Джек Слейд
Побратими на сатаната (4)

4.

Звездите бавно угасваха една след друга. Утрото се събуди сред възможно най-мрачното и сиво небе. Емет и приятелите му още не се бяха отказали да достигнат планината Уосач, но преследвачите им забелязаха по следите, че един от товарните коне е започнал да накуцва, следователно бандитите щяха да забавят ход. Както и предположиха, Невил и приятелите му скоро спряха да почиват. Установиха се край едно поточе. Гъста мъгла се стелеше от двете страни на рекичката. Моирс съобщи, че са си направили лагер под две големи дървета до самия бряг и че само един е оставен да дежури. Останалите си бяха приготвили постели от трева и шума и бяха заспали, без дори да свалят седлата от гърбовете на четирикраките си помощници. Всичко говореше, че нямат намерение да се бавят излишно.

Ласитър, Моирс и Ед се приближиха до тях приведени, стараейки се да не вдигат излишен шум. Бяха оставили конете си на около петстотин ярда навътре в гората. Ел показа на всеки каква позиция да заеме и предупреди специално Ед:

— Ще се стреля едва когато дам знак, а когато го направя, знаете как да действате!

Ед кимна и ловко запълзя към потока. Моирс обясни всичко и на Ласитър и накрая каза:

— Ако не се предадат, ще ги накараме да им излезе през носа!

Високият мъж изслуша внимателно разпореждането и без да губи повече време, запълзя към едно високо дърво и успя да го достигне, без да бъде забелязан. Остана да лежи под гъстия клонак с паркъра в ръка. Моирс пристигна приведен, беше си спестил излишни усилия, защото бе повече от ясно, че постовите отдавна са заспали.

— Никой да не мърда! — изкрещя високо.

Единият от мъжете стреснато отвори очи, но запази самообладание и се опита да посегне към револвера си. Останалите се изправиха светкавично на крака, но нямаха смелост да направят друго движение.

— Аз съм помощник-шерифът Ел Моирс! — извика високо дългият и сух мъж. — Обкръжени сте! Всякаква съпротива е безсмислена! Ако се предадете, ще се постараем да ви уредим снизходителен съдия. Обещавам ви!

Мъжете не помръднаха. Гледаха го втрещени, все едно че беше привидение, дошло от отвъдното, за да накаже бедните грешници. Само постовият се владееше, но не се осмели да посегне отново към оръжието.

— Кой от вас е Емет Невил?

Никой не му отговори. Само след миг всички едновременно се хванаха за револверите си. Постовият изтегли пистолета си и светкавично се хвърли на земята, за да не бъде примамлива мишена. Моирс не чакаше повече, беше ги предупредил изрично, че ще си имат неприятности. Стреляха едновременно с Ед. Ласитър не се премести и на сантиметър от мястото си. Гледаше гърбовете им и само чакаше някой да се опита да избяга. За негово съжаление не се случи нищо подобно. Ед и Ел стреляха толкова бързо, че никой нямаше възможност да помръдне. Лекият вятър разнасяше облаци прах над водата. Небето се беше избистрило. Ед се изправи и тръгна уверено към бандитите с насочени към тях оръжия в двете си ръце. Ласитър го последва. През това време Ел се занимаваше с багажа им. Четиримата бяха простреляни. Моирс изкрещя победоносно. Ед и дългият се приближиха към него.

— Сигурно е намерил стоте хиляди долара — сухо отбеляза Ед. — Внимавай, доколкото го познавам, сега кучето ще се смахне от радост!

Ел се приближи с претъпканите торби в лявата си ръка. Хвърли ги пред краката им.

— Всички бандити — мъртви, плячката — на сигурно място — отчете гордо.

— Кой от тях е Емет Невил? — попита Ласитър.

Моирс ги заобиколи и тръгна към труповете, сочейки с ръка един обрасъл мъжага. Високият мъж смътно си спомняше описанието, което беше получил от Бригада Седем. Сметна, че Ел не се заблуждава.

— Ще се върнем ли в Беър Ривър Сити?

Ел го изгледа недоумяващо, имаше опасност очите му да изскочат от орбитите си.

— Моля? Мислех да останем тук, за да изчакаме Побратимите на сатаната, които със сигурност няма да се забавят. Ед ще се върне, за да доведе няколко от хората ми, но на първо време ще отиде да доведе конете ни.

Ед не каза нищо. Обърна се и тръгна, за да изпълни заповедта. Двамата мъже го изгледаха. Моирс се наведе към торбите и с мъка ги захвърли при останалата част от багажа.

— Ще му дадеш ли да занесе и парите?

Ел отново го погледна втрещено.

