Джек Слейд
Побратими на сатаната (10)

10.

Освободи конете на бандитите едва при Принс Грийк. Надяваше се, че Виктор Стенли се е добрал до Ню Кясъл и че най-сетне се намира в безопасност. Многото коне означаваха и голямо натоварване. Трябваше да им носят чували с просо или да ги оставят с часове да пасат, а всичко това искаше време, което Ласитър, за съжаление, не притежаваше.

Нямаше никаква представа колко беше предимството на Лейла Брекфорд, не можеше и да предположи къде е сега Ед. Премина Грийн Ривър и хвана южния път.

Този път късметът беше с него. Най-сетне беше дошъл и неговия ред да му потръгне. Когато стигнаха с Бърт и Елмо, пощаджията застана пред станцията си. Те се спряха пред нея и Ласитър се осведоми дали Побратимите са хванали някой влак.

Мъжът се ухили приятелски.

— Пътува ли с тях една очарователна блондинка?

Високият мъж кимна. Брекфорд се намръщи, защото се надяваше, че Ласитър няма да хване следите на сестра му.

— Лагеруваха ей там отсреща — продължи вежливият човек и посочи с ръка едно празно място от другата страна на улицата, където четири сребърни елхи хвърляха рехави сенки върху меката трева. — Останаха тук цял ден. Беше им се счупило едно колело. Дърводелецът им издялка съвсем ново. Продължиха към Салина още същия ден. Бяха хора от Уелс Фарго, превозваха спешно товар на юг. Наистина бързаха доста. Много мили хора. Изкупиха ни целия магазин, нищичко не остана! Плащаха в чисто злато. Старият скъперник си мечтаеше цял живот за такава клиентела.

Човекът се разсмя на глас и направи крачка назад.

— Кога бяха тук? — попита Ласитър.

Мъжът се замисли съсредоточено. Пресмяташе и мърмореше полугласно. Най-накрая викна жена си. Тя отговори, без да се колебае, че точно преди пет дни са минали през градчето.

Ласитър благодари на любезните хора и продължи пътя си с Бърт Брекфорд. Елмо се състоеше от една улица и най-много тридесетина къщи. Бързо го прекосиха. Чувстваше се напълно удовлетворен. Беше успял да доведе плана си до успешен край, а сега му се откриваше възможност да открие и Ед. Съдбата беше благосклонна към него.

Бърт се прояви като несговорчив спътник. Яздеше мълчаливо и през цялото време беше вглъбен в собствените си мисли. Ласитър му слагаше белезници само нощем. Денем го оставяше свободен.

За разлика от Елмо, Салина беше голям град. Имаше си не само шериф, а и затвор. Не беше чудно, че Брекфорд беше толкова замислен. Високият мъж искаше да хване и сестра му, а можеше и да ги предаде на властите. Всъщност Ласитър не мислеше за това, но Бърт много се страхуваше.

Привечер откриха малко поточе, обградено от рядка горичка. Удобно място за нощуване. Разседлаха конете и след като се погрижиха добре за тях, Ласитър събра дърва, а Брекфорд запали огън. Цялата им екипировка се състоеше от котел и карти за игра. Високият мъж напълни съдината с вода и я окачи над огъня. Вътре надробиха изсъхнал хляб и осолено месо. Когато Бърт свари чая, нощта вече се беше спуснала над равнината.

— Ще ти направя едно предложение — започна неразговорливият мъж, гледайки събеседника си над димящата си купичка.

Ласитър надигна глава.

— Що за предложение имаш предвид? От мен да мине, давай, но ако това е опит да ме подкупиш, и то със злато, което сте откраднали, няма да стане.

— Сам си. Не знам какви илюзии си правиш, че ще успееш.

— Не си блъскай главата заради мен.

Бърт пусна чашата си, която държеше преди това с двете си ръце, и се втренчи в Ласитър.

— Но аз искам да ти помогна да си оправиш сметките със сестра ми. Тя е изпаднала напълно под влиянието на Хеърууд, а ти нямаш и най-малката представа що за човек е той. Едно безцеремонно и жестоко копеле. Непрекъснато се мъча да разбера какво е намерила Лейла в него, но така и не открих — повдигна рамене и поклати глава. Погледът му се зарея в тъмнината. — Сигурно съществуват неведоми сили, които бдят над него. Винаги съм знаел, че той е нашият провал.

