Джек Слейд
Дамата с мустанга (2)

2.

Ногалес, Аризона. Късна вечер. Двама елегантни мъже в разкошна къща извън пограничния град. Американец и мексиканец. Наричаха ги Босовете на Ногалес. Наричаха ги така само в посветените кръгове, защото бяха босовете на престъпната организация Хънтър.

Калеб Масей, великан с черна брада, мазен и жаден за наслади. Човек, който излива уискито като вода в гърлото си. Той приличаше на добродушна мечка от цирк, но юмруците му бяха смъртоносни, а щом ставаше въпрос за милионите му, Калеб Масей не знаеше що е милост.

Хектор Юранго беше мършав мъж с изискана външност. Никога не пиеше прекалено много и на лицето му винаги дежуреше приятна, подкупваща усмивка.

Но и той, както партньора си Калеб Масей, минаваше през трупове, когато станеше въпрос за милионите му.

Двамата разговаряха за Ласитър. Бяха неспокойни и очите им блестяха.

— Явно сме подценили този човек — изръмжа Калеб, след като отново изпразни в гърлото си водна чаша с уиски. — Просто не мога да го проумея! Всеки може да бъде пипнат по някакъв начин. Защо само този Ласитър все се спасява? Дяволът трябва да има пръст в тая работа! Първо историята в Монтана. Бяхме насъскали двете контета срещу него. И какво стана? Той прогони отвъд Джордан най-добрите ни хора. И после историята в Уайоминг. Как наричахме жената, която ни даваше поръчения, Хектор? Изобщо как се казваше тя?

Хектор Юранго го погледна презрително. Никак не му харесваше, че партньорът му е постоянно пиян.

— Саксия Карерас — снизходително каза той. — Наричахме я винаги Вдовицата на убиеца. Беше доста умна. И страшно много пари ни носеше. Беше една от най-добрите ни клиентки. И през ум не ми е минавало, че някой би могъл да я измами. Но Ласитър, това копеле, успя.

— Този мъж трябва да умре, Хектор!

Изведнъж гласът на Масей отново се проясни. Върхът на езика му се плъзгаше между подутите устни и той повтаряше думите си с видимо удоволствие.

— Да, Ласитър трябва да умре!

Юранго се захили.

— И как ще стане това, Калеб? Ти как си го представяш?

— Която овца се дели от стадото, вълкът я изяжда.

Мексиканецът махна вяло с ръка.

— Не мислиш съвсем правилно, Калеб.

Масей се изправи разгневен.

— Какво каза? Ама че наглост! На всекиго другиго за тези думи бих избил зъбите. Радвай се, че сме приятели от толкова много години.

Хектор Юранго остана спокоен.

— Казах, че мислите ти са неправилни. Колко хора вече изпратихме подир Ласитър, знаеш ли? Общо осемнайсет души. Бих могъл точно да ги преброя. Всяко име е записано в бележника ми. Искаш ли още веднъж да ги чуеш? Първи бяха Дон Лероу и Алексис Йори, двамата мъже, които винаги се обличаха като контета. По мое мнение сам човек никога не би имал шанс срещу тези убийци. Но Ласитър им развали плановете. И на всички останали се случи същото. Сега една част от тях са мъртви, а друга са осъдени на дългогодишен затвор. Нашата сила, градена с години, вече значително се стопи. Ако нещата продължават така, скоро ще сме като беззъби, стари кучета. Не искаш ли, или не можеш да проумееш това, Калеб?

Брадатият великан се бе втренчил тъпо пред себе си. Измина доста време, докато отново повдигна глава.

— Имаш право, Хектор — сякаш на себе си измърмори Калеб Масей, — но какво трябва да предприемем срещу този човек? Струва ми се, че е в съюз с дявола. Изглежда, че цели да унищожи цялата ни организация. Първо в Монтана. После в Уайоминг. Все повече се страхувам от този човек. Аз… — той изведнъж се изпоти и посегна към гърлото си, сякаш се задушаваше. — Не зная как ще свърши всичко това — изстена брадатият великан най-накрая. — Какво още може да се предприеме срещу такъв дявол?

Хектор Юранго се усмихна. Човек трудно можеше да го изкара от равновесие. И най-често имаше добри предложения.

