Джек Слейд
Ласитър и Златната лейди (9)

9.

На следващия ден събитията следваха едно след друго. Това беше като буря, която дълго събира мощ, за да се разрази с цялата си сила. Сутринта към десет часа отец Себастиан заведе бандитите в каньона, в който преди две години бе скрил мексиканската си плячка. На няколкостотин метра от мястото той спря коня си.

— Скоро ще стигнем целта, Алекс. Искам да изпълниш думата си и да освободиш Тина. След това ще ти покажа сандъка и ти ще можеш да ме убиеш, както се закле. Но освободи дъщеря ми преди това!

Ел Кондор присви очи.

— Какво казваш, Себ? — каза той предпазливо. — Дал съм ти дума да освободя Тина.

Отчето го изгледа без страх.

— Ти ми обеща, Алекс. Покажи, че все още притежаваш малко морал. Пусни Тина!

— Ще я задържа още известно време — отговори Ел Кондор, без да се колебае. — Тя е млада и апетитна и ще ме дари с още приятни часове. Не мога да я пусна и поради друга причина. Тя ще издаде всичко и много скоро ще имам по петите си глутница от шерифи.

— Не го моли, татко — извика Тина. — Този мъж е едно безчувствено чудовище. От него не може да се очаква никаква пощада. Погледни го в очите! Не виждаш ли животинското в зениците му? Той е изпълнен с омраза и не само желае да притежава златото, а иска да отмъсти на всички. Целият трепери от желание да убива. Погледни го, татко! Няма да ни пощади!

— Не — изстена отец Себастиан. — Няма да допусна това! Няма да му покажа скривалището, докато не те пусне.

Ел Кондор се изсмя подигравателно.

— Продължавай! — извика той. — Или трябва да ти помогна, Себ?

Той даде знак на мъжете и веднага двама от тях откачиха бичовете, с които подкарваха говеда. Сплетените ремъци изплющяха по гърбовете на конете, които, изцвилвайки пронизително, се втурнаха да бягат. Тина и баща й с мъка се задържаха на седлата. Бандитите галопираха след тях, подвиквайки. Чиста случайност беше, че конете спряха непосредствено до скалите, между които свещеникът беше скрил богатството. Тогава беше натрупал толкова много дребни камъни върху сандъка, че сам човек трябваше да ги разчиства половин ден, докато открие златото. Дори и всички мъже сега да се включеха, ще им трябваше най-малко час, тъй като нямаше да могат да работят едновременно. Просто мястото между двете високи скали, което той беше избрал за скривалище, беше много тясно.

— Е, Себ? Колко още ще ни държиш в напрежение?

— Докато моята дъщеря не получи преднина от един час пред бандата — отвърна свещеникът твърдо. — Вече не можеш да ме уплашиш с думи, Алекс. Разбрах, че вероятно ще убиеш и Тина, за да задоволиш желанието си за мъст. Това навярно би било по-добре за нея, отколкото да живее при теб като робиня.

— Да, татко, и аз мисля така! — извика Тина гордо. — По-добре да умра, отколкото да прекарам остатъка от живота си в унижение. Бъди твърд, татко! Не трябва да го оставиш да тържествува!

Това бяха думи, които Ел Кондор явно не беше очаквал. Той сви устни и изръмжа:

— Не говорите сериозно. Впрочем не съм имал намерение да ви убивам. Дори и теб, Себ. Само заплашвах, за да те изнудя. Наистина ли повярва на думите ми? Щом взема златото, ще ви пусна и двамата. Можеш след това да се грижиш отново като свещеник за твоята енория. Трябва обаче да се закълнеш, че няма да кажеш на никого нито дума за парите.

Отец Себастиан и Тина се втренчиха учудено в него. Това звучеше така, сякаш той наистина го мислеше.

— Вярно ли е, Алекс? — попита свещеникът, колебаейки се. — Ще се закълнеш ли в живота си?

— Заклевам се, Себ! — извика Ел Кондор тържествено и вдигна дясната си ръка. — Господ ми е свидетел!

Свещеникът кимна сериозно. След това и той вдигна ръка, за да се закълне.

— Никой няма да узнае какво се случи тук — произнесе той без патос. — Нито от мен, нито от дъщеря ми.

Ел Кондор въздъхна облекчено. Отново се усмихна. Преди малко думите на отчето му бяха взели акъла. Това не бяха празни приказки. Когато човек като Себ каже нещо, значи го мислеше сериозно. В края на краищата, той нямаше какво повече да губи.

— Къде е мястото, Себ? — попита Ел Кондор и облиза устни. — Наблизо ли е? Хайде, казвай!