— Ще те заведа в Салина. Не трябва да ставаш свидетел на това, което съм замислил.

Бърт повдигна главата си насила, но очите му изглеждаха така, като че ли всеки момент ще изскочат.

— Как виждаш края на бандата ви?

Дъхът на Брекфорд спря. Създаваше се впечатление, че всичките му сили го напуснаха, главата му увисна, а раменете му се отпуснаха. Само дето не се беше разплакал. Беше впечатляваща картина! Изведнъж ливна горещия си чай в лицето на Ласитър и прескочи огъня. Изглеждаше като огромна нощна птица. Едрият мъж очакваше нещо подобно, но въпреки всичко Бърт го изненада.

Искаше да се изтърколи настрана, но не беше достатъчно бърз. Брекфорд усети, или видя, че противникът му иска да се премести надясно и коригира светкавично посоката на удара си. Главата на Ласитър забуча, пред очите му затанцуваха цветни кръгчета. Падна на гръб, а тежкият мъж се хвърли върху му. Опита се да извади паркъра си, но кучият му син не му даваше никаква възможност. Въздухът не му стигаше. Протегна ръцете си, за да опита да освободи гърлото си, но изглежда, че Бърт притежаваше меча сила. Високият мъж го ритна, опитвайки се да се изплъзне от тежестта на притискащото го тяло. Още веднъж посегна към револвера си, но бандитът беше нащрек. Стисна гърлото му още по-силно и го удари с глава няколко пъти в лицето. Главата му се завъртя, всичко изчезна от погледа му и пред очите му се спусна червена пелена. Ръцете му се отпуснаха безсилни.

— Ти, мръсно куче! Нещастно, мръсно копеле! Ще те довърша! — крещеше Брекфорд. Ръцете му трепереха от напрежение. Очите на Ласитър щяха да изскочат. Успя да освободи ръцете си и стовари юмруците си до ушите му. Бандитът изкрещя от болка, но не отпусна хватката си. Искаше още веднъж да го удари в лицето. Ласитър се размина с удара, успявайки да се търкулне встрани. Най-сетне разполагаше с повече пространство. Започна да рита подлия мръсник където свари и го накара да вие от болка. Едновременно се изправиха на крака и се хвърлиха светкавично един към друг. Ласитър му изпра силно кроше, последвано от още няколко, които не бяха по-лоши. Бърт се килна назад. Изглеждаше така, като че ли всеки момент ще загуби равновесие. Изведнъж се свлече на земята и не помръдна повече.

Високият мъж изстена. Борбата го беше изтощила напълно. Отвори широко уста, но въпреки това въздухът не му достигаше. Всичко около него се въртеше. Подпря се на един ствол и затвори очи. Постоя така, докато дишането му се успокои. Наведе се и сложи белезници на ръцете на бандита, после го завърза на едно дърво. Омаломощен се отпусна на земята и заспа на мига.

На другия ден, още преди разсъмване, продължиха пътя си. През цялото време Бърт мълчеше. Движеха се в посока Салина. Ласитър беше твърдо решил да остави спътника си на шерифа, независимо че още на първия ден бандитът щеше да увисне на въжето. В края на краищата, сам си го беше заслужил. Всеки, който се бе сблъсквал с Брекфорд, нямаше да има нищо напротив да го види на бесилото.

За два дни изминаха повече от тридесет мили по пощенския път. Неочаквано пред тях се зададе Ед. Ласитър се усмихна радостен, спря конете и сложи ръцете си на издадената част на седлото.

— Здравей — поздрави приветливо, когато Ед спря до него. Подадоха си ръцете за поздрав. Младият мъж посочи с глава въпросително към Бърт.

— Значи все пак го пипна!

— Водя го към Салина.

— А Моирс?

Ласитър се разсмя.

— Няма да стигнат далече без коне. Може би вече са си намерили, но шансът да пипнат Виктор и хората му им се изплъзна. Просто ще бъдат закъснели. Надявам се, че скоро служителите от Уелс Фарго ще бъдат на сигурно място в Ню Кясъл. А как е положението при теб? Следите ли те водят към Салина?

