Джек Слейд
Леона и нейният квартет от убийци (9)

9.

Роберто Ламбарди се наслаждаваше на новия си триумф.

— Почти не мога да повярвам! — каза той на двамата си индиански приятели, които се преструваха на юкатани от южната част на Мексико, но в действителност бяха ирокези от околностите на Чикаго. — Откакто онзи смешен Ласитър се появи тук, всичко върви точно по плана ми. Но все пак трябва да сме предпазливи, приятели. Знаете какво имам предвид.

Стоеше облечен в монашеско расо пред двамата мъже, които му бяха донесли последните новини. Индианците бяха препускали като фурии до мисията Сан Лука, където се намираше Роберто Ламбарди, наричащ се тук отец Доменико. Те наистина бяха дяволско трио. Трябваше само да се погледнат и всеки вече знаеше мислите на другия.

Бяха застанали пред стария зид на малката църква. Наоколо имаше индианци, готови да извършват всякаква работа. Мнимият свещеник ги бе спечелил на своя страна и им бе обяснил какво да правят, за да спасят душите си и да не мързелуват през целия ден.

Роберто Ломбарди беше гениален посвоему. Двамата му мними слуги стояха изпълнени със страхопочитание пред него. Когато пристигнаха преди няколко минути, той ги благослови, защото знаеше, че това прави впечатление. Наварите и апахите, които работеха тук рамо до рамо в пълно разбирателство, поглеждаха от време на време скришом към тримата, но без никакви лоши помисли. Беше цяло чудо как Ламбарди бе успял да възроди старата мисия и да я направи за пример.

— Нека да влезем вътре — каза той тихо, без да помръдва устни. — Индианците имат остър слух.

Когато влязоха в малката църква, двамата му партньори докладваха за случилото се.

— В последния момент Ласитър бе спасен от семейство Алварадо — каза Сантяго. — Видяхме как го прибраха. После си направихме шега с Ел Хомбре, като пуснахме една сламена кукла в пропастта.

— Добре — намеси се Ламбарди. — Даже много добре. Но сега трябва пак да тръгнете на път и да откриете бесен огън по Ласитър и семейство Алварадо. Направете го така, че те да си помислят, че това е работа на четиримата приятели на Леона. Иначе всичките ни усилия досега ще отидат на вятъра — потърка ръце и се закиска доволно. — Ако нещата се развиват по моя план, скоро ще се стигне до кървава свада. Ясно е, че в момента четиримата Ел Хомбре виждат в лицето на Ласитър най-големия си съперник. Време е да освободим Леона.

И тримата се ухилиха.

— Ще побеснеят — каза Сантяго. — Те си мислят, че Ласитър е отвлякъл нашата Леона. Четиримата нямат и най-малката представа какво всъщност се разиграва тук.

— И Ласитър ли? — попита Круз със свъсено чело.

— Какво искаш да кажеш, Круз? — ухили се Ламбарди. Когато се хилеше така в монашеските си одежди, приличаше на някой дявол. — Мислиш ли, че Ласитър е забелязал нещо? Той бе твърде зает да спасява живота си. Ако сега тръгнете на път и откриете огън по него и семейство Алварадо, Ласитър наистина ще побеснее. Или имате нещо друго предвид? Той ще се нахвърли като тигър върху квартета от убийци на Леона.

— Толкова ли си сигурен, Роберто? — попита Круз.

— Сигурен съм така, както че две и две прави четири — отвърна мнимият свещеник. — Ласитър е опасен тип. Знаете ли, че дори ми е симпатичен? Той не е шпионин, който се е домъкнал случайно тук. Напротив, напълно е наясно какво прави в тая част на Америка. И най-вече нищо не може да го уплаши. Понякога си мисля, че този мъж е непобедим.

— Ние му спасихме живота — обади се Круз. — Ако не се бяхме намесили, вероятно сега вече щеше да е мъртъв. В моите очи той не е чак такъв герой.

— И аз така смятам — съгласи се с него Сантяго. — Ласитър нямаше да има никакъв шанс. Ти защо въобще му помогна да се измъкне? Ако сега беше на оня свят, нямаше да имаме никакви проблеми.

— Грешите — каза мнимият свещеник снизходително. — Ще видите, че накрая ще завърти работата в наша полза. Той тепърва ще се развихри истински — махна рязко с ръка. За двамата ирокези това беше знак, че Роберто Ламбарди не желае повече да обсъжда случая. — А сега да ви няма! Аз ще се погрижа за Леона. Тя ни е в ръчичките.

— А какво ще стане занапред? — попита Сантяго. — Ти не можеш да я вземеш за своя жена.

Отец Доменико поклати укорително глава.

— Откога ви обяснявам това, приятели. Направих Леона светица в очите на обикновените хора, а тя очаква една моя дума. Смята ме за божи пратеник. В ръцете ми тази жена е като восък.

— Как го постигна? — полюбопитства Сантяго.

Мнимият свещеник се усмихна снизходително.

— Чета много — каза той. — Освен това имам дарбата да запомням всичко абсолютно точно. Гарантирам ви, че знам повече от истинските свещеници. А и открих как да печеля сърцата на хората, което само по себе си е много важно. Човек трябва да следва единствено голямата идея и тогава ще бъде крал. А всичко останало може да забрави. По тази причина успях да привлека Леона на моя страна. Тя вече ми завеща част от земите си. Както знаете, всичко е узаконено писмено. Освен това Леона вложи много пари във възстановяването на тая разрушена мисия. Ще видите, че един ден хората ще ме славят като светец. Но на първо време Ласитър трябва да разчисти пътя ни. Появата му тук за мен е предзнаменование на съдбата. Той ще премахне всички пречки пред мен, всъщност пред трима ни.

Не му убягнаха замислените погледи на приятелите му, затова бързо се поправи. За малко да допусне огромна грешка. Надяваше се, че в последния момент бе успял да я поправи. Ако двамата ирокези отгатнеха действителните му намерения, щяха да го разкъсат на парчета.

— Всъщност спиш ли с Леона? — попита Круз.

Мнимият свещеник Доменико поклати глава: жест, пълен с укор.

— Моля те, Круз. Как ти хрумна тази мисъл?

— Е, все пак тя е жена с буйна кръв.

— Но същевременно е и страшно потисната. Мрази всички мъже. Сигурно е преживяла нещо лошо. Води напълно отшелнически живот, не допуска никого до себе си. И точно върху тая черта от характера й се гради моят план, най-добрият план, който някога съм имал. Няма да мине много време и аз ще управлявам тук като архиепископ. Вие двамата, естествено, ще бъдете заместниците ми. Тримата ще владеем цялата област чак долу до мексиканската граница. Но най-напред непременно трябва да свършим още някои неща. Сега тръгвайте и открийте огън по Ласитър и семейство Алварадо! Трябва най-сетне да освободя нашата Леона. Дано побърканият Баркос не откачи напълно.

— Не се притеснявай за това — Сантяго махна небрежно с ръка. — Ако го обработиш както трябва, ще стане благ като агънце…

Тримата негодници се засмяха зловещо насред божията къща. Това беше истинско кощунство.