Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (59) (Книга първа: Степта)

8.

И Кубрат непрестанно спеше — защото жрецът го поеше с билки — и като се събудеше, или оставаше в полусън, та говореше несвястно, или беше съвсем на себе си, само че беше много слаб. А щом се събудеше и отвореше очи, диреше с поглед Аспарух.

И Аспарух не излизаше от шатрата на баща си и не смееше да заспи, защото започна да се страхува от съня. Когато за пръв път заспа след „малката смърт“ на баща си, Аспарух изведнъж се стресна и скочи. И се ужаси, че не е знаел къде е и не е знаел, че живее. И той се смая, че хората — и той — Аспарух, като тях — всяка нощ умират и загубват свяст, а не се страхуват. И ако се събудят на сутринта, знаят, че са спали, ако пък не — то значи, че сънят им е бил преддверие на смъртта. Аспарух не искаше да умира в съня си и не искаше да се ражда в утринта — затова в началото лежеше с отворени очи, а на третия ден само седеше в седалката с върбовия гръб и не смееше да си легне. Ако пък легнеше, веднага ложето му го залюляваше като лодка и го понасяше към съня. Аспарух всеки миг искаше да знае, че съществува. И час по час се надвесваше над баща си, та слагаше ухо на гърдите му, за да чува сърцето му. Тогава откри, че сърцето на Кубрат бие бързо-бързо, два пъти по-бързо от неговото, Аспаруховото сърце.

А лицето на Аспарух стана още по-гладко и кожата прилепна по скулите му, и очите му се дръпнаха още по-встрани, сякаш беше вързал косата си на възел на темето, та изпъваше кожата на слепоочията си. И жрецът пускаше Аспарух все по-близо до сърцето си, защото не можеше да устои на странната хубост на това и младежко, и мъжко лице, и на трескавия огън на черните дръпнати очи. Но Аспарух дори на жреца не казваше, че не спи.

Всяка сутрин Аспарух излизаше пред шатрата и гледаше небето и степта. И като виждаше, че те са сиви, връщаше се в шатрата. А степта светеше от слънце и искреше от роса; и небето беше пълно с птици и с птича песен. И на Аспарух струваше, че всеки ден яде само сух хляб, посолен с пепел, докато Ак Йола със своите си ръце му носеше солена и пушена риба, бутове от сайга и джейран, нанизани на пръчка печени яребици, бобове, варени с меча мас, нарове, дюли и грозде, запазени в ледниците на Жълтия дворец, и тънки хлебчета, изпечени от рядко тесто върху нагорещена плоча. Но никога не му носеше месо от коне. И Ак Йола чакаше Аспарух да изяде всичко, а сам нищо не хапваше, защото почти нищо не ядеше. Ала не знаеше, че Аспарух яде само сух хляб с пепел.

И на третия ден Кубрат седна в ложето си и поиска да докарат трона му с двете големи колела. И бял кон докара като кола дървения престол, и хан Кубрат седна на престола. Ханът повика и двамината си синове, които не бяха добре разбрали колко е зле баща им, макар да имаха между тиуните на баща си свои хора, на които щедро плащаха. Но страхът от Ак Йола беше по-голям от жаждата за злато, та всички дулусци мълчаха.

Когато се събраха в малката шатра жрецът, тримата синове и двамата любими съветници Ван Фу и Шаргакаг, тогава Кубрат им каза:

— Паднах от коня си Огзис и зле се ударих.

А Огзис значи Безумец и конят беше буен и плашлив. Аспарух и жрецът се спогледаха, защото Кубрат не говореше това, за да заблуди синовете и съветниците си, а защото си беше наумил, че наистина е паднал от кон. И не помнеше нищо за сринатата шатра и несвестните си думи.

А Баян, който не можеше да сдържи тревогата си, пристъпи напред и каза на баща си:

— Татко, сто пъти съм те молил да не възсядаш Огзис. И ти обещавам до довечера да го заколя.