— Още вчера са се отклонили от главния път в западна посока.

Едрият мъж обърна глава и дълго гледа в далечината.

— Нищо не разбирам! Какво ще търсят на запад?

— И аз си мислех същото. Може би само искат да оставят лъжливи следи, за да ни объркат.

Ласитър захапа устни и погледна Брекфорд.

— Може би все пак не е случайно.

— Трябва да побързаме, ако искаме да направим нещо — каза Ед.

— Колко още остава до Салина?

— Толкова много ли искаш да го оставиш там? Има още повече от петдесет мили път.

— Какво? — едрият мъж изруга ядосано.

— Ако първо тръгнем към Салина, ще ги изпуснем — подхвана Нигер.

— Знаят ли, че си по следите им?

— Нямаше начин. На няколко пъти се опитаха да ме пипнат, но както виждаш, не успяха. Знаеш ли, измислих нещо! Щом веднъж си успял да им погодиш номер с конете, може и този път да се получи. Трябва само да изчакаме да навлязат в пустинята. С тежкия си товар без коне няма да имат никакъв шанс.

— Хайде пак да си разделим задачите! — предложи Ласитър.

— Ти ще се оправиш с конете, а аз…

— Ти ще предадеш Брекфорд на шерифа в Салина.

Високият мъж накара бандита да си протегне ръцете напред и му сложи белезниците. Хвърли ключето на Ед, който го улови сръчно с лявата си ръка. Ласитър предупреди приятеля си:

— Внимавай с него! Опасен е!

— Знам — Нигер се усмихна. — Имал съм вече опит с него.

— Какво предимство имат пред мен? — попита Ласитър.

— Ела с мен до мястото, откъдето са напуснали главния път! Така не мога да преценя. Знаеш ли, не са останали много бандити. Всеки ден са с двама или трима по-малко. Не видях никой да се връща, нито открих гроб по пътя. Мисля, че негодниците се избиват един друг. Сигурно зариват мъртъвците някъде встрани от пътя си като обикновени псета.

Младият мъж се изплю с погнуса.

— Да можеше да попиташ сега твоя свещеник кое е правилното в тоя свят!

Ед се засмя презрително.

— При всички случаи са най-малко четиринадесет човека с жената. Не мога да си представя, че ще ги принудиш да паднат на колене, ако хванеш мръсницата. Става въпрос за шестдесет милиона долара! Имай го предвид, преди да направиш каквото и да е! Не забравяй, че си имаш работа с негодници, които нямат нищо общо с нормалното човешко поведение!

Ласитър започна да заръчва на свой ред.

— Не забравяй да кажеш на шерифа на Салина да вземе впрегатни коне! Вероятно няма да мога да завърна животните, които ще изплаша като изкрещя като пума.

Час по-късно достигнаха мястото, където четирите каруци се бяха отбили от главния път. Спряха.

— Чакат те петдесет мили път — каза Ед.

— Казано другояче — един ден усилна езда.

— Скоро сигурно ще навлязат в пустинята и вероятно ще забавят темпото. Следите им ще стават с всеки изминат ден все по-ясни.

— Пази се и внимавай с Брекфорд!

Ед се ухили.

— Не съм забравил за петте хиляди долара! Нали остава същият адрес?

— Да. Белият дом.

Ед и Брекфорд потеглиха, а Ласитър остана загледан след тях. Широкият път, по който поеха, трябваше да е направен още от конквистадорите, старите испански завоеватели. Водеше право на юг. Скоро и той се отправи по него, следвайки дирите на четирите тежко натоварени каруци. Конят, който беше взел от Моирс, бе издръжлив, търпелив и бързо се привърза към него.

Язди, докато се свечери, и се установи да лагерува в една падина, обкръжена от гъст храсталак. С първия лъч на слънцето продължи пътя си. Малко преди обяд забеляза трима ездачи, които прекосяваха пущинака в тръс. Благодарение на бога ги видя навреме и успя да скрие коня си. Дали това бяха мъжете, които, както му беше казал Ед, от време на време напускаха главната група, за да се опитат да го хванат? Би било по-добре оттук нататък да прикрива следите си, за да не ги дразни излишно. Не бяха противници за подценяване!

