Джек Слейд
Смъртоносна съблазън (7)

7.

Беше вечер. Лола се намираше в игралната зала в задната част на салоните на хотела. Достъп до тази зала имаха само отбрани клиенти на хотела. От няколко дни обаче в хотела имаше само неколцина гости. Те или нямаха желание да поиграят на рулетка, покер или бакара, или пък нямаха дребни пари.

Лола беше сама, потънала в мислите си.

Премисляше още веднъж събитията от последните дни.

Най-напред дойде неочакваното посещение на Ласитър. Тя го познаваше отпреди и знаеше колко упорит и твърд бе той.

От самото начало той стана съставна част от нейния план. Ласитър се бе появил точно в подходящия момент. Тя подозираше, че посещението му не е толкова случайно. Бе твърде сигурна, че Ласитър бе узнал по някакъв начин за голямата плячка. Той винаги успяваше, когато преследваше определена цел.

Бе способен да открие скривалището с парите. А когато го стореше, тя щеше да го насъска срещу Сардано и Порфирио Тремендо. Щеше да изправи тримата мъже един срещу друг, докато накрая нито един от тях не остане жив.

Това бяха надеждите и мечтите на Лола, но всичко се срина с един удар. И то само по вина на Порфирио. Ако не бе постъпил така безпощадно с влюбените млади, Ласитър не би предприел нищо срещу него. Всичко можеше да бъде много по-различно.

Сега отново трябваше сама да се бори с Порфирио и Сардано.

Още в ранното утро, малко след като научи новините за събитията в хасиендата, тя изпрати Сардано отново в каньона. Този път той получи заповед да се разправи малко по-твърдо с вироглавия старик, който живееше като отшелник в каньона.

Може би някой ден все пак щеше да се огъне. И тогава, когато се добереше до плячката, тя щеше да насъска Сардано срещу Порфирио. Сардано не би се поколебал и секунда да застреля Порфирио от засада. Със Сардано щеше да се разправи тя самата и тогава щеше да стане пълна господарка на Сан Педро.

Тя се усмихна самодоволно при мисълта, че всъщност това, дето Порфирио я принуди да сключи брак с него, се оказа изключително изгодно за нея.

Когато той умре и я остави вдовица, всичко щеше да й принадлежи.

Лола се изпълни отново с надежда. Оставаше да се справи само със стария мексиканец в каньона.

В краен случай щеше сама да отиде дотам и да му предложи тялото си. Човек никога не знае. Може би именно по този начин ще успее при този дъртак.

Тя отново се усмихна самодоволно, но усмивката замръзна на устните й…

През една замаскирана врата в залата влязоха двама мъже. Лола остана като вкаменена.

Да вярва ли на очите си? Нямаше никакво съмнение! Мъжът със Сардано бе Ласитър. Той! Но как бе стигнал дотук?

Мислите й се объркаха. Сега можеше да започне отначало изпълнението на дяволския си план.

Как щеше да се облещи Порфирио, като разбереше! Ласитър и Порфирио все някога щяха да застанат един срещу друг, това щеше да бъде танц в ада!

Но какво правеше Сардано? Защо водеше Ласитър в хотела? Какво си въобразяваше?

Лола продължи да стои като вкаменена, напълно объркана и безмълвна.

Никой от двамата мъже не бе в състояние да проникне в мислите й. Външно по нищо не личеше, че вече хладнокръвно кове нови планове.

В залата настъпи тишина. Мълчанието не продължи повече от половин минута, но изглеждаше като цяла вечност.

Сардано започна пръв…

— Сега е твой отново — каза Сардано. — Да го предам ли на Порфирио? Скочил в Дяволския каньон и после…

Тя го прекъсна с рязко движение на ръката.

— Добре, Сардано. Останалото мога и сама да си изясня.

В изискано обзаведената зала нямаше други гости. Седнаха в луксозните кожени фотьойли около кръгла мраморна масичка, която бе в ъгъла на залата, настрана от игралните маси, покрити със зелен плат. Келнер донесе уиски и Ласитър не изчака да бъде поканен.

Изпразни първата чаша на един дъх и без да се стеснява, си сипа отново. Лола се усмихна. Лицето на Сардано оставаше навъсено.