Кубрат му каза:

— Сине, няма лоши коне, има лоши ездачи. А ти благодаря, че виждам един престолонаследник, който не бърза да седне на престола и за когото баща му е по-скъп от престола.

Баян тъжно се усмихна и каза:

— Татко, никога не съм се надявал, че ще седна на този престол. И трябва да ти кажа — предсказаха ми и го зная, че няма да седна на престола ти. Нима нямаше трима престолонаследници преди мене, и те умряха?

И наистина Кубрат имаше трима синове по-големи от Баян — и единият падна в битка срещу тюркутите, вторият срещу аварите, а третият срещу арабите. И наистина Баян не седна на престола на баща си. И Кубрат каза:

— Мълчи, Баяне, няма по-нещастен баща от този, който погребва синовете си. Защото синовете трябва да погребват бащите.

И Баян му каза:

— Ти не си само мой баща, ти си баща на три племена и тридесет колена болгари. И на тридесет рода хуни, и на тридесет рода алани, ефталити и сармати. А ние не сме достойни да събуем ботушите ти.

И всички чуха и видяха, че Баян говори от сърце. А Кубрат помълча и каза:

— Реших да тръгна към планината, за да отида в Светилището на Големия конник и да го питам по кой път да поеме народът ми.

И Кубрат се спогледа с жреца и Аспарух разбра, че те са говорили зад гърба му. И кога бяха успели да го сторят, когато Аспарух не затваряше очи? Кубрат каза:

— С мен ще дойде само Ак Йола. Всички други ще отидете във Фанагория и ще чакате да се върна. Само ти, Баяне, ще останеш с тумените и няма да ги разпускаш. Кажете на пратениците на тюркутите, ромеите и славяните да чакат. А вие, мои приятели, китаецо и персиецо, поучавайте канартикина, както учехте мене.

И Ван Фу и Шаргакаг безмълвно се поклониха.

Тогава Аспарух пристъпи напред и без да ще, дланта на десницата му легна върху пергамента с плача на Гилгамеш, та го притисна върху гърдите му. И Аспарух усети, че сърцето му кънти под пергамента. И каза, и това беше голяма дързост, защото ханът беше обявил волята си:

— Татко, нека дойда с тебе.

А Кубрат не се разсърди, не се и усмихна, само каза, без да гледа Аспарух в очите:

— И ти върви във Фанагория.

Аспарух погледна жреца и разбра, че той е накарал баща му да го отдели от себе си. И Кубрат каза:

— Вървете.

А като се обърнаха да си ходят, хан Кубрат повика Баян и му каза:

— Баяне, искам, преди да тръгна, да видя колелото на трите тумена. И да бъде около тази могила с истукана.

И Баян каза:

— Добре, татко.

А Кубрат добави и каза:

— Искам всеки конник да хвърли по един колчан стрели. И още искам във всеки колчан да има тридесет стрели.

Баян се смая и пристъпи към баща си. И се поспря и започна да брои нещо наум, и като го сметна, още повече се смая. И каза:

— Велики хане, това прави три пъти по триста хиляди стрели. Това са хиляда конски товара само железни върхове на стрели, господарю.

А Кубрат каза:

— Зная.

И Баян каза:

— Нека са по десет.

Кубрат се разгневи, но гневът му беше вял и уморен. И Кубрат не изгони сина си, а му каза:

— Не се скъпи, ще ги изровят.

Но Баян, като видя, че баща му като че ли се колебае, настояваше и каза:

— Нека бъдат по двадесет стрели. Все едно — петстотин товара желязо ще останат в земята.

И Баян още щеше да говори, но жрецът изрече с глас, на който не може да се прекослови:

— Слушай и се подчинявай, канартикине. Великият хан на болгарите заслужава заради него да останат в земята не петстотин, а на десет места по петстотин товара стрели.

И Баян си тръгна.