Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (44) (Книга първа: Степта)

11.

На сутринта отново заваля.

И докато Кубрат се къпеше в двореца, жрецът намери Аспарух в шатрата и му каза:

— Ела с мене.

Жрецът и Аспарух излязоха на двора, където десетина голи до кръста войници чистеха ризници под проливния дъжд. И понеже всичките бяха млади, радваха се на дъжда и на струите, които течаха по силните им млади тела. И само често бършеха очите си, за да виждат по-добре. А ги гледаше стар кисел десетник, който покриваше главата си с щит.

И младите войници слагаха ризниците в делви, пълни с чист речен пясък, и бъркаха с дебели палки в делвата, като месеха ризниците с пясъка, сякаш биеха гъст кумис. А когато изсипеха делвата, ето — пясъкът лягаше на черна купчинка и полуголият войник вдигаше на палката бляскавата ризница, та я подаваше на стария десетник. И десетникът с една ръка държеше щита на главата си, а с другата протегната ръка държеше ризницата по-далеч от очите си, защото виждаше добре само надалеч. Чиста и светла, ризницата висеше в ръката му като току-що убита сребърна птица. И от ризницата се стичаха сребърни капки, като че тя се топеше.

Жрецът излезе на дъжда и каза на Аспарух:

— Ела.

И му показа сивата гранитна плоча, висока човешки ръст, която беше облегната на зида и сребърна вода се стичаше и пълнеше издълбаните руни. Това не беше надгробна плоча, а само списък на оръжието, което се пазеше в подземието на Жълтото градище. И жрецът каза на Аспарух:

— Чети.

И Аспарух прочете и каза:

— Зитко ичиргу боилът има меки ризници 455, шлемове 540, люспести ризници 427, шлемове 854. Юк боилът има верижни ризници 26, люспести ризници 26 и шлемове 102. Бири багаинът има верижни ризници 22 и шлемове 54.

И като го прочете, погледна жреца. А той му каза:

— Искам да преброиш всички ризници и шлемове.

Аспарух каза:

— Това е работа на кавхана.

Жрецът каза:

— Искам кавханът да види, че броиш ризници. Ела.

И отведе Аспарух в приземната зала, оградена от огромните каменни стълбове, които носеха целия дворец. Тази зала само от едната страна имаше стена, а от три страни като прозорци зееха отворите между всеки два каменни стълба. И като валеше дъжд, сякаш пред всеки отвор се спускаше сива завеса, та залата беше затворена. А беше студено, влажно и неприветливо и духаше отвсякъде, и подът не беше покрит с плочи, ами направо се стъпваше върху гола земя. И върху тази земя нямаше дори стрък трева, защото под двореца лежеше вечна сянка.

Полутъмната приземна зала зееше пуста. И халките върху стълбовете зееха празни, та както навън се лееше вода, сякаш бяха халки на пристан, и на тях щяха да завържат лодки. Жрецът видя, че Аспарух зъзне, та му рече:

— Облегни се на зида.

И наистина, когато Аспарух опря гръб на единствения зид на залата, усети, че зидът е топъл, защото оттатък горяха пещите, които пращаха топъл въздух и топла вода в двореца. И жрецът и Аспарух постояха мълчаливо, облегнали гърбове в зида. Тогава жрецът каза:

— Сине, време е да се събудиш.

Аспарух нищо не отговори, защото не го разбра. И жрецът продължи:

— Следя те с поглед и мисъл ден и нощ. А когато не те виждам, викам пред себе си образа на момчето Аспарух, какъвто си бил в годините, преди да те срещна. И виждам едно листо от дърво, понесено от река. И виждам как листото бързо се носи по бързеите и как бавно се върти във вировете, и как следи всяка извивка на реката. Ти си бил потопен в реката на степния живот, ти си спазвал мир с всичко живо в степта, следвал си нейните закони, слушал си законите на рода си и законите на времето. Ти сякаш си живял като насън, защото човек не води съня си, а сънят го води.

Аспарух каза:

— Татко, ти си ми казвал, че мъдрият човек плува така, та да не вдига вълни около себе си. Ти си ми казвал, че най-добър е незабележимият човек, който намира своето място в реката на степта, та тече заедно с нея — като облаците и конете.

А жрецът казваше на Аспарух „сине“ и Аспарух казваше на жреца „татко“ само когато край тях нямаше други хора. И никога не говореха така пред Кубрат. Жрецът каза:

— Така е. Това е мъдър живот и затова е като живот насън. Аз те гледам от деня, когато стана син на Кубрат. И сега ти живееш в мир с всички. Никой не те мрази, защото обикновените конници се радват, че ти си бил един от тях, а знатните люде, и най-вече твоите братя, виждат, че ти не пречиш на властта им. Ти търсиш в шатрата място, където е най-дълбоката сянка и оставаш незабележим, докато другите само се изтъкват. Ти посрещаш всички с еднаква усмивка и никога никого не прогонваш. И ти изпращаш всички, които си тръгват, без да ги спираш. С простите люде говориш просто, а с умните също просто, без да издаваш своите знания. И предпочиташ да мълчиш, отколкото да говориш. Само аз знам какво си научил, но и от мене ти криеш мислите си. Това е добре, това е умно. Ала е време да станеш добър човек.

