Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (36) (Книга първа: Степта)

3.

И жрецът от храма на Великия конник доближи своя кон до коня на Терес, та тръгна редом с него, отдясно на Терес, откъм своята единствена ръка. И това беше любопитно нещо — великият жрец да язди до обикновен коняр. И двамата жреци мълчаха, тъй като и двамината умееха да мълчат. И най-после жрецът проговори. Така ще го наричам и аз този жрец на Великия конник, макар и Терес да беше жрец, защото болгаринът беше само жрец, та всички дори бяха забравили името му и името на баща му. И жрецът каза:

— Когато разбрах, че конят е тракийски, отворих сандъците си със стари свитъци, които винаги нося със себе си. И прочетох, че траките са били наистина велик народ, многоброен като небесните звезди. И се учудих, че още ги има.

Терес отвърна:

— Има още траки, ала не са много. Достатъчни са за квас в нощвите, но няма да стигнат да се омеси хляб.

Той не говореше като прост коняр и не криеше ума и знанията си.

И жрецът каза:

— Видях изображение и на вашия бог. И разбрах, че той прилича на нашия Голям конник.

А Терес му каза:

— Или вашият Велик конник прилича на нашия Херос. Ала нашият Херос не е бог. Ние имаме доста богове. И нашият бог Дионисий е тръгнал от Фригия, минал е през Персия и е стигнал до Индия, като е увличал народите в своя божествен танц. А се е върнал отново в Тракия през черноморските степи. И с Дионисий е вървяло изображението на конника, който пробожда змей или лъв с копието си.

Тогава жрецът попита:

— А знаеш ли кого убива конникът?

И Терес го погледна в очите. Двамата се гледаха, а конете ги носеха през степта. И очите им като че ли плуваха върху вълни, защото се спущаха и се вдигаха. Но двамата мъже не откъсваха погледи един от друг. И Терес каза:

— Богът конник побеждава сам себе си, въплътен в образа на своя двойник, бил той змей, лъв или грифон. И конникът, и лъвът са две части от едно тяло, защото бог е един.

А жрецът измъкна от плоската кожена торба на седлото оловна плочка, голяма колкото длан. И на плочката бяха надраскани числа от едно до шестнадесет само в един ред. И жрецът каза:

— Ако ти си жрец, не можеш да не знаеш над кой храм стои каменна плоча, на която в квадрат са наредени числата от едно до шестнадесет в девет водоравни и девет отвесни реда. И като събираш числата на всеки ред — и наляво, и надясно, и нагоре, и надолу, и по чертите, които съединяват ъглите на квадрата — винаги се получава едно и също число. Вземи плочката и напиши числата.

Терес пое плочката, сложи я в лявата си длан и без да се замисли, извади ножа си. И с върха му бавно и внимателно почна да драска върху оловото, защото се люлееше в седлото. А жрецът само погледна втория ред, който Терес написа — жрецът виждаше добре отдалеч, защото беше стар, и рече:

— Стига.

И като пое плочката, пусна я в плоската кожена торба.

И каза на Терес:

— Какво дириш тук, предрешен като прост коняр?

Терес отговори:

— Исках да видя степта.

Жрецът каза:

— Толкова много неща има по света, че все едно — всичко не може да се види. И по-добре е човек да гледа едно нещо, но да го гледа добре. А защо служиш на този славянин?

Терес отговори:

— Служа на коня, който е свещен и винаги трябва да го придружава жрец, за да го върне отново в земята на траките. А коня траките го подариха на славянина.

Жрецът погледна настрани, където княз Слав яздеше белия жребец на Рез, и като поклати глава, каза:

— И защо сте подарили жребец, достоен за Тангра, на един човек, който дори не може да язди?

Терес каза:

— Славяните умеят да стоят добре върху краката си, когато са стъпили на земята.

И двамата жреци замълчаха. Отново пръв проговори жрецът на Конника и каза:

— Сега, когато разбрах, че си посветен, мога да отговоря на твоите въпроси. Питай.

Терес отново се загледа в студените очи на жреца. И каза:

— Дойдох в степта, защото чух, че степта се кани да дойде при нас, зад Дунава. Вярно ли съм чул?

А жрецът кратко отговори, загледан пред себе си:

— Само великият хан решава накъде да поемат конниците на степта.

И Терес отново запита:

— Тогава отговори ми — има ли наистина храм на Великия конник? Защото никой не го е видял, а само се говори за него.

Жрецът дръпна юздите и конят му приклекна на задни крака. И преди да отпусне жребеца си, за да отлети напред, жрецът каза:

— Храм има. Но макар да си посветен, по-добре е да не го виждаш. Защото няма да видиш нищо повече в този си живот.