— Трябва да пуснем по следите му жена — самоуверено каза той. — Според мен това е най-доброто решение.

Калеб Масей се втренчи недоумяващо в него.

— Жена ли? Защо тъкмо жена?

— Жените са слабото място на Ласитър — търпеливо обясни мексиканецът. — През последните седмици не стоях със скръстени ръце, а събирах отвсякъде сведения за него. Когато е с хубава жена, Ласитър има склонност да забравя всичко около себе си.

— Той е с Кара — възрази Масей, — а тя е дяволски красива. Докато е до него, никоя друга жена няма да има шансове.

— Би могло да настъпи момент, в който двамата временно да се разделят. И тогава ще му пуснем нашата агентка.

— Първо ще трябва да узнаем къде се намира сега.

Хектор Юранго пристъпи към голямата карта, която висеше на стената. Посочи небрежно няколко точки, а после прокара с пръст невидима линия и измърмори:

— Монтана, Уайоминг. Допускам, че следващата им спирка ще е Колорадо. Не ти ли го казах вече? Трябва само да се поставим на мястото на Кара. По онова време тя ни беше доверен човек. Посвещавахме я във всичките си планове. Тогава още не можехме да предположим, че един ден ще се побърка и ще се обърне срещу нас. Смятах я за изключително интелигентна жена.

Калеб Масей сви рамене.

— Не съм убеден, че тя наистина е побъркана — изръмжа той. — По-скоро си мисля, че още от самото начало Кара се е борила против нас. Не забравяй колко лош номер й скроихме. Тя трябва да е знаела отначало, че ние убихме мъжа й. И със сигурност много рано е открила, че хората, които преди две години си присвоиха огромното й имение, са наши подставени лица. Тя се включи в играта и в организацията ни, но всичко това го е правила само привидно. От първия миг Кара е мислила единствено за отмъщение и в лицето на Ласитър е намерила най-добрия съюзник, който би могла да си пожелае.

— Така е — съгласи се мексиканецът. — Ласитър и Кара са опасност, която никога не бива да подценяваме и би трябвало колкото се може по-бързо да ги отстраним от пътя си. Едва тогава ще можем отново на спокойствие да следваме плановете си. Понякога дори си мисля, че Ласитър е пуснат по следите ни.

Калеб Масей се намръщи.

— Имаш предвид правителството на Съединените щати ли?

— Не само него. Не е изключено да сме привлекли вниманието и на мексиканското правителство. Разбира се, това е само една възможност, в която не съм напълно сигурен. Във всеки случай Ласитър никога не се е проявявал като представител на закона. Но за да бъде така, както ние искаме, важното е той и Кара да излязат от играта. Това трябва да стане възможно най-бързо. Необходимо е да действаме, преди върху главите ни да се е стоварило ново нещастие. За да развалим плановете на Ласитър, искам да пуснем по дирите му жена. Най-красивата, най-умната и най-хладнокръвната, която познавам. Освен това тя трябва да е жестока и да е способна без никакви задръжки да изпрати човек на оня свят.

— Познавам ли я, Хектор?

— Сигурно си чувал вече за нея. Казва се Лукреция Армора. Името й е известно в цяла Сонора. За първи път си е спечелила слава в борбата против французите. Била е едва на шестнайсет години, когато е започнала да предава сведения. По онова време е носила псевдонима Ла Мамба. Пробола е с нож френския генерал Симон Безансон в леглото му. Заради това по-късно е била обсипана с големи почести. Днес тя живее уединено в една стара хасиенда. Посетих я преди два месеца. От време на време кани стари приятели и устройва шумни тържества. В хасиендата си води живот на кралица. През последните месеци харчи толкова много пари, сякаш се е натъкнала на златна мина. Трябва да я видиш, когато е в настроение. Темпераментът й е като истински динамит.

Калеб Масей направи отчаяна физиономия.

— След като е благословена с такива богатства, тя със сигурност няма да приеме поръчението ни — изръмжа той — и ще бъде достатъчно разумна, за да си остане в хасиендата. На нейно място и аз не бих постъпил по друг начин. Освен ако нямаш някаква особена стръв, с която би могъл да я примамиш.