— Изглеждаш изтощен, Ласитър — каза тя замислено.

Той сви рамене и се усмихна.

— Имах голям късмет, иначе щях да съм вече в ада — отвърна той. — Старецът горе в каньона много ми помогна, Лола. Впрочем, аз все още не знам какво всъщност става тук.

Тя погледна Сардано въпросително.

— Не му ли обясни, Сардано?

— Исках на теб да предоставя това, Лола. В случай, че не искаш да имаш работа с него. Ако изобщо не може да бъде използван за твоя план.

— А защо го водиш?

— Защото смятам, че е способен. Може би даже твърде способен. Първо трябва да разберем това.

— Да говорим истината, Сардано — отбеляза Ласитър спокойно. — Защо не кажеш на Лола, че сключихме споразумение? Сключихме примирие, когато и двамата бяхме под дулата на пушките.

— Ако бях пожелал, отдавна да си мъртъв! — изсъска Сардано разярен. — Не е късно за това!

— Достатъчно! — намеси се жената. — Ласитър, мисля, че можеш да ни помогнеш. Но първо трябва да научиш историята на Монтес Кабрера. Тогава ще решиш дали ще помогнеш или не.

Ласитър я изгледа с насмешка.

— А ако не искам? Какво ще стане, ако не искам?

— Става дума за огромно състояние. Убедени сме, че старият негодник в каньона крие богатство от най-малко половин милион долара. Този лешояд не иска нищо да изпусне. Предпочита да отнесе тайната в гроба си.

Ласитър стана сериозен.

— Не отговори на въпроса ми, Лола. Какво ще стане, ако не желая да поема задачата, която ще ми възложиш?

— Защо няма да имаш желание?

— Ел Луте ми помогна, когато бях изпаднал в опасност. Дължа му много и съм му много благодарен.

— Основателна причина.

Лола посегна за пръв път към чашата си.

— Твоето отношение ми харесва — продължи тя. — То показва, че човек може да разчита на теб. Вече доказа в хасиендата, че можеш добре да се биеш.

— Никой не може да върши две неща едновременно — отвърна Ласитър сухо.

Тя не се смути. Думите му като че ли се отразиха в скала.

— Има и компромиси — каза тя.

— Трябва да ми обясниш по-подробно, Лола.

— Нямам никакво намерение да измамя стареца, нито пък да го убивам! Напротив. Той трябва да получи това, което му се полага. Но и аз не се отказвам от моя законен дял. Може би ти ще успееш да го убедиш, че това е единственият изход за всички нас.

— Мислиш ли, че ще ми има доверие? — промърмори Ласитър скептично. — Ел Луте е хитра стара лисица. Притиснат е в ъгъла и няма изход. Когато ме намерил на брега на реката, веднага решил, че това е някаква нова клопка. Спомням си добре думите му. Мина доста време, докато ми се довери. Но мога ли най-сетне да знам за какво става дума?

— Лола! — каза Сардано и я изгледа предупредително.

Тя махна презрително с ръка.

— Знам какво правя, Сардано. Ласитър трябва да е наясно каква игра се играе тук. Може би тогава ще ми помогне. И за него самия това е голям шанс да спечели доста пари. Или си може би един от онези щастливци, които винаги имат достатъчно, Ласитър?

Той вдигна рамене.

— Какъв отговор очакваш, Лола?

Тези думи, изглежда, я задоволиха.

— Значи не ти е безразлично — каза тя, мъркайки. — Няма да се откажеш от прилична сума в долари. Ще получиш дял, достатъчен, за да си осигуриш великолепен живот.

— Каква е плячката?

Тя се наведе напред.

— Слушай, Ласитър. Ще бъда кратка. Баща ми, Карлос Сантяго, и Монтес Кабрера бяха партньори. Преди половин година двамата нападнаха транспорт с пари в Аризона. Парите бяха предназначени за сребърните мини Тумстоун. Направиха добър удар, но след това започна преследване. При бягството баща ми бе ранен. Двамата потърсиха убежище насам и така се озоваха с парите в каньона. Малко по-късно баща ми умря от раните си, а Монтес, наричан Ел Луте, скри цялата плячка. Донесе ми десет хиляди долара и каза, че това е моят дял. Но не му вярвам. Убедена съм, че ме мами. Иска да задържи лъвския пай за себе си и да се измъкне от каньона. Ние обаче не го пускаме. Той живее там като в затвор.

