Джек Слейд
Леона и нейният квартет от убийци (13)

13.

Квартетът от убийци яздеше много бавно през двора. Погледите им бяха студени и излъчваха жестокост. Държаха се като хора, които съзнават силата си. На подобаващо разстояние от около петдесетина метра ги следваха още осем конника. Всеки от четиримата босове бе довел със себе си двамата си най-бързи и безскрупулни стрелци.

Тия негодници бяха достатъчни, за да вразумят шепата неопитни хора в ранчото, в случай че им се окажеше някаква съпротива. Четиримата васали на Леона скочиха от седлата. Бяха облечени в тъмни костюми, сякаш идваха на погребение.

Педро, старият слуга на Леона, излезе на терасата и впери поглед в тях.

— Наистина ли шефката е тук? — извика Матю Маккав. — Или са ни излъгали?

Бяха узнали за местонахождението на Леона от няколко млади индианци, които от време на време припечелваха по някой друг долар, като съобщаваха на четиримата босове за всички възможни слухове, които се носеха в околността. Матю Маккав и останалите не можеха да знаят, че част от сведенията, които получаваха, бяха абсолютни лъжи. Но този път хитрият мним отец Доменико бе пуснал слух, който отговаряше на истината.

Свещеникът използваше всички средства, за да предизвика битка между четиримата убийци на Леона и Ласитър. Според пъкления план на „отчето“ едрият мъж трябваше да бъде главният инструмент на унищожителната му стратегия. До този момент всичко вървеше като по вода. Мнимият свещеник не оставяше нищо в ръцете на случайността. Затова отново бе изпратил двамата си ирокези, които сами се бяха нарекли Сантяго и Круз. Куршумът на Ласитър бе улучил Сантяго в дясното бедро, но, за щастие, раната се бе оказала почти безобидна. Жилавият ирокез понасяше такова нещо с усмивка.

Сега двамата отново бяха поели пътеката на войната. Поръчението им бе да се погрижат да има колкото може повече мъртви. А най-добре бе, ако никой не оцелееше. Тогава, несмущаван от никого, мнимият отец щеше да се захване здравата да извлече най-голямата изгода за себе си.

Но в ранчото на Леона все още бе спокойно.

— Какво има, Педро? — извика Маккав, когато старият мексиканец не отговори достатъчно бързо. — Господарката ти тук ли е или не?

При тези думи Леона излезе през портала. Както винаги изглеждаше неукротима и желана. Четиримата убийци впериха възхитени погледи в жената, която всеки от тях смяташе за своя любовница.

— Какво сте се развикали така, Матю Маккав? — попита тя рязко. — Както виждате, още съм жива и се чувствам прекрасно — засмя се подигравателно. — Наистина, струва ми се доста чудно, че въобще сте се сетили за мен. Нямате вид на хора, дирили някого отчаяно. По-скоро изглеждате така, сякаш сте тръгнали на тържество.

— Да преминем директно на въпроса — каза Маккав ледено. — Едно птиченце ни изпя, че си прибрала при себе си човек, който заслужава да отнесе порядъчен бой.

— Ако правилно те разбирам, говориш за ранения, Матю — отвърна Леона. — Не мога да ви помогна. Но защо стоите навън? Влезте най-сетне вътре — както обикновено, когато идвате. Или вече не мога да ви считам за мои приятели и гости?

Маккав хвърли на партньорите си бърз, но многозначителен поглед. Внезапно и четиримата избухнаха в гръмък смях. Сега за всички стана абсолютно ясно, че те не бяха дошли като приятели.

— По-добре да уредим нещата тук, навън, бейби — изръмжа той. — Твърде опасно е за нас да влезем още веднъж в бърлогата ти. Може да си ни заложила някой капан или пък да ни почерпиш с отровно питие. Не искаме повече да поемаме никакви рискове. Най-сетне разбрахме каква опасна пепелянка си.