— И след това можем да си тръгнем? — попита отец Себастиан, за да се убеди за последен път. — Така ли е, Алекс?

— Разбира се. Аз държа на думата си, Себ.

Свещеникът посочи купчината дребни камъни между двете високи скали.

— Ще намерите парите там отдолу.

След това той кимна на Тина и двамата обърнаха конете си, за да тръгнат, както беше уговорено.

Бандитите погледнаха въпросително към шефа си. Той вдигна кратко ръка, като се усмихваше нагло. Хората му разбраха. Две ласа изсвистяха във въздуха и примките обхванаха свещеника и дъщеря му. Тина извика уплашено, когато въжето стегна горната половина на тялото й. Баща й само потръпна с поглед, пълен с горчивина.

Двамата бяха издърпани от седлата и се строполиха върху твърдата, камениста земя. Тина стенеше от болка, докато от стиснатите устни на баща й не излизаше нито звук. Той сякаш беше предчувствал какво ще стане. Сега се подчини на съдбата, от която не можеше да избяга. Двамата лежаха един до друг по гръб, почти в несвяст от падането.

Ел Кондор слезе от коня и застана разкрачен над тях. Сянката му падна върху лицата им.

— Предчувствах го — каза отец Себастиан тихо. — Въпреки всичко се надявах, Алекс. Вярвах на добротата ти.

Ел Кондор се усмихна подло.

— В мен отдавна няма нищо добро, Себ. Не вярвам и на мъките в ада, за които вие проповядвате. Поради това не съм длъжен да изпълнявам някаква си глупава клетва.

— Ти си свиня! — извика Тина с горчивина и безсилна ярост. — Сега имаш златото и ние ти обещахме да не казваме на никого. Какво ще спечелиш, ако ни убиеш?

— Ще си отмъстя — каза Ел Кондор ледено. — Това е всичко. Хей, Себ, в Библията не пише ли, че и децата плащат за греховете на бащите си?

Отец Себастиан мълчеше. Беше безсмислено да говори. Ел Кондор хвърли поглед през рамо. Неговите хора стояха и чакаха.

— Какво зяпате? — изръмжа той. — Бързо на работа! Разчистете тази купчина камъни! Побързайте! Искам да разбера дали моят стар приятел Себ е казал истината!

Само четирима души можеха да работят едновременно. На всеки няколко минути те бяха сменяни. Скоро всички плуваха в пот. Доста тежка работа беше да се разчисти купчината камъни.

— Колко време ти е било нужно за това, Себ? — попита го Ел Кондор. — Доста работа си свършил.

Свещеникът продължаваше да мълчи и гледаше мъчителя си с презрение. Времето минаваше. Ел Кондор се разхождаше напред-назад. Нямаше търпение да види сандъка със злато пред себе си. Все още се съмняваше дали Себ е казал истината. Но изведнъж се чу радостен вик. Металният сандък беше разчистен. Ел Кондор разби ключалките с няколко револверни изстрела. Цялата банда отстъпи назад с уважение, когато той отвори капака и изстена, щом видя безбройните златни монети. В очите му светна безумен блясък. Такава сума пари никога не беше виждал, дори не беше сънувал. Ел Кондор беше близо до лудостта. През главата му минаваха хаотични мисли. Всичко това ще принадлежи само на него! Няма да дели с никого! С никого! Той вече виждаше как мъжете, които стояха около него, лежат облени в собствената си кръв. Това щеше да стане постепенно, според един неумолим, жесток план, който той беше измислил отдавна. Бяха двадесет и двама души! Нямаше да бъде лесно да избие цялата тази паплач, но Ел Кондор беше уверен, че ще се справи. Ръцете му ровеха в златните монети, на които беше изобразен убитият кайзер Максимилиан. Но това не го тревожеше ни най-малко. Знаеше къде ще претопи златото. Никой не би могъл да докаже, че то е от мексиканската военна каса. Продължи дълго да рови в монетите и изведнъж се сепна, като че ли се събуди от сън. Хората все още стояха на почтително разстояние, но той видя, че алчността ги бе обзела. Сега бандата можеше да се сравни с динамит. Липсваше само искрата, която да запали фитила на смъртта. За тази искра щеше да се погрижи Ел Кондор. Той затвори шумно капака.

— Ще разпределим всичко между нас — извика той. — Всеки ще получи дела си. Но преди това трябва да свърша нещо важно. Сега ще има съд.

— И над Тина ли, шефе? — обади се един от мъжете.

Ел Кондор го стрелна с гневен поглед.