Аспарух каза:

— Татко, ти ме учеше, че човек трябва да е винаги внимателен, сякаш върви по тънък лед. И ти казваше, че който умее да ходи, не оставя следи. Ти казваше, че умният отстъпва и се нагажда и че само това, което се извива, умее да се запази цяло. Не казваше ли ти, че който знае — не говори, а който говори — не знае? Не са ли твои думите, че мъдрецът е справедлив, а не отсича, че е светъл, но не блести? Ти казваше, че три са съкровищата, които човек трябва да придобие — да е човеколюбив, да е пестелив и да не върви пред другите. Ти ме караше да помня тези думи и да живея според тях. А сега ми казваш да стана добър. Нима съм лош?

Жрецът каза:

— Попитали мъдреца как може да се познае кой е добър човек. Мъдрецът отговорил: „Питайте съседите.“ Тези, които питали, казали: „Ако съседът отляво и съседът отдясно кажат, че той е лош човек?“ Мъдрецът отговорил: „Това е лош човек.“ Тези, които питали, казали: „Ако съседът отляво и съседът отдясно кажат, че е добър човек?“ Мъдрецът отговорил: „Това е лош човек.“ А питащите учудено рекли: „Тогава — кой е добър човек?“ Мъдрецът отговорил: „Този, за когото съседът отляво каже, че е лош, а съседът отдясно каже, че е добър.“ Сега за тебе всички казват, че си добър. Време е някои да кажат, че си лош. Ти живееш толкова мъдро, че животът ти прилича на сън. Затова казах, че е време да се събудиш. Далеч на изток дават на хората, които искат да станат жреци, да носят няколко години бели дрехи. Защото върху бялото личи и най-малкото петно. А после, когато хората станат жреци, дават им жълта дреха — защото върху нея също личат петната, но все пак тя скрива някои следи.

Аспарух се замисли и каза:

— Не могат ли да носят само бели дрехи?

Жрецът каза:

— Не, защото който действа, той носи следи от работата си върху своите дрехи.

Аспарух каза:

— Но жреците са хора на мисълта, а не на делото.

Жрецът му отговори:

— А тези, които действат, кой ги води? Нима не сме ние — жреците? Ти още не си жрец, но трябва да почнеш да водиш. Затова трябва да се събудиш. Насън човек прави това, което сънят му каже, но буден трябва да ръководи себе си и другите.

Аспарух се замисли. Усети студ, макар гърбът му да се притискаше в топлия зид. През отворите между колоните се виждаха да текат завеси от сива вода, сякаш над света се беше върнал потопът, описан в старите предания. И Аспарух каза:

— Татко, ти никога не си ми говорил такива думи. Не мога да се гмурна до дъното на мислите ти.

А каза Аспарух „гмурна“, защото навън течеше вода. И жрецът каза:

— Ти си любимият син на Кубрат. Досега ти само радваше баща си. Сега баща ти ще иска да се опре на теб. Говоря ти променени слова, защото светът се промени. Ти трябва да помогнеш на баща си.

Аспарух каза:

— Как?

Жрецът каза:

— Днес се събира великият съвет на хана. Ти трябва да дойдеш на съвета.

Аспарух каза:

— Татко, ти знаеш, че никога баща ми не ме вика на тези съвети.

Жрецът каза:

— Ще дойдеш не като син на хана, а като мой помощник.

Аспарух въздъхна не защото бягаше от труд или пред трудности, а защото досега жрецът го беше учил на съзерцание и ненамеса, на сдържане желанието да поправя, да помага и съветва. „Гледай и не се бъркай“ — казваше жрецът. И Аспарух каза на жреца:

— И трябва ли да говоря на съвета? И какво да кажа, ако ме питат?

Жрецът се усмихна и като протегна единствената си ръка, докосна рамото на Аспарух и му рече:

— Само слушай. И когато някой говори, опитай се да проникнеш зад думите му, в неговите мисли и намерения. Опитай се да проследиш нишките, които го свързват с хората около него — и с хора, които очите ти не виждат, но ти усещаш, че стоят зад гърба му. Виж добродетелите му, с които се облича като с броня, за да запази сърцето си, корема си и слабините си. И сложи с червена багра белег върху местата, където пороците му изтъняват тази броня, та вражето острие — или твоят меч — може да го прониже. Мисли каква цена този човек определя за себе си и ти определи каква цена можеш да му дадеш. Опитай се да намериш връзката между хората и нещата и тяхното наследство във времето.

Сега Аспарух се усмихна, когато рече:

— Татко, това е работа за богове.

Жрецът поклати глава и каза:

— Не, това е работа за жреци. И ако говоря аз, слушай ме и преценявай моите думи, както думите на другите.

И те излязоха за мигове под дъжда, за да се изкачат по стълбата в двореца. А дъждът изми лицето на Аспарух и водата потече в гърба му. И той отново започна да трепери.