— Как си позволяваш да говориш така с мен? — прекъсна го рязко. — Какво става с вас? Да не би да сте си загубили разсъдъка? Аз…

— Затваряй си устата, вещице! — сопна се грубо Маккав. — Сега аз ще говоря, а ти не ме слушаш! Нямаме намерение да протакаме нещата тук. Решихме най-сетне да изясним отношенията си. И така… разбрахме, че си змия, чиито отровни зъби трябва да избием. Ти искаше да ни използваш един срещу друг. На всеки от нас си дала едни и същи обещания. Ние се оказахме глупаци и ти повярвахме, а ти и с четиримата си си играла по отвратителен начин. За да ни объркаш напълно, доведе тук онова копеле Ласитър, което трябваше да всее размирици. И той се справи чудесно с поставената му задача. През последните дни загубихме голяма част от хората си заради коварните нападения на оня дявол и съучастниците му, които стреляха по нас винаги от засада. Мнимото ти отвличане също беше отлично планиран ход от твоя страна. Ха-ха-ха! Щеше ли да се чувстваш сега така добре, ако в действителност беше отвлечена? Но най-после ти разкрихме спатиите. Сега последната дума ще бъде наша.

Леона Макомбър бе успяла отново да се овладее.

— И защо според вас съм скроила този план? — попита ледено. — Винаги съм ви считала за верни приятели, за мъже, които никога няма да нарушат клетвата си за вярност, дадена пред смъртното ложе на своя господар. И през ум не ми е минавало да кроя интриги срещу вас. Как ви хрумна тази ужасна мисъл?

Четиримата убийци се спогледаха бързо. Ла Рока, Хагърти и Съливан кимнаха на Маккав.

— Окей, бейби — започна Маккав. — Тогава ще ти кажа това, което така или иначе ти вече знаеш. Ти си открила кой се крие зад името Ел Хомбре. Разбрала си, че от известно време насам ние четиримата сме се захванали да си отрежем по-големи парчета от твоя огромен сладкиш, и си решила, че вече е настъпил моментът да предприемеш нещо. Знаела си много добре, че няма да можеш да ни надвиеш сама, и затова си се съюзила с оня дявол Ласитър, когото най-сетне искаме да очистим от лицето на земята. Като се справим с него, ти ще можеш да останеш тук и да продължиш да живееш спокойно. Ние ще те закриляме както преди, само че по малко по-различен начин. И така, отмести се и внимавай да не отнесеш някой куршум. И четиримата искаме да продължим да се забавляваме с теб.

Леона Макомбър бе пребледняла от гняв и възмущение. Цялото й тяло трепереше, но не от страх, а от разкритието на ужасната истина, която я смазваше. Допреди няколко минути никога не би повярвала на това. Всичко в нея се противеше да приеме грозната действителност. Имаше чувството, че небето се е сгромолясало върху й.

Тя нададе див, пронизителен вик, хвърли се настрани и със светкавична бързина измъкна револвера си. От тоя миг насетне ранчото на Макомбър се превърна в същински ад. От къщата и останалите постройки затрещяха оръжията на хората на Леона, които не бяха сериозни противници за тия изпечени негодници и отлични стрелци.

За слугите и каубоите в ранчото се погрижиха осемте професионалисти, които бяха специално избрани от квартета убийци за тази опасна мисия. Те отдавна бяха открили отворите на прозорците, зад които шепа стари, немощни каубои държаха оръжията си готови за стрелба, за да помогнат на господарката си, когато положението стане напечено. Още по-малки шансове имаха слугите в къщата. Няколко от тях изкрещяха улучени, когато проехтя първият залп на стрелците. Останалите по-смели, но необучени защитници на ранчото, потърсиха изплашени някакво прикритие. Леона се спаси, озовавайки се в къщата с два огромни скока, и старият Педро затвори съобразително зад нея масивната, обкована с желязо врата.

Четиримата босове се втурнаха с викове напред, смятайки, че от къщата и другите постройки вече не ги заплашва нищо. Стрелците зад тях осигуряваха безопасността им с град от куршуми.

Сега най-после жестоката истина бе излязла на бял свят. Стрелбата спря.

— Отвори, Леона! — изрева Маккав. — Нищо няма да ти се случи! Искаме само Ласитър!

