Антон Дончев
Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (2) (Книга първа: Степта)

2.

Това се случи в годината на Змея според летоброенето на болгарите, и от началото на това летоброене бяха изтекли 5436 години. А от сътворението на света бяха изтекли 6150 години и преди 668 години се бе родил Христос. По това време леточислението на мохамеданите едва набираше летата на зрял мъж.

И много певци казват — това се случи в дните на еди-кой си цар, ала няма да кажа така, защото сметките по всичко човешко винаги са криви. Защото ако кажа — то беше в дните на ромейския император Констанс Втория, както си мислехме всички тогава, то ще излезе лъжа, тъй като дните на император Констанс вече се бяха свършили и той беше отишъл при бащите си — убит в Сиракуза, само че ние не знаехме за това. И ако кажа — то беше в дните на хазарския каган Тарду, син на Блучан, пак няма да е истина, защото Тарду беше само сянка на престола, а хазарите водеше Иви Шегун хан, предводителят на тюркутите. И не може да се изброят всички царе, кагани и шахове, които живееха по това време и наричаха земите си на своите имена, пък днес са ги забравили дори мъдреците.

А над света грееше ден като всички и грееше същото слънце, което грее и над твоята глава, когато в твоето „днес“ ти слушаш моите слова от устата на певец или ги четеш върху книга. Само че тогава беше друго „днес“, нашето „днес“, ала слънцето беше същото. И то беше двадесет и седмият ден от четвъртия месец — славяни и траки дават имена на месеците, а болгарите ги наричат само с числа — в първата седмица след новолуние, когато луната расте. И то бяха дни на пролетния хански лов и на пролетното преглеждане на конниците.

В този ден дойдоха в стана на хан Кубрат пратениците на три велики племена — пратеници на славяни, на ромеи и на хазари.

И се случи така, че пратениците на славяните и ромеите, а бяха те княз Слав и патрицият Алексис Скира — пътуваха заедно през степта.