Не го забелязаха. Когато се скриха от погледа му, продължи, като отваряше очите си на четири. Яздеше встрани от следите им, за да не бъде изненадан неприятно. Късно следобед беше изминал около петдесет мили. През цялото време бандитите не бяха спирали да почиват. Навлизаха все по-навътре в пустинята. Дали не искаха да се отправят към Калифорния? Не му се вярваше. Имаше по-безопасни пътища натам. Предполагаше, че търсят убежище, където да останат, докато се успокоят нещата, а после спокойно и без преследвачи да хванат пътя за Мексико. Всички следи показваха, че е прав. Когато слънцето се скри, изведнъж следите изчезнаха. Спря и се огледа внимателно наоколо. Сякаш някакъв странен вятър беше заличил внимателно следите. Пясъкът беше абсолютно гладък.

Равнината се разпростираше до хоризонта. Земята пред него приличаше на плоска чиния. В далечината тук-там се виждаха причудливи скални кули и каменни формирования, които се издигаха като замъци в перленосивото небе. Пред него се намираше Фиш Спрингс Берг, отляво лежаха Крикет Стоунс. Не се сещаше за повече имена. Странните природни образувания даваха възможност за идеални скривалища. Евентуални преследвачи или любопитни посетители, можеха лесно да бъдат забелязани от високите скали… Поне през деня.

Изчака да се стъмни и едва тогава продължи направо на запад. Сиво-жълтеникавият му кон издържа изморителната нощна езда, без да протестира. Когато се развидели, го прикри сред скалите. Никъде нямаше вода, а конят беше жаден. Ласитър забеляза, че бандитите не бяха спирали и тук. Нещата не се развиваха според очакванията му и това започваше да го притеснява. Изглежда, че не бе уцелил скалите, които те бяха избрали за лагер. Даде последната вода на коня си. След това се изкачи на върха на една висока скала. Гледката не му разкри нищо ново: пред него се простираше равна пясъчна местност, разкъсана от групи скали, намиращи се в повечето случаи на повече от ден път една от друга.

Знаеше, че ще намери Лейла и хората й на място, където има вода. След залез-слънце продължи към Крикетберген. Едва на сутринта щеше да разбере дали там има вода, и то ако успееше да се добере до планината. Отново цяла нощ беше на път. Конят му с последни сили правеше крачка след крачка. Можеше да му се довери повече, отколкото на предишния си спътник — Бърт Брекфорд.

Когато се разсъмна, видя, че почти е достигнал скалите, носещи името Крикет. Спря, защото в пясъка откри следите на ездач. За съжаление, не можеше да прецени дали дирята е прясна, или е оставена преди доста време. Слезе от коня и клекна до отпечатъците. Единственото, което разбра със сигурност, беше, че ездачът е идвал от Крикетберген. Следвайки следата, навлезе в скалистата местност. Точно това беше главната му грешка. Намираше се сред над тридесет стъпки високи камънаци. Усети, че някъде е запален огън. Миризмата обаче му беше непозната. Спря веднага и слезе от коня. Наблизо имаше лагер, оставаше въпросът дали беше на групата, която търсеше.

Заведе коня в прикритието на най-близките скали и се огледа предпазливо. Смяташе да се изкачи на някоя от високите скали. Отгоре щеше да има възможността да огледа цялата местност.

— Не мърдай! — каза някой с остър глас тъкмо когато поставяше ръцете си върху скалата, за да започне да се катери. — Само ако направиш една крачка встрани, си мъртъв, приятел!

Ласитър отпусна ръце и се обърна бавно. Пред него стоеше Хеърууд. Никога не го беше виждал до този момент, но Ед му го беше описвал достатъчно. Беше гол до кръста и почернял като индианец. Лейла не закъсня да се появи. В хотела изглеждаше като истинска дама, а сега имаше вид на фермерска нескопосница. Носеше дънки и мокра от пот розова блузка, под която ясно се очертаваха гърдите и зърната й. Всъщност не беше никаква повлекана. Просто отдалече създаваше грешно впечатление.

