Фани Попова-Мутафова
Последният Асеновец (12) (Боянският майстор)

12

Мълчаливата и упорита борба между първия наместник и дъщерята на кир Теодор Комнин ставаше все по-безпощадна, по-неумолима. Като отровен паяк Ирина разпростираше мрежата си из цялата страна и ловеше слаби души, честолюбиви сърца, алчни за злато безумци и ги превръщаше в свои безволни роби. Но севастократор Александър бдеше неотменно, следеше всяко нейно действие, предугаждаше всяка нейна мисъл.

Вдовицата на великия Асен II притежаваше хитростта, ловкостта и надменността на баща си кир Теодор, който прекарваше дните си в Епир като съветник на сина си — солунския деспот Йоан Комнин, сам носейки титлата деспот на една малка част от старите си владения.

Ирина разпечата новопристигналото послание от баща си и прочете внимателно напомнянията му. След това препрочете още няколко пъти следните редове:

„… Нашето положение тук е отчаяно. Йоан е тежко болен. И не се знае дали целебниците ще могат да спасят живота му. Димитри лежи със счупен крак. Тоя проклет негов нрав да се весели и да пие, да тича подир десет жени наведнъж и да дири приключения му докара тази беда. Една нощ съпругът на кира Теофано го сварил ненадейно у дома си и за да се спаси, той скокнал от прозореца. Сега и двамата ми синове са на легло. Йоан поради прекаленото си благочестие, изтощен от бдения и пости, Димитри поради обратната крайност. Ирино, отново цялата ми надежда е в тебе. Ватаци е сключил мир с татарите и оставил сина си да пази източните граници. Научавам се, че в Никея се събират наново войски. Нямам вяра в зетя на Ласкарис. Колкото и да е благообразен наглед, толкова по-тъмни са интригите му. Двама видни наши патриции, Спартен и Кампан, напоследък ходили тайно в Никея. Защо? Какво се крои срещу нас? Трябва да сме готови за всичко. Ирино, време е вече да вземеш властта на Търновград в ръцете си. Напомням ти за последен път, че надеждата ни още веднъж е в тебе. Ето вече от години наред Александър те е затворил в Преслав и ти не можеш да се видиш с братята си. Трябва да се освободим вече от опеката на тоя всевластен разпоредител. Ти си царица и майка на Асеновите деца. Александър не ти е настойник.“

Писмото следваше все в същия дух, редувайки едно след друго, в тънко изкуство, интриги и насъсквания, укори и молби.

Ирина остави писмото в скрина си и го заключи, след това отиде към отворения прозорец. На високото й бяло чело се виеха три тънки бръчки.

Когато вечерта Ирина отключи скрина, за да препрочете още веднъж посланието на баща си, писмото бе изчезнало.

В това време севастократор Александър разпитваше един по един тайните си съгледвачи.

— Преди две седмици царицата получи две торби с жълтици от Солун — каза първият.

— На Димитровден тя свика болярките от цялата преславска хора на млин и щедро ги обдари с накити — заяви вторият.

Севастократорът слушаше замислен, подпрял чело на дланта си. Когато изправи глава, по устните му трептеше презрителна усмивка.

— На какво се надява тая жена? Каква игра играе? Какво цели? Кому разчита? Докато с мене са най-могъщите боляри: скопският, анхиалският, битолският, белградският, варненският, овечкият, не се боя от измяна!

Късно вечерта, както винаги, преди да сложи хапка в уста, Александър даде на опитвача да види ястието.

След един час куманинът почина сред жестоки мъки.

А в това време през градската порта на Преслав излизаха и влизаха безброй пътници, зорко наблюдавани от острото око на Александровото лице.

Един прегърбен сарацински божек, избягал роб от далечния замък на някой западен барон, с нечиста посивяла брада, придружен от дребно куче с червеникава козина, пое друма към юг.

Керван търговци на платове, дошли от Дамаск, заминаха към западните предели.

Поклонници за Ерусалим отидоха към изток, отправени за Понтийското море, където ги очакваше кубер за Светата земя.

Млад певец с ясноруси коси, дълги до раменете, скитник от кале на кале, от дворец на дворец, замина да си дири щастието, да разнася хубавия си глас и майсторството си да съчинява песни в чест на хубави болярки и храбри витязи.