Мексиканецът се усмихна:

— Имам, и то най-добрата, която някога е съществувала.

— И каква е тя? Нали тази жена е достатъчно богата?

Хектор махна презрително.

— Не става въпрос за това — каза той със студеното спокойствие на човек, напълно сигурен в себе си. — Успях да надникна мъничко зад блестящата фасада, която е изградила около себе си. Всичко е само един голям блъф. Доста дълго време й се е удавало да води за носа много богати мъже. Направила е камара дългове и кредиторите са като лешояди по петите й. Естествено тя има и куп врагове, които биха наблюдавали с най-голямо удоволствие как Ла Мамба бива унищожена. Междувременно узнах, че я заплашва затвор, ако историята й стигне до съда. Развалила е плановете и на няколко влиятелни политици. Сега те се готвят да я изолират от всички страни. Събират доказателства и тя много добре знае това. Ето защо ми изпрати съобщение, че иска да изчезне колкото се може по-бързо от Мексико. Какво по-хубаво за нас и за нея, Калеб? Сега разбираш ли?

— Хм, не звучи никак лошо — каза брадатият великан и се замисли.

— Трябва само да я оставим да се измъкне от Мексико — продължи мексиканецът. — Хасиендата, в която живее, тайно се охранява. Намерих подходящите мъже, които ще я измъкнат оттам. Доволен ли си, Калеб?

— Повече, отколкото очакваш. Струва ми се, че съм голям лентяй, защото аз самият още нищо не съм предприел.

— Няма значение, приятелю. Ти уреди доста сделки, които ни издигнаха нагоре, така че няма за какво да се упрекваш. Скоро ще бъдеш засипан от работа. Ще трябва оттук да ръководиш новото начинание.

— И Кара ли искаш да убиеш, или те интересува само Ласитър?

— Най-добре ще бъде, ако премахнем и двамата колкото може по-бързо от пътя си — хладно отвърна мексиканецът. — Наистина бих предпочел един ден тя да падне тук пред нас на колене, но Кара не бива да живее и секунда повече, отколкото е необходимо. В противен случай би ни причинила твърде много неприятности.

— И как ще го направиш?

— И за това съм намерил подходящи хора. Двама отстъпници от чирикахуаите, които принадлежаха към племето, изтеглило се преди две години от Колорадо. Те не искат да си имат повече работа с Джеронимо и другите войнствено настроени негодници. Известна ти е тази история, нали? Двамата чирикахуаи са много благонадеждни. Познават всяко местенце в планината Ямпа. Живели са там известно време с другите преселили се чирикахуаи и чудесно се оправят из нея.

— Да допуснем, че нашите предположения се потвърдят и че Кара също се е насочила към Колорадо.

— Това е единствената възможност — уверено каза Хектор Юранго. — Кара знае плановете ни. Знае също така, че искаме да вземем в наше владение планината Ямпа и че за тази цел се готвим да изтребим или да прогоним индианците, живеещи там. Тя ще се опита да ни нанесе нов удар в Колорадо. Твърдо съм убеден в това.

— В такъв случай ще трябва да действаме бързо — изръмжа Калеб Масей, който външно все още бе напълно спокоен, но в действителност бе изнервен до краен предел и в трескаво нетърпение очакваше предстоящите събития. — Всеки ден от днес нататък е ценен.

Хектор Юранго се усмихна.

— Можеш да бъдеш спокоен, приятелю — каза той и запали една от черните хавански пури. — Що се отнася до двамата чирикахуаи, отдавна нещата са в ход и те вече пътуват на север. Ако всичко върви добре, след три или четири дни ще са в планината Ямпа. Смятам, че съм действал напълно в твой стил, приятелю Калеб.

Широко ухилен, брадатият великан напълни чашата си с уиски и отпи с голяма наслада.

— Страшно хубаво е човек да те има за съдружник, Хектор — похвали той мексиканеца. — Интересно ми е какво ли са измислили отново Кара и Ласитър.

Хектор Юранго презрително се засмя и извика:

— Отсега нататък нищо повече не може да се провали. Проклет да бъда, ако много скоро не изпратя при дявола Ласитър и неговата червенокоса красавица…