се, че ще ти разреша! Ще открадна шишенце с аспирин от някоя аптека утре и ти ще ме извадиш от затвора.“

Стюарт си беше тръгнал, но сбогуването му бе топло и приятелско.

Мередит вдигна телефона и се обади на секретарката си:

— Филис, би ли ме свързала със Стюарт Уайтмор, моля?

В момента, в който постави слушалката, почувства как я обхваща нервно напрежение. Не го беше виждала повече от два пъти през последната година. Какво щеше да стане, ако той не пожелаеше да разговаря с нея… или пък не му се занимаваше с нейните лични проблеми… ако беше извън града? Острото, кратко иззвъняване на телефона я накара да подскочи.

— Господин Уайтмор е на първа линия.

Тя си пое дъх и вдигна телефона.

— Стюарт, благодаря ти, че се обади толкова бързо.

— Бях тръгнал да взимам едни показания под клетва, когато чух секретарката ми да приема молбата ти за разговор — отговори той с делови, но любезен тон.

— Имам малък правен проблем — обясни тя. — Всъщност не е малък. Голям е. Не, огромен е.

— Слушам те — откликна той, усетил колебанието й.

— Сега ли искаш да ти обясня? По телефона, когато бързаш по работа?

— Не е задължително. Би могла само да намекнеш нещо, за да разпалиш апетита ми.

Тя усети сухия завоалиран хумор в гласа му и въздъхна от облекчение.

— Накратко, имам нужда от съвет… относно моя развод.

— В такъв случай — отговори той незабавно и сериозно — първо трябва да се омъжиш за Паркър. По този начин ще ни бъде по-лесно.

— Това не е шега, Стюарт — предупреди го тя, но почувства нещо у него, което й вдъхваше доверие, и леко се усмихна. — Намирам се в най-невероятното правно положение, в което някога си попадал. Трябва да го разреша незабавно.

— Обикновено проточвам случаите си, така сметките ми набъбват — отговори й шеговито. — Но за един стар приятел, предполагам, че бих направил жертва. Свободна ли си за вечеря?

— Ти си ангел.

— Наистина ли? Вчера моят опонент заяви на съдията, че съм едно манипулиращо копеле.

— Не си — възрази Мередит.

Той леко се засмя.

— Такъв съм, красавице.