Това бе достатъчно за Ласитър.

— И ти ще го пуснеш само ако се съгласи да дели честно с теб — каза той.

Лола кимна.

— Може би ти ще успееш да го убедиш най-сетне честно да сложи картите на масата.

— Защо смяташ, че той не казва истината? Възможно е наистина да са били само двайсет хиляди долара и ти да си несправедлива към стария човек.

Тя удари чашата си върху мраморната маса.

— Познавам твърде добре стария мошеник! — изсъска тя разярена. — А сега отговори ми, Ласитър, какво ще правиш! Да или не!

Ласитър кимна бавно.

— Ще видя какво мога да направя.

Лола отдъхна с облекчение.

— Разчитам на теб, Ласитър.

Той се надигна от фотьойла и стана.

— А сега имам нужда от една прилична вечеря. За последен път ядох снощи при Ел Луте, и то само рибена супа. В стомаха си имам все едно глутница изгладнели вълци.

— Ето, там е входът за ресторанта — каза тя. — Сигурна съм, че ще останеш доволен от храната. Ще дойдеш ли с нас, Сардано?

Мексиканецът поклати отрицателно глава.

— Имам да свърша още нещо — каза той.

Тя се усмихна.

— Както желаеш, амиго.

После се обърна към вратата и направи знак на Ласитър да я последва.

Сардано изгледа мрачно едрия мъж, когато минаваше покрай него. Ласитър можеше само да си представи каква ярост се надигаше в този момент у Сардано.

— Времената се менят — промърмори, преминавайки покрай мексиканеца, но толкова тихо, че само той да го чуе.

— Ще видим! — изръмжа Сардано…

Когато останаха сами, Лола подаде на Ласитър чаша уиски и се усмихна.

— Сардано ще бъде доста раздразнен сега — каза тя. — Ще трябва да си предпазлив с него.

— Няма да ми е за пръв път — отвърна той небрежно. — Доколко можеш да разчиташ на хората си тук?

— Навсякъде има предатели. Това е неизбежно.

— А Сардано?

— Той е опасен. Не бива да го подценяваме.

— Каза ми, че бил почти сгоден с теб.

Тя се усмихна, но напрегнато и неестествено, без да може да скрие следата от горчивина.

— Може би е прав. Ти имаш ли нещо против?

Той постави чашата на мраморната плоскост.

— Не съм подходящият мъж за семеен живот — каза той. — Но никога нямам нищо против една лека авантюра.

Тя носеше синя, дълбоко изрязана рокля. Ласитър постави ръцете си на голите й рамене и я притегли към себе си.

Тя отвърна на целувката му и прошепна:

— Харесваш ми, Ласитър. Но имай още малко търпение. Сардано може всеки момент да влезе. И тогава не знам какво може да стане. Ти още не го познаваш. Той може да бъде по-зъл от всеки друг.

— Мисля, че ти си шефът в този град, Лола.

— Мнозина мислят така — каза тя с горчивина. — Истинският бос е Сардано. Мнозинството от мъжете тук ще застанат на негова страна, ако се стигне до конфликт помежду ни. Той играе определена роля. Навън се отнася с мен като с кралица. Прави го само защото още не е напълно сигурен. Когато хване всички козове в ръката си, ще покаже кой е истинският господар в къщата.

Ласитър вдигна отново чашата си.

— Кучи син!

— Ще трябва да се оженя за него — прошепна тя. — Той ще ме принуди.

— Не може ли нищо да се направи?

Тя поклати глава.

— Той винаги се подсигурява двойно и тройно. Предвижда всички възможности.

Ласитър си спомни случката на брега на реката, когато индианецът изникна изневиделица зад гърба му.

— Горчив хап — промърмори той.

Лола си наля чаша уиски и я изпразни на един дъх.

— Въпреки всичко все още има надежда — прошепна тя.

— Какво имаш предвид?

Тя се огледа бързо на всички страни, като че ли се опасяваше от таен наблюдател.

— Това си ти, Ласитър.

И бързо притисна в целувка устните си към неговите.

Никой мъж не бе успял да устои на нейната смъртоносна съблазън…