Джек Слейд
Леона и нейният квартет от убийци (14)

14.

Когато Ласитър дойде на себе си, ярката слънчева светлина го заслепи. Наблизо до себе си чу плач на жена — и внезапно в паметта му изплува всичко отново.

— Той е мъртъв — хлипаше Леона. — Аз съм виновна за всичко. О, боже мой, да бях го послушала…

Ласитър се обърна по корем и се подпря на лакти.

— Леона! — прошепна с хрипкав глас.

Тя се изправи вцепенена. Той повтори името й. Този път гласът му прозвуча малко по-силно. Бавно, безкрайно бавно, Леона се обърна и впери невярващ поглед в него. Очите й бяха плувнали в сълзи и изпъстрени с червени жилчици от плач. Беше й наистина мъчно за него. Ласитър никога не би повярвал, че тази жена е способна на такова чувство. Видя как лицето й просветна. От гърлото й се откъсна радостен вик. Тя клекна до него, прегърна го и покри лицето му с целувки.

— О, Ласитър! — ликуваше Леона. — А аз, глупава гъска, те помислих за мъртъв. Сега виждам, че раната ти е съвсем лека. Но всичката тая кръв… изглеждаше толкова ужасно…

Смееше се и плачеше едновременно. Ласитър се надигна и се опита да се задържи на крака.

— Имам нужда от малко алкохол — каза с хрипкав глас и тръгна, олюлявайки се, към къщата.

— Елате и помогнете! — извика тя.

— Сам ще се справя — Ласитър махна отрицателно с ръка.

След няколко минути вече бяха в къщата. Ласитър се отпусна в едно кресло. Леона напълни една чаша и понечи да я поднесе към устните му. Той се наклони напред и посегна направо към шишето, което тя държеше в другата си ръка, и отпи жадно голяма глътка.

— Какво стана накрая? — попита я. — Всъщност никой от двамата убийци не стреля по мен, нали? Какво се случи с тях?

— Мъртви са. И четиримата, както и стрелците им. Не знам кой откри огън по теб. Никой не знае.

Ласитър затвори очи и си помисли за Арко.

— Ще го открия — измърмори той. — Имам странното чувство, че нещата още не са приключили.

— Какво искаш да кажеш?

— Първо трябва да поспя, а после ще реша какво да правя. Нещо тук не се връзва.

Сети се за „отчето“. Но сега беше по-добре да не говори за това. Накрая Леона можеше да извърши някоя глупост и да съобщи на любимия си свещеник за намеренията на Ласитър.

— Да, легни си — предложи му. — Крайно наложително е да поспиш.

Но той все още не можеше да се успокои напълно. Педро влезе.

— Навън чака някакъв човек, който иска да види непременно сеньор Ласитър, сеньора. Той е полуиндианец и се нарича Арко.

Мъжът от Бригада Седем веднага се отърси от полусънното си състояние.

— Доведи го, Педро! Бързо!

След минута Арко влезе в големия салон. Покрит с прах и изпотен, той се отпусна в съседното кресло. Взе чашата с уиски, която все още стоеше пълна на масата, и я изпразни на един дъх.

— Знам кой стреля по теб, амиго Ласитър. Бяха двама мъже, чиито коси приличаха на гребен на петел.

— Ирокезите!

Арко кимна ядно.

— Проследих ги. Те препуснаха към мисията. Преди да пристигнат там, извадиха от едно скривалище раса и се облякоха като монаси. Те са помощниците на отец Доменико.

— Не! — изстена Леона отчаяно. — Не е истина! Не вярвам. Отец Доменико не може да бъде престъпник. Нали и ти така мислиш, Ласитър?

— Истина е — каза едрият мъж. — Трябва да видиш най-после нещата такива, каквито са, Леона. Само така ще успееш да преживееш всичко.

Тя гледаше мрачно пред себе си. След известно време рязко се надигна.

— Ще си облека нещо друго — каза Леона решително. — После ще отида при него.

— Ще дойда с теб — намеси се Ласитър.

— Това засяга лично мен — отвърна му рязко.

— Въпреки това няма да те оставя сама с него. Твърде опасно е за теб.

— Добре. Но ще говоря на четири очи с отец Доменико.

— Разбрано — съгласи се мъжът от Бригада Седем и погледна Арко.

Когато пристигнаха в мисията Сан Лука, слънцето бе минало зенита си. Отчето тъкмо излизаше от малката църква.

— Леона! — извика той радостно. — Каква приятна изненада! Какво ви води при мен? Мислех, че искате да си отдъхнете за известно време от ужасните събития.

Тя скочи от седлото. Ласитър я последва.

— Отче, имам няколко въпроса — каза Леона.

Мнимият свещеник се усмихна лицемерно.

— Слушам ви, дъще моя.

— Вие истински свещеник ли сте? — попита го.

Той трепна незабележимо. Погледът му се премести към Ласитър и в този миг „отец“ Доменико разбра, че е разобличен. Нямаше смисъл повече да лъже. Можеше да се спаси само ако продължи да се държи арогантно. Усмихна се сатанински.

— Значи всичко разкри, Ласитър, дявол такъв. А аз си мислех, че си се озовал там, където ти е мястото — в ада. Но сега вече ще отидеш там.

— И как ще го направиш, служителю на Сатаната? — попита мъжът от Бригада Седем студено.

— Обърни се и тогава ще видиш. Или веднага трябва да наредя на приятелите си да те убият?

— Един момент още — каза Ласитър. — Знам, че двамата ти ирокези са зад мен и че нямам шанс срещу тях. Имам само още един въпрос. Какво ще стане с Леона?

— Отсега нататък тя ще ми принадлежи — ухили се „отчето“. — Постигнах целта си. От този миг нататък аз съм господар на тая земя. Леона също ще бъде моя.

Изплашено, тя отстъпи съобразително назад, излизайки от обсега на оръжията на двамата индианци. Ласитър светкавично се наведе ниско и хукна към конете. Зад него проехтяха два изстрела.

Улучен, отчето потръпна и се олюля. Отново изтрещя изстрел. Мъжът от Бригада Седем вече лежеше по гръб и видя как краката на единия от ирокезите се подкосиха. Другият ирокез нададе пронизващ боен вик и понечи да стреля по Ласитър, но той беше по-бърз.

Тримата престъпници в монашески одежди лежаха на земята и повече не се помръднаха.

Леона се отпусна в обятията на едрия мъж. Беше напълно изтощена и бе на прага на нервен припадък. Ласитър знаеше, че през следващите седмици тя щеше да се нуждае силно от нечия утеха. Беше сигурен, че щеше да направи всичко, което зависеше от него…