Дойдоха и останалите. Знаеше, че няма никакъв шанс. Всички държаха заредени оръжия, трябваше само да натиснат спусъците.

Жената пристъпи към него. Русата й коса беше спусната и се вееше като лъвска грива. Притисна дулото на револвера си в тялото му. Неволно се сети за предупреждението на Ед. Дори и да успееше да я обезвреди и задържи, това в никакъв случай не значеше, че ще се измъкне. Щяха да стрелят по него, без да се замислят. Ставаше въпрос за шестдесет милиона долара.

— Не си чувал достатъчно за мен, Ласитър! — изсъска в лицето му жената. — Лош късмет! Свършено е с теб! Какво ще кажеш за това?

— И да ме убиете няма да сте в безопасност. След мен ще дойдат други.

— Но това няма да те съживи, нали? Къде е Ед? Знаеш за кого ти говоря!

— В момента води брат ти към Салина.

— Не! — изкрещя тя.

— Напротив! Дори и да не искаш да го повярваш, това вече е факт. Ако се опасяваш, че няма да се забавят с обесването му, имаш основание. Нищо повече не мога да ти кажа по въпроса. Доколкото знам, добре познава местността и скоро ще бъде тук с шерифа и подкрепление от Салина. Няма никакво значение дали дотогава ще бъда измежду живите.

— Безразлично ли ти е? — изкрещя извън себе си блондинката.

— Мисля, че да.

Все едно, че в нея се беше вселила зла сила. Непрекъснато диво крещеше команди на мъжете.

— Хеърууд, застреляйте го!

Всички около него вдигнаха оръжията си. Ласитър затвори очи, но не последваха изстрели. Вместо това в пясъка изскърцаха ботуши. Ласитър отвори очи. Хеърууд беше пристъпил към него с ръце на кръста, отправил поглед към Лейла. Дали животът му щеше да значи повече, ако успееше да го обезоръжи и задържи? Това сега нямаше значение. Тексасецът се обърна към жената и попита, като се подсмихваше:

— Защо искаш да го разстрелям?

Блондинката преливаше от гняв. Красивите й очи блестяха диво и заплашително. Измери Ласитър с красноречив поглед.

— Искам да свършите с него колкото може по-бързо! Не струва и колкото един патрон!

— В Салина не мислят така. Можем да го разменим срещу брат ти.

— Той не казва истината за Бърт! Не може да е вярно!

— По-добре да не си правим експеримент да разберем дали е истина или не! В Салина ще се съгласят да го разменят срещу Бърт. Някой трябва да тръгне веднага за там, преди да е станало твърде късно! Разпореди на някой от хората да оседлава!

— Той блъфира! — изкрещя отново диво и невъздържано блондинката.

— Вероятно не. Не бих казал, че нещата стоят едно към едно.

Думите на Хеърууд прозвучаха като предупреждение, каквото си и бяха. Тя вдигна дясната си ръка високо.

— Биндли, чу какво обсъждахме! Оседлай коня си и свърши тази работа! Ако спасиш живота на брат ми, ще им върнем това нищожество, в противен случай ще получат само трупа му.

Беше цяло щастие за бандата, че Хеърууд се беше присъединил към тях и дърпаше юздите им вместо нея. Лейла Брекфорд беше невъздържана мръсница, управлявана изцяло от емоциите си за сметка на разума. Трезвата му преценка за нея не му пречеше да си я представи гола в леглото, разтърсвана от страст.

Биндли изпълни заповедта. Едрият мъж се загледа в праха, който галопиращият конник вдигна след себе си. Изведнъж група мъже го повалиха на земята и го обезоръжиха. Ласитър загуби всякаква надежда. Беше повече от сигурен, че хората в Салина щяха да посрещнат Биндли с тояги и кучета. Още по-вероятно беше да го обесят с Брекфорд, не само в същия ден и на същото бесило, но и по същото време. Тогава тази жена щеше да го разкъса като дива котка. Може би ако в хотела се бяха опознали по-отблизо, щеше да има някакъв шанс, но тогава се чувстваше обвързан с Лана и искаше да е коректен в отношението си към жената, която обича.