Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
–1992 (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
lavrentii (2011 г.)
Корекция
maskara (2011 г.)

Издание:

Антон Дончев. Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес. Книга първа: Степта

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: ЕТ „ПолиКАД“

ИК „Захарий Стоянов“, 2003 г.

Печат: ПК „Димитър Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

17.

Докато княз Слав ходеше по славянските гори, Аспарух стоеше с баща си Кубрат в Жълтото градище. Аспарух се върна на север, срещна Кубрат — и баща и син нищо не си казаха, сякаш всичко беше изприказвано. Но вече не се разделяха.

Макар че силите му не се връщаха и макар че понякога забравяше пътя към ложето си, та тръгваше към стълбището, хан Кубрат водеше болгарските племена мъдро и твърдо. И когато думите му стигаха до хората, не се разбираше, че зад тях седи една ръка, която не би могла да вдигне меч — защото думите бяха пълни с мъдрост и твърдост.

Когато дойде вестта, че в Сиракуза е убит ромейският император Констанс Втория, мнозина от хранените люде на Кубрат дойдоха в градището, без ханът да ги повика. И Кубрат най-напред каза:

— Преживях още един ромейски император. След Маврикия, Фока, Ираклия и Константина, сега изпратих и Констанс.

И хан Кубрат заповяда и прати хора по всички посоки на света — само на север, към славяните, не прати човек. И заповяда да предадат на неговите хора орли в клетки, а орлиците стояха затворени в клетки в Жълтото градище. Ако пратеникът имаше какво да каже на хана, пущаше орела с писмо на шията — и орелът се връщаше през гори и пустини при орлицата си.

Към изгрев-слънце тръгна Котраг — да каже на тюркутите, че като е научил за желанието на хазарския каган да види хана на болгарите през идната пролет, хан Кубрат така е зажаднял за среща с него, та мисли още тази есен, когато тумените се съберат за есенните вълчи празници — ще рече, в първата луна на деветия месец, да събере не три, ами дванадесет тумена конници и да дойде да види кагана край Волга. Ако каганът на хазарите има работа, то нека прати за утеха на Кубрат първородния свой син, а да го придружат първородният син на кагана на тюркутите и третият му любим син. И заедно с тях да дойдат първите синове на по-първите хазарски и тюркутски родове. Синовете на каганите ще бъдат добре дошли в шатрата на Кубрат и ще седнат до стотината синове от други народи, които са дошли да се учат при двора на Кубрат на доблест и мъдрост. И за да бъдат бащите кагани съвсем спокойни, то Кубрат ще отдели за техните синове вярна свита, а именно хиляда саби ефталити.

И всички, които чуха и научиха Кубратовата заръка, засмяха се, защото като че ли видяха пред себе си ефталита Готфар, син на Фалдун, как хищно разтяга устни и как блясват дребните му остри зъби. А всички ефталити ги заболяваха зъби, когато чуеха името „тюркут“. Сто години бяха минали, откак тюркутите разсипаха земята на ефталитите, а оцелелите ефталити още помнеха деня на това невиждано разорение. И наистина ефталитите добре щяха да пазят тюркутските таркани.

И Кубрат каза три пъти на Котраг:

— Запомни, нека тюркутът ми изпрати третия свой син.

А като говореше така, мислеше Кубрат за Аспарух.

И Кубрат изпрати с Котраг сто и петдесет камили със скъпи дарове, а избраха само тангутски мъжки камили, издръжливи и свирепи. И Кубрат каза на сина си да подарява заедно с даровете и камилите. А на кагана на хазарите да даде петдесет камили и на първата му жена барсалка десет камили. И на всеки стотник от свитата на барсалката да даде по една камила. Защото барсалите и савирите признаваха първенството на хазарите, но хазарският каган трябваше да има за своя първа жена барсалка, и тази жена имаше свой дворец и свой двор на отделен остров сред Волга. И най-важното — имаше свои телохранители, около три хиляди саби, избрани измежду най-доблестните барсали и савири, които не позволяваха да я обиждат.

Така нареди Кубрат на Котраг и Котраг пръв тръгна към Итил.

Пак на изток Кубрат изпрати Ван Фу — при Алп Илитвер, хана на барсалите и савирите, братов син на Кубратовата майка и брат на хазарската царица. Китаецът носеше на Алп Илитвер писмото, с което преди сто години кутригурският хан Сандилх беше отговорил на ромейските подстрекателства да нападне и разори утигурите. А Сандилх пишеше: „Незаконно и неприлично е да изтребя моите единоплеменници, които не само говорят един език като нас, но и живеят като нас, носят еднакви одежди и са наши родственици, макар да са подвластни на други вождове.“ Тъй беше отговорил Сандилх и тъй трябваше да отговори Алп Илитвер на тюркутите, ако ония почнат да говорят за поход срещу Кубрат. А се знаеше, че тюркутите ще говорят, защото савири и барсали бяха техни полусъюзници, полувасали.

И пътем Ван Фу трябваше да се срещне с аланските и други князе и царе, та да им предаде поздрав от техните синове — гости и заложници при двора на Кубрат, и да им каже, че тюркутите се готвят да тръгнат срещу Кавказ.

На запад тръгна Агелмунд — към Панония, при Кубратовия братов син Кубер, който водеше кутригурите, аварски съюзници. И Агелмунд уж се връщаше при родните си лангобарди. Той трябваше да каже на Кубер да си отваря очите, да не би аварите да тръгнат в гръб на Кубрат, ако оня се счепка с тюркутите. И Агелмунд трябваше да подари на Кубер десет ловни орела, а три орела бяха в клетка, и само за три дни щяха да прелетят едномесечния път от Панония до река Дон.

На юг, в Константинопол, Кубрат изпрати Шаргакаг, персиеца, който трябваше да предложи на ромеите поход срещу арабите — истинските врагове на ромеите. Такъв поход, разбира се, беше сън, който не ще се сбъдне, защото сега ромеите едва имаха сили да защитават Константинопол, но Шаргакаг щеше да разбере какво искат и какво могат ромеите. А за да покаже на новия ромейски император, че болгарите са истински негови приятели, Шаргакаг щеше да каже, че Кубрат е повелил индийският и китайският памук да се купуват от болгарите още на брега на Каспия, а славянският коноп и славянските дървени греди да се купуват още на Днепър и Дон, за да не стигнат до ръцете на арабите.

Само на север при славяните, както се каза, Кубрат никого не изпрати, тъй че Чръноглав остана при него, защото славяните нито мислеха да тръгват нанякъде, нито мислеха да подкрепят, когото и да било.

А Баян оставаше при тумените — и трите тумена, събрани на пролетния сбор, нямаше да се пръснат по шатрите си. И Баян трябваше да преброи свещените бойни коне, и ризниците, и шлемовете, а и да накара ковачите на оръжие да работят колкото сили имат.

Тъй разпореди Кубрат; и като го слушаха, хранените му люде се радваха, защото виждаха, че това е предишният Кубрат.

Но Кубрат говореше седнал и отпрати верните си хора, без да стане от престола. Ако станеше, всички щяха да се спогледат. А един хан е въплъщение и душа на своето племе — и ако ханът е немощен, то и племето почва да крее.