Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (79) (Книга първа: Степта)

9.

След няколко дни княз Слав се оправи и рано сутринта отиде на пристанището. Но още по-рано мина край къщата, където живееше Скира със Земела, и разбра, че ромеецът е заминал. И Фанагория изведнъж опротивя на княза. А на пристанището князът намери болгарски кораб, който на другата сутрин с вятъра откъм сушата щеше да опъне платна към Одесос, та можеше да ги вземе и да ги свали на брега на Подунавието. Княз Слав се върна при Терес и тъй като всички вързопи бяха стегнати, оставаше им само да чакат един ден и една нощ.

Но на пладне дойде вестта, че ромейският император Констанс е убит в Сиракуза. И градът Фанагория закипя — и най-вече тържището, та всички забравиха за комарите, защото вестта за смъртта на императора обърка всички търговци — и най-вече ромейските. И ромеите не знаеха дали веднага да продават стоката си и да се връщат в Константинопол, или да изчакат нови вести. А дойде нов кораб и се разбра, че пристанището на Константинопол и всички черноморски пристани са затворени.

След като научиха вестите, Слав и Терес се върнаха и легнаха по гръб в тъмната стая със затворени капаци. И чакаха да спадне дневната жега. А бяха разтревожени — най-напред — защото корабът можеше да не тръгне, и после — защото смъртта на един император може да означава много. Но може и нищо да не означава. И все пак по-добре е в такива дни на очакване човек да си бъде у дома.

И Терес каза на княза:

— Княже, Аспарух е във Фанагория.

Князът каза:

— Откъде знаеш?

Терес каза:

— Знам. И тук не са нито Кубрат, нито жрецът на Конника.

Слав се разсъни и попита:

— Какво искаш?

Терес каза:

— Ти трябва да се срещнеш с Аспарух.

Князът въздъхна, понеже понякога Терес го уморяваше, и попита:

— Защо?

Терес отговори:

— Сега императорът е мъртъв и това променя много неща…

Но славянинът усети, че Терес не казва всичко, което има наум. И попита:

— И още?

И Терес каза:

— Защото Аспарух свети.

Княз Слав нищо не каза, тъй като знаеше, че Терес ще продължи да говори. И Терес каза:

— Някои хора светят, но малцина го виждат. Светят челата им, очите им, пръстите на ръцете им. Някои светят цели. Светят лечителите, някои жреци, някои воини.

Князът попита:

— Ти виждаш ли ги?

И дори не се усъмни в думите на Терес, защото тайните сили на хората бяха нещо неоспоримо, и самият Слав се беше докосвал до тях. Ала не можеше да ги вика и направлява, беше прекалено земен човек. Терес помълча и каза:

— Да, виждам ги. Аспарух свети, ти също светиш. Свети и хан Кубрат. И жрецът на Конника свети, ала невинаги.

Слав попита:

— Какво виждаш? Да не е като ореола, който християните рисуват в своите храмове около главата на своите светии?

Терес отговори:

— Прилича, ала не е същото. Прилича на пламък и ако протегна ръка, понякога усещам пламъка, преди да докосна човека — сякаш пипам прозрачна гореща ципа. И между хора, които светят, понякога се прехвърлят светли нишки. Между Аспарух и Кубрат има светли нишки, а когато са близко, сиянията им се сливат. Ти трябва да се срещнеш с Аспарух.