— На него? В грях ли искаш да го вкараш, човече? Боже мили, ако му дадем да пренесе парите, ще обърне още на първия завой и никога повече няма да имаме честта да го видим отново. Ед не е лош човек, но не е достатъчно надежден. В никакъв случай не би издържал на такова изкушение. Ще завържа торбите за седлата. Така ще бъдат на сигурно място. Сто хиляди долара! Всеки един от нас би трябвало да внимава, за да не му замаят главата. Не, не трябва да изкушаваме Ед!

— Нека да се върнем обратно всички — предложи Ласитър.

— Да се върнем обратно? Това пък защо? Ще яздим към планината Уосач. Побратимите няма да закъснеят. Ще нагласим труповете така, че да могат лесно да открият кривналото от правия път братче — Емет Невил. Обзалагам се с теб, че ще тръгнат по следите ни. Като не открият парите тук, правилно ще заключат, че не могат да бъдат на друго място, освен при нас.

— Но ще забележат, че единият от нас е тръгнал към града!

— Ще заличим следите на Ед, преди да тръгнем.

Ласитър се съгласи, макар че лично той никога не би действал така, но Моирс бе поел командването от самото начало на акцията. Беше късно да се променят нещата.

Слънцето отдавна беше изгряло. Денят бе слънчев и ведър.

Ед се върна с конете.

— Ще вземеш със себе си Раул, а другите четирима — по твой избор. Трябва да побързаш да се върнеш! Ласитър и аз ще оставим ясни дири, за да могат Побратимите лесно да ни открият. Ще ги намерите, следвайки нашите дири. Препускайте, без да щадите конете, независимо дали после ще бъдат годни за нещо.

— Нещо друго? — попита Ед.

Моирс се изхили.

— Ако си схванал всичко, което казах дотук, ще е достатъчно.

Без да му отговори, Ед се отдалечи, водейки коня си.

— Отървахме се от него — каза Ел, когато ездачът се изгуби от погледите им. — В моя край има една поговорка: „Питата се дели по-лесно на две, отколкото на три“, а сега нещата изглеждат съвсем просто.

Смехът на Ласитър секна отведнъж. Моирс сбърчи чело.

— Какво толкова? Да не би да искаш да пипнеш всичко, а? Всичко или нищо, нали? Може би просто си едно алчно копеле! Ще прибера парите сам. Съгласен?

Хвана светкавично уинчестъра си и го насочи към корема на Ласитър. Пушката на едрия мъж беше закачена на седлото му, но пистолетът беше в него. Импулсивно посегна към кобура си, но разбра, че е закъснял. Моирс го изненада със светкавичната си реакция.

— Надявам се най-после да си наясно как стоят нещата — изхили се Ел.

— Така изглежда.

— Беше си чист хазарт, но важно е, че сега всичко ми принадлежи.

— Какво имаш предвид, като повтаряш това непрекъснато?

— Не ми се прави на спокоен! Само да натисна спусъка и ще прелетиш над Мисисипи!

— Знам.

Сто хиляди долара! Помощник-шерифът беше загубил ума си. Реално погледнато, тази сума би завъртяла главата на много хора. Лицето на Моирс се сгърчи. Мислеше да тегли куршума на Ласитър и така да го изкара от играта. На високия мъж му прекипя. Нямаше никакво желание да умира, още повече да се остави да бъде застрелян от някакво си алчно, самозабравило се копеле, решило да прибере парсата за себе си. Посегна с двете си ръце напред, успя да изпревари движението на уинчестъра и го изби от ръцете на Ел, хвърляйки се светкавично на земята. Моирс успя да стреля с револвера си, но изстрелът мина на безопасно разстояние от главата на противника му. Ел се нахвърли върху Ласитър като обезумял. Вместо да прави отчаяни опити да достигне уинчестъра си, трябваше да ползва револвера си, но беше дотолкова излязъл от релси, че не можеше да разсъждава трезво. За сметка на това Ласитър бе много по-бърз. Сграбчи пушката и стовари приклада й върху главата му. Най-сетне успя да го изпрати за известно време в почивка. Изправи се. Беше му дошло на нагорнище. Още малко и онзи мръсник щеше да му види сметката. Седна в тревата и подпря брадичката на коленете си. Мина доста време, докато Моирс дойде на себе си. Огледа се наоколо с мътен поглед, но когато съзря Ласитър, пролича, че постепенно съзнанието му се избистря.

— Ласитър!

— Да.

— Проклет кучи син!

Едрият мъж се усмихна измъчено.

— Сам хвърли заровете си. Всичко или нищо. Сега изгуби всичко.

Ел му хвърли поглед, изпълнен с омраза. Високият мъж се изправи.

— Ако си се оправил, ела да ми помогнеш за багажа!

— Защо ще си стягаме багажа?

— Вземаме труповете с нас и ще се върнем в Беър Ривър Сити.

