Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (50) (Книга първа: Степта)

17.

И когато Шаргакаг свърши да говори, изправи се лангобардът Агелмунд, син на Албоин, мъж силен и на музите любезен. И Ван Фу беше книжник, Шаргакаг беше воин, а Агелмунд беше певец. Той написа онази песен, в която се казваше, че са дошли седемстотин мъже от рода Вокил и ако се одерели кожите им, нямало да се събере дори една лъжица тлъстина, та да гори една нощ един светилник. И макар да казах на хан Кормисош, че аз съм написал тази песен, тъй като щеше да бъде много дълго да разказвам кой и какъв е Агелмунд, истината е, че не аз, а той написа песента за мъжете на Алцек от рода Вокил. И тъкмо тази песен направи Агелмунд, син на Албоин, съветник на хан Кубрат.

Когато Агелмунд бил още недоучен певец, та се учел да кукурига като млад петел, той ядял хляба и пиел виното на лангобардския крал Гримуалд. Или крал Гримуалд беше онзи, който посрещна другите болгари, водени от Алциок? Имената на болгарските предводители си приличаха, приличаха си също така имената на лангобардските крале, но кой беше Гримуалд — първият или вторият, вече не помня. А лангобардите преди шестдесет години бяха преминали планините, наречени Алпи, и живееха в щастливата долина на реката По, та и далеч на юг, чак до Беневентум. И една люта зима, когато крал Гримуалд се греел край огнището и като пиел старо вино, слушал стари предания, дошъл пратеник, който донесъл странната вест, че от Алпите слизат хиляда души конници. А крал Гримуалд го помислил за луд, защото дори в старите предания не се пеело някой да е минал през зимата Алпите. И тъкмо на това място, дори лете, Алпите трудно се минават. Но вестоносецът се кълнял в меча си, че със своите си очи видял тълпа конници да се плъзгат в облаци сняг по сетните склонове на планината. Конниците били бели като призраци и конете им също били бели.

Тогава Гримуалд облякъл вълчата си шуба, възседнал коня си и заедно с всичките си хора тръгнал да види кои са тези конници призраци, които могат да преминат посред зима Алпийската ледена пустиня. А тъй като бил човек предпазлив, повелил на неколкостотин свои дружинници, които зимували в околните крепости, да тръгнат подире му.

И над долината на река По била паднала мъгла. Там падат такива мъгли, че пешаците се връзват един други с въже, да не се загубят. А конниците викат и когато вечер седнат край огньовете, нямат глас да говорят като хора, ами грачат като гарвани и лаят като кучета.

И по едно време от мъглата излязъл човек, който казал на краля, че конницата на призраците приближава. А не се чувало нищо, защото мъглата и снегът попивали всеки глас и всеки звук. И крал Гримуалд спрял коня си на едно възвишение, заобиколен от своите хора. Там бил и Агелмунд — и той признава, че сърцето му се свивало от страх, като чакал какво ли ще изплува от бялото море на мъглата.

И тогава из мъглата излезли и бавно се очертали, и още по-бавно се приближили редица конници. И макар да не се виждали добре, защото мъглата била много гъста, пък се и мръквало, пак се видяло, че това не са конници обикновени, ами като ония, които християните рисуват по своето свето писание, и ги наричат конниците на апокалипсиса. Това били конници скелети, възседнали коне скелети, а зад някои от тях седели жени скелети и държали в обятията си деца скелети.

Пристигнал Алцек, син на Авар Едноръкия, начело на седемстотин души мъже от рода Вокил.

По-нататък Агелмунд разказваше в своята песен как Алцек стигнал до земята на крал Гримуалд. Но тази история се знае от летописите и на лангобардите, и на франките, и на болгарите.

Когато хан Кубрат победи кагана на аварите Баян и Баян умря, между аварите и болгарите кутригури, които пасяха заедно стадата си, започнала борба какъв да бъде новият каган — аварин или болгарин. А болгарите загубили борбата и десет хиляди души конници, заедно с жените и децата си, водени от Алцек, син на Авар, тръгнали към залез-слънце, та стигнали земите на баварския крал Дагоберт. Този Дагоберт беше наречен Дагоберт Добрия — макар че в песните се разказва как изгорил живи жена си и брата си и тези песни не бива да се слушат по вечерно време. Но Дагоберт посрещнал с разтворени ръце болгарите на Алцек. И тъй като дошла зимата и било мъчно да се изхранят накуп толкова хора, крал Дагоберт ги пръснал по баварските поселища и станове. И в дълбоката зима, когато паднал невиждан сняг, та пръснатите болгарски десетки и стотни не можели лесно да пращат гонци, както бил обичаят им, крал Дагоберт повелил в една нощ да бъдат изклани всички болгари. И всеки домакин баварец забил нож в ребрата на госта си болгарин, а после изклал като кози с ярета жените и децата им.

Но Алцек, син на Авар, станувал със своята лична хилядна сред открито поле и макар да го нападнали няколко хиляди баварски конници, водени от самия Дагоберт, успял да си пробие път на юг. Там баварският пръстен бил най-тънък, тъй като на юг се издигала заледената, настръхнала стена на Алпите. И Алцек тръгнал с хиляда души конници заедно с жените и децата срещу Алпите. И Алцек преминал през Алпите.

Как е преминал — това се разказва в песента на Агелмунд. Там се пее за бури, за ледници, за човекоядци и за много други неща. Но ако аз бях на мястото на Агелмунд, щях да си мълча. Никой не може да разкаже как седемстотин души мъже и още толкова жени и деца са преминали през зимната планина и са успели да запазят живи конете си. Знае се само, че са преминали.

