Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ласитър (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
vens (2009)
Допълнителна корекция
Ganeto (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание

Джек Слейд. Похитители на жени

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1993

Редактор: Стефка Димитрова

Коректор: Мая Арсенова

ISBN: 954-8070-64-2

История

  1. — Добавяне

6.

Беше вече късен предобед, когато Ласитър се върна в квартирата си. Никой не обърна особено внимание, че излиза от стаите на Кончита и по-късно никой не подхвърли нищо. Но в лагера се беше разнесла вече новината, че страстната дъщеря на Ел Буитре си е намерила нов любимец фаворит.

През този ден Ласитър се разходи из базата. Следобеда имаше удобен случай да говори с Розита Розеро, когато се връщаше от потока с цял куп пране. Другите перачки продължиха пътя си.

Розита остави тежкия кош с прането на земята, когато Ласитър й каза, че е стар приятел и познат на осиновителката й. Дървета и храсти образуваха естествено прикритие и възпрепятствуваха проникването на погледи от базата.

Розита се хвърли в обятията на Ласитър и зарида горчиво.

— Отведи ме от тук, умолявам те — промълви тя през сълзи. — Не искам да свърша в някой вертеп. По-скоро ще се самоубия.

— Бъди търпелива — каза Ласитър. — Още не си отведена в публичен дом. Как понасяш всичко тук?

По понятни причини обкръжението не можеше да й допадне. Похитените жени и момичета трябваше да работят без почивка. Но се очакваше и нещо много по-лошо. Ласитър й вдъхна кураж.

— Няма да допусна да се озовеш във вертеп — каза той. — Не зная още какво ще предприема. Имай ми доверие.

Розита трябваше да тръгва. Вдигна коша с пране на главата си, на която бе сложила кърпа във форма на тюрбан, и се запъти към крепостта. Ласитър се възхищаваше на походката й. Розита бе красива девойка, пламенна и страстна, но като характер се различаваше от дъщерята на Ел Буитре.

Имаше морал и чувство за отговорност — все понятия, неразбираеми за Кончита. Ласитър се върна в базата. Отново прекара нощта с Кончита, която прояви още по-голяма страст и ненаситност в сравнение с първата нощ.

Направи опит да разпита Ласитър. Ел Буитре я бе подтикнал към това. Тя предприе атаката много внимателно. Ласкаеше и оплиташе Ласитър в мрежите си. Твърдеше, че животът с баща й сред бандитите я изпълва с отвращение и от дълго време търси човека, който ще я измъкне от тук.

— Искам да видя света, а не да мухлясвам в тая затънтена планина, заобиколена само от брадясали муцуни на разбойници и престъпници — каза тя. — С теб, Ласитър, бихме били чудесна двойка. Мога да открадна ключа от съкровищницата на моя баща. Можем да вземем със себе си цяло състояние: скъпоценни камъни, бижута, пари в брой. Ел Буитре притежава огромни богатства.

— Тук се чувствувам добре — рече Ласитър, — няма да си тръгна толкова бързо. В бандата на Ел Буитре се чувствувам защитен от преследвачите си.

— Не ме ли обичаш? — попита Кончита и се притисна още по-силно към него.

— Разбира се, че те обичам — бе отговорът на Ласитър