— Ти искаш…

— Да, искам да съм човекът, който ще върне Емет Невил в градчето и който следователно ще притежава стоте хиляди долара. Това е ход, който Побратимите на сатаната няма да предвидят. Абсолютно сигурен съм.

Отправи се към конете, за да провери дали торбите с парите са завързани здраво за седлата. Започна да оседлава товарния жребец и подвикна отново на Моирс:

— Ела и ми помогни!

Започна да привързва труповете към седлата. Ел се надигна и се дотътри до едно дърво. Подпря се на него и не си направи труда да се помръдне. Гледаше втренчено пръстта и трепереше като мокро куче. Ласитър довърши работата, която беше започнал и доведе останалите коне до труповете. Когато повдигна Емет Невил, Ел се размърда.

— Чакай, ще ти помогна!

Емет или това, което беше останало от него, говореше, че е бил здрав и як мъж, а както и Ласитър се увери малко по-късно — и тежък. Трябваше доста да се напрегне, за да го повдигне. Вените на врата и на слепоочията му се издуха от напрежение, когато повдигна трупа върху седлото. Моирс вече беше до него и помагаше, но изведнъж се хвърли срещу животното и го уплаши, мъртвото тяло се стовари върху Ласитър и го затисна, а Ел се отпусна отгоре му. Възнамеряваше да си върне за поражението, а и позицията, която беше заел, благоприятстваше намерението му. Едрият мъж не можа да освободи ръцете си навреме и лицето му се откри за ударите на Моирс. Ел вложи цялата си сила в боя, пъшкаше и се задъхваше, крещеше и псуваше. Ударите му бяха насочени в челото и в носа на безпомощния мъж. Цветни кръгове и звездички затанцуваха пред очите на Ласитър. Беше му ясно, че още един силен удар в слепоочията ще го довърши. В края на краищата причината за всички неприятности не беше торба брашно или боб, а сто хиляди долара. В интерес на истината това си беше цяло състояние. На всичко отгоре Моирс знаеше, че ако представителят на Бригада Седем занесе парите в Беър Ривър Сити, с работата му на заместник-шериф е свършено. Малко преди да припадне, Ласитър успя да освободи ръцете си благодарение на инстинкта си за самосъхранение. Вдигна ги високо, за да се защити от ударите. Моирс изръмжа от ярост като разярен леопард и събра цялата си сила в ударите, които насочваше към беззащитното му тяло. Главата на Ласитър се мяташе наляво и надясно. Стори му се, че на небето избухна водопад от цветни фойерверки. Със сетни сили успя да ритне самозабравилия се негодник. Помощник-шерифът се завъртя около оста си. В този миг Ласитър успя да се освободи от притискащото го тяло. Секунди по-късно и двамата бяха на крака. Моирс изкрещя диво и се нахвърли срещу противника си. Едрият мъж отстъпи встрани и му нанесе светкавичен удар в лявото слепоочие. Ел се приземи тежко. С лице, заровено в бурените, и с разперени крайници, Ел най-сетне се укроти. Ласитър си отдъхна и отстъпи назад. Сърцето му биеше лудо от напрежение. Гърдите му се надигаха, борещи се за глътка въздух. Пристъпи, залитайки към коня си и без малко да загуби равновесие при качването. Животното размърда уши и се озъби, готово да го ухапе.

— Опичай си ума да не ти вкарам ребрата в белите дробове! — изглежда, заканата свърши работа. Конят изцвили глуповато, наведе глава и ушите му клепнаха виновно. — Така е по-добре; бих казал, че си почти свястно животно — измърмори Ласитър. — Направо си добро момче.

Беше крайно изтощен, но почеса животното между ушите и погали ноздрите му. Звукът, който трябваше да бъде доволно цвилене, звучеше като ода на радостта. Високият мъж имаше чувството, че този див кон започва да се привързва към него. След като си почина малко, обезоръжи Моирс, който все още беше в безсъзнание и привлече труповете до конете. Положи ги напреки върху седлата и ги завърза здраво с въжета, за да не се изхлузят по пътя. Тъкмо повдигаше трупа на Емет Невил, когато нещо зад него прошумоля. Обърна се рязко и видя, че Моирс се опитва да се измъкне.

— Ел, върни се! Накъде си тръгнал, глупако?

Моирс и не направи опит да се обърне. Препускаше колкото му държаха краката. На няколко пъти щеше да се изтърси, но по някакво чудо успя да запази равновесие.

— Ел, мръснико, къде отиваш? — изкрещя диво Ласитър.

Помощник-шерифът не можеше да го чуе и при добро желание. Беше се отдалечил на безопасно разстояние. Миг по-късно изчезна сред предпланинските възвишения. Ласитър изруга, обърна се и завърза конете един за друг. Три минути по-късно пое към Беър Ривър Сити.