— Тук съм, Маккав! — обади се глас откъм левия ъгъл на голямата къща. — Предавам се! Нямам никакъв шанс!

Ласитър би трябвало да открие огън веднага и без предупреждение. Той стоеше там с уинчестър, опрян на хълбока, с който можеше да стреля бързо като никой друг. Но и квартетът от убийци беше невероятно бърз и ловък. Страшният гняв им придаваше още по-голяма сила. Те вдигнаха револверите си.

Мъжът от Бригада Седем изпрати първия куршум по посока на Маккав. От удара на оловото мустакатият негодник се извъртя и политна към земята. Но Ласитър не видя това, защото беше вперил поглед в присвяткващия огън от дулата на другите трима убийци. Залегна, като не спираше да стреля бясно. Забеляза как Ла Рока се олюля и чу безумния му вик, но Ласитър вече се бе претърколил настрани и с ножичен скок се скри на сигурно място зад ъгъла на къщата.

Там отпред не би могъл да издържи и секунда по-дълго, понеже и осемте негодници започнаха да стрелят в неговата посока. На това място не би имал никакъв шанс да оцелее.

Надникна за миг иззад ъгъла и видя как осмината мъже препуснаха на конете си като същински дяволи и се разпръснаха във верига, за да го хванат в клещи. Ласитър се затича по продължение на стената на къщата и стигна до задната страна, преди осемте ездачи да успеят да го забележат. После се придвижи до южната страна на къщата и чу, че отпред в двора все още се стреляше бясно. Сред трясъка и гърмежите до слуха му достигнаха пронизителните викове на Леона. Тя също се бе включила отново в сражението и вероятно се биеше с останалите двама негодници от квартета убийци.

Но изведнъж започна да се стреля от друга посока. Ласитър си помисли, че е Арко, който за негово голямо учудване все още не се бе намесил в неравностойната битка. Още от самото начало мъжът от Бригада Седем разчиташе на неговата подкрепа, но по някаква странна причина полуиндианецът стоеше настрана от сражението.

Ала сега, за щастие, той се появи.

Ласитър стигна до ъгъла на къщата и видя два коня да препускат без ездачи. В следващия момент още двама мъже бяха свалени от седлата. Те се превъртяха във въздуха и Ласитър несъзнателно замръзна на място от изумление. Тия двама ездачи несъмнено бяха улучени едновременно. Толкова бързо обаче не можеше да стреля никой човек, освен ако не стреляше с две оръжия.

Мъжът от Бригада Седем се огледа за останалите четирима ездачи и за Хагърти и Съливан, последните двама от квартета убийци.

Четиримата конници се появиха отново в двора точно в момента, когато Ласитър излезе от сянката, която хвърляше ъгълът на къщата. С диви крясъци и бясна стрелба те се втурнаха към него, но отново двама от тях бяха пометени от седлата сякаш от ръката на някой призрак и се преметнаха във въздуха.

Мъжът от Бригада Седем откри огън по двамата последни живи ездачи, които препускаха към него със страшна скорост. Без да се прицелва добре, той изпразни магазина на уинчестъра. Улучи единия от конете, който се изправи на задните си крака на метър пред него и като съкрушен колос в агонията си се хвърли върху Ласитър. Едрият мъж съобразително отскочи настрани и се превъртя няколко пъти около собствената си ос. Тялото на животното се срина тежко до него в прахта. Ездачът прелетя над коня и остана да лежи неподвижен. Или си беше строшил врата, или беше улучен преди това.

Ласитър се изправи отново на крака.

— Внимавай, Ласитър! — чу той пронизителния, предупредителен вик на Леона. — Зад теб са…

Мъжът от Бригада Седем вече се бе обърнал и видя Хагърти и Съливан, които бягаха към него с изкривени от гняв лица. Все още не можеха да стрелят, защото разстоянието бе твърде голямо за стрелба с револвер. Ласитър също трябваше да извади револвера си, защото в уинчестъра му нямаше повече патрони. Понечи да се втурне срещу двамата негодници, но изведнъж като че ли се парализира. Имаше чувството, че пропада в черна пропаст…