— Какво означава това, Кърли? Искаш да оспориш моите решения? Излез напред! Кажи какво ти тежи на сърцето!

Кърли беше строен двадесет и две годишен момък. Той свали шапката си и червената му къдрава коса проблесна на силната слънчева светлина.

— Не смятам за правилно да убиваме момичето, шефе — каза той с твърд глас. — Какво ще правиш с някогашния си партньор — свещеника, е твой проблем. Там не се намесвам. Но момичето няма нищо общо с това.

Ел Кондор се усмихна хитро.

— Искаш да ми забраниш да я убия, Кърли?

— Няма да го допусна! — извика младият мъж.

— И как искаш да го предотвратиш?

Момчето сложи ръка на дръжката на револвера си.

— С това тук, шефе.

— Това заплаха ли е?

— Разбирай го както искаш, шефе — изсъска Кърли. — Във всеки случай ще имаш момичето само през трупа ми.

Ръката му стисна по-силно дръжката на револвера, сякаш искаше да извади оръжието от кобура.

В същия момент Ел Кондор измъкна колта си и стреля без никакво предупреждение. Куршумът удари Кърли в гърдите. Той политна назад и размаха ръце, търсейки опора. Бавно падна на колене. Лицето му стана мъртвешки бледо. Опита се отчаяно да извади револвера си. Но ръката му беше безсилна.

— Бъди проклет, Ел Кондор! — изстена той.

След това падна по лице и остана неподвижен.

— Има ли още някой, който да ми казва какво трябва да правя? — попита Ел Кондор с леден глас и се огледа. Всички мълчаха. Никой не искаше да бъде следващата жертва.

„Остават двадесет и един! — помисли Ел Кондор доволен. — И ще стават все по-малко…“

Той сложи нов патрон в пистолета и отиде при пленниците.

— Сега ще започне съдът, Себ — каза той злорадо. — Първо ти си наред. Тина ще гледа. Цяла вечност чаках този момент.

Свещеникът продължаваше да мълчи. По друг начин не можеше да изрази своето презрение към Ел Кондор, който почувства това и ритна разярено жертвата си.

— Защо не молиш за живота си? Толкова ли е силна гордостта ти? Да не би да си внушаваш, че не съм в състояние да те пречупя?

Отец Себастиан мълчеше упорито. Внезапно Ел Кондор избухна в жесток смях.

— Почакай, Себ! Сега ще те накарам да проговориш! Ще изпееш дори и един псалм, ако пожелая.

Той се наведе към Тина, хвана дългата й черна коса и я изправи на крака. Ласото падна на земята и ръцете на момичето се освободиха. Тя се хвърли с вик към Ел Кондор и в отчаянието си се опита да извади револвера му от кобура. Но мъжът срещу нея беше много по-силен. Той я придърпа към себе си и така я стисна, че тя извика от болка. Свещеникът седна и махна ласото, което и без това се беше разхлабило около тялото му.

— Пусни я, Алекс!

Той тръгна към тях. Очите му искряха от гняв.

— Остави дъщеря ми на мира, Алекс!

Каза го съвсем тихо. Ел Кондор се усмихна широко.

— Дръжте го здраво, момчета! — каза той. — Личи му, че ще се опита да направи някоя глупост.

Няколко бандита се хвърлиха върху свещеника, който не се съпротивляваше. Беше разбрал, че няма никакъв шанс. Завързаха му ръцете зад гърба, но той стоеше гордо изправен.

— Значи все пак отново проговори, Себ — каза Ел Кондор, наслаждавайки се на унижението му. — Не искаш ли да коленичиш пред мен и да ме молиш за живота на дъщеря си?

Отец Себастиан вдигна глава.

— Никога няма да…

Двама от бандитите го удариха с прикладите над коленете. Той изстена и се строполи пред Ел Кондор.

— Сега искам да чуя твоя плач, Себ! — изсмя се негодникът. — Ако го направиш добре, може би ще оставя Тина да живее. Хайде, започвай, отче! Ти си добър оратор!

— Остави я на мира, Алекс! — извика с отчаяние свещеникът. — Твоите желания вече са изпълнени. На теб принадлежи сега всичкото злато! Умолявам те, Алекс! Бъди милостив! С мен можеш да правиш каквото поискаш, но не закачай Тина!

Ел Кондор се наслаждаваше на мъката му. Поклати глава неумолимо и изръмжа:

— Ще умрете и двамата! Един подир друг, Себ! Но на ред е дъщеря ти! Знам, че това ще бъде за теб най-лошото от всички възможни мъчения.