И се родили от мъглата пред очите на крал Гримуалд. А трябва да се знае, че по това време болгарите кутригури, които живеели с аварите — ще рече същите тези Алцекови болгари, били смъртни врагове на лангобардите.

И тъй — редица от седмина конници спрели пред крал Гримуалд, кон до коня и ездач до ездача. А конникът по средата държал пръта с конската опашка. И тази конска опашка била бяло — сребърна, защото била скована от лед и сняг. А бяла опашка може да върви само пред хан. И приличали тези седмина наистина на призраци, защото и седмината били бели от сняг и светели като стъклени от лед. Зад тези седмината се губела и потъвала в мъглата друга редица от коне и мъже.

А като видели, че крал Гримуалд мълчи и ги гледа, тогава жените тихо се смъкнали от седлата, както били зад гърбовете на мъжете си, та затънали в снега. И за да не паднат от изтощение, с една ръка се държали за стремената на мъжете си, а с другата притискали децата до гърдите си. И ездачите едва измъкнали замръзналите си саби. И запретнали десните си ръкави. И се оголила не човешка плът, ами се показали почернели главни от недогорял огън. Всички мълчали.

Тогава крал Гримуалд заплакал. Вдигнал ръце, та покрил лицето си с длани, и плачел като мъж — несръчно и шумно, сякаш кашлял или виел. А след него заплакали мнозина от неговите хора.

Плачел и младият певец Агелмунд, поразен от гледката на тези конници призраци. И колкото плачел от жалост, толкова плачел и от радост, като видял с очите си на какво е способен човекът.

И крал Гримуалд дал земя на Алцек и хората му, дал му дори изоставени крепости и му поверил да пази границите на лангобардското царство. А певецът Агелмунд наредил песен за похода на Алцек през Алпите. После отишъл при Алцековите болгари, взел жена болгарка и живял между тях, та научил езика им. След това се вдигнал и тръгнал към Велика Болгария, за да види дървото, което е родило такива плодове.

И един зимен ден във Фанагория, в ханския дворец, където край огнището хан Кубрат слушал песни и предания — тъй както преди няколко години крал Гримуалд беше слушал в друг зимен ден други песни и предания, певецът Агелмунд се изправи и вдъхновено изпя своята песен за Алцек и неговите конници.

И като стигна до словата, с които разказваше как крал Гримуалд заплакал, тогава заплакаха и мнозина болгари. И хан Кубрат отвори сърцето си за Агелмунд, и като го приближи до себе си, направи го свой съветник за земите, които лежат откъм залез-слънце. И трябва да се каже, че това не беше тежка служба, та Агелмунд пак имаше време да реди своите песни, ала никога не успя да стъкми песен като тази за Алцек и неговата борба с Алпите. И само тази песен хората запомниха.

И сега, когато Агелмунд, син на Албоин, се изправи да говори пред хан Кубрат и съвета, хората повече гледаха на него като към певец, а не като към хански съветник, защото бяха свикнали да чуват от него песни. Агелмунд беше хубав мъж, строен и с мъжествено лице. Държеше дълги и косата, и брадата си. И макар да беше вече в години, брадата му беше още тъмноруса. А може би тайно и ловко я боядисваше? Той заплиташе в плитки косата си и брадата си и сплиташе плитките на косата с плитките на брадата, и плитките къдраво падаха на гърдите му като върху статуите на някои гръцки богове. Но на мене повече ми се нравеше бялата брада на друг хански съветник — славянина Хвилибуд Чръноглав. И тъй като Агелмунд водеше световна посока, където в бойния ред се нареждат пъстрите коне, той имаше право да си избере каквато си ще дреха. И в онова днес Агелмунд беше облечен в зелено, синьо и сиво и с червени ботуши като император. А на челото си беше изписал зелена пеперуда, тъй като лангобардите багрят лицата си със зелено.

И този Агелмунд, син на Албоин, не беше глупав човек, та само каза:

— Велики хане, и вие, багаини и боили, хранени хански люде. Мога да ви говоря до мръкнало за земите откъм заник слънце. Ала ние сме се събрали да говорим мъжки приказки за облаци и за ветрове. На заник слънце се трупат облаци, но ветровете се въртят в кръг като пияни вихри, та гърмът пада върху главите на тия, които са събудили вихрите. Сега няма западен вятър, който да доведе облак до нашата степ. Аварите не са същите, пък и във всяка десетка от аварската конница само двамина са авари, а трима са болгари и петима са славяни. И между нас и аварите се простира ничия земя, в която лека-полека нови славяни заемат буренясалите селища на тверци и уличи. И мъдрецът Ван Фу вярно е нарисувал заника пъстър като леопард или като хиена, защото сега заникът е сборище на леопарди и хиени. Потомците на Хлодвиг, наречени Меровинги, гледат на своите царства като на свои дворове, които градят и разграждат по своя воля и по воля на случая. Наричат Меровингите „ленивите крале“, а властта държат техните майордоми. Мога да ви разкажа за крале и кралици, за Сигиберт, Хилперих, Фредегонда, Брунехилда и Галсфинг, но това ще бъде хубава песен на певец — пълна с убийства, пороци и омраза, но не и думи на хански съветник. Велики хане, гледай към изтока на слънцето и към земите по пладне. Защото заникът не заслужава твоя поглед. Аз казах.

И Агелмунд седна.