Фани Попова-Мутафова
Последният Асеновец (16) (Боянският майстор)

16

Двете момчета внезапно и бързо израснаха. За едно лято те отхвръкнаха една педя височина, раменете им се разшириха, косите им станаха гъсти и лъскави, над устните им пободе мъх. Промениха и нрава си. Калиман стана буен, приказлив. Почна да се меси в разговорите на възрастните, да взема участие в държавните грижи, да схваща значението на своя висок сак и тежките му отговорности. Калоян, напротив, изведнъж стана кротък и замислен, възпламенен от горещо и усърдно благочестие, углъбен в несвойствени за възрастта му мъдри мисли. Народът с доволство забеляза промяната и с радостни приветствия почна да обгражда двамата юноши, всеки път когато се явяваха между него.

Пъстра ловджийска глота се зададе откъм друма, който водеше към Света гора. Начело яздеха тръбачи, които зовяха да се стори път. Подир тях веднага идеше великият соколник, следван от шумна тълпа песяци и крагуяри. Есенният мек въздух се изпълни с многолика глъчка: конски тропот тежко отекваше връз плочите на Асеновата махала, загарите възбудено лаеха, тръбите високо и тържествено ечаха. Ала очите на бързо трупащия се народ бяха отправени само към трима ездачи: двама младежи и една девойка. Леко накривено самурено калпаче с три паунови пера отстрани закриваше черните къдри на младия цар. Връз лявата му ръка стоеше гордо закрепен едър сиво-бял сокол, забил нокти в ръкавицата му. През рамото му бе преметната верижка от железни халки, на която висеше меч в капия от червена кожа. Със самур бе поръбено и късото му джубе от румена свила. Калиман весело махаше с десница и се кланяше на тълпите, които възторжено го поздравяваха, докато Калоян се усмихваше с благите си тъмни очи, които привличаха обичта на людете.

Между тях Десислава биеше в очи с гиздавостта на кръшната си стойка. Ослепителната красота на младото момиче караше людете да гадаят: кой от двамата братовчеди ще я вземе? Отдавна не бяха я виждали в Търнов, та сега не можеха да се надивят на възбуялата й младост.

С горещ възторг людете почнаха да се притискат край тях. Издигнаха се ръце и гугли за поздрав, девойки поднесоха цветя. Любовта към сирака, който сбираше всички надежди, всички упования на народа, преля като пълноводна река.

— Да си ни жив, сине Асенов!

— Злото да те забрави!

Напетият юноша палаво размаха калпака си, дружелюбно засмян. Людете се сбутваха с лакти, разменяха възхитени погледи, тихо си шушнеха:

— Колко е порасъл, колко е възмъжал!

— Та ние си имаме вече цар!

— Не ни е вече дете Калиман!

— Бог да те пази, сине!

— Да живееш и се чедиш!

Заобиколиха коня му, обсипаха ръцете му, седлото, чула на коня с благоговейни целувки. Малкият венценосец разпръсна всичките си пари, свали от себе си скъпите камъни, раздаде дивеча, който бе уловил. Той имаше милостивото сърце на покойната си майка, благочестивата Анна.

Много ехтя след него ревът на тълпите, които радостно възбудени напираха под Царевец. За пръв път търновци този ден бяха почувствували, че в тях се възвръща старата самоувереност, предишната ведрост на страната.

Този млад момък щеше да поеме отново царството на великия баща, да продължи делото на славните си предци. С облекчение те можеха вече да гледат доверчиво на бъдещето.

Тримата младежи изспираха Боярския рът с буйни и радостни смехове. Бяха тъй млади. Свежа кръв кипеше в жилите им. Животът се разгръщаше пред тях, пълен с измамни обещания, тайнствени нашъпвания, пълен, недокоснат.

Калиман остави двамата долу, в градината, а сам той отиде в престолната, където трябваше да присъствува на разни приеми. Вторият наместник, патриарх Игнатий, всеки петък допущаше при себе си пратеници с най-различни искания и молби, от цялата страна. Този път напливът на посетители бе извънреден.

Калиман зае мястото си на престола. От дясната му страна седна патриархът. Лявата страна бе празна. Севастократор Александър бе отишъл към Средец, за да следи отблизо движенията на войските на кир Ватаци, който се канеше отново да преплува Хелеспонта, за да споходи земите си на полуострова. А те се простираха чак до Зихна, близо до Сер, който бе в български ръце.

Първата дружина пълномощници бе на една богомилска община от Лисечко краище. Дедецът на богомилите, облечен в черна наметка с качулка, бос, превързан с въже през кръста, пристъпи напред, падна на колене пред патриарха:

— Отче свети… От два месеца насам войскарите на боляр Диман ни забраняват да се събираме в нашата община, разтурват ни празничните молитви, карат ни насила да ходим във владишките църкви. Защо ни се отнемат свободите, които ни дари присноблаженият велик наш господар Йоан Асен?

Дружината богомили пристъпи напред, поклони се дълбоко, простря ръце в оплаквания и молби. Патриархът сви презрително устни. От лицето му вееше суденина и неприязън. Той отвърна полека:

— Наместничеството реши да отнеме правдините, които някога сте имали при Калояна и наследника му. Причините, които са ги карали да ви покровителствуват, вече не съществуват. Аз обявявам богомилските общини за разтурени.

Пратениците се спогледаха побледнели. Очите им живо заблестяха. Дедецът скочи пръв, горд, изпълнен с достойнство. Гласът му бе рязък:

— Твоя воля, отче свети… Ала не е този пътят, по който ще ни докажеш своето право. Ти знаеш защо ние отказваме да ходим в църквите ти, защо изповядваме пречистеното християнство… Върни църквата към истините на Христа, направи от духовните князе истински народни пастири — и ние сами ще се върнем при тебе… Със сила нищо не можеш да сториш. Можеш да разтуриш общините ни, ала как ще изтръгнеш богомилското учение от сърцата ни?

Патриарх Игнатий задиша тежко. Гняв сгърчи лицето му. Той дигна десница. Посочи.

— В тъмница…

Войскарите се спуснаха, обградиха богомилите, завързаха ръцете на дръзкия дедец. Тогава стана нещо неочаквано. Калиман скочи. Протегна ръка.

— Освободете ги. Те са прави…

Всички замръзнаха на местата си. Хвърлиха изплашени погледи към Игнатий. Настана тежка тишина, пълна със съдбовни, затаени въпроси. Кой щеше да отстъпи?

Наместникът извърна взор към своя питомец. Калиман стоеше гордо изправен, смело отметнал назад чело, с горящи като на младо лъвче очи. Това бе Калоянова, асеновска кръв. Нямаше да отстъпи. Патриархът полека стана. Слезе с величествена бавност трите стъпала от престола си. Излезе, без да продума дума.

Богомилите обградиха младия цар, обсипаха го с благословии, целунаха с обич и преданост сърменовезаната му пола.

Приемът продължи. Калиман изслушваше внимателно всекиго, отдаваше справедлива присъда на желанията му, учудваше всички с ранната си мъдрост, с обилната си щедрост. Особено богато той обдари царския български манастир Зограф в Атон. Даде му воденици, ловища, метоси, храмове и махали в Сер, Солун, Струга, Охрид и Никопол заедно с всичките им люде и околни села. А от славния град Средец, наречен още и София, той им дари митрополитския храм на светия великомъченик Георги, църквата „Свети Никола“, медния и говеждия пазар, както и селата Челопеч, Горни Лозен и Долни Лозен заедно с метосите им. Дарът се скрепи със златопечатна грамота и подпис: Калиман — внук на царя Асена и син на Йоана царя велики, самодържец търновски и на цялата земя на българите и гърците, както и на угровлахийската.

Монасите се оттеглиха, замаяни и поразени от благоволенията, с които бяха отрупани. И веднага целият град научи за делата на младия венценосец, струпа се под бойниците на Царевец, дълго и горещо ехтяха виковете му в похвала и благодарност, в почуда и възхита към тоя, който щеше да продължи великото дело на славните си прадеди.

В това време Калоян и Десислава се разхождаха из нацъфтелите градини около палата, углъбени в свенливо мълчание. Ала вместо тях говореше уханието на едрите бели и черни трендафили, шепотът на горещия вятър, бързият трепет на дългите мигли на девойката, кръшността на походката й, взорът, който младежът тъй често отправяше към нея. Говореше свежата им кръв, за пръв път докосната от великата тайна.

Да можеше никога да не свърши тая сенчеста пътека, да няма край тоя хубав ден…

На другата сутрин Десислава трябваше отново да се върне в Батошово. Детската възраст бе вече минала и младата мома готвеше вече богатата си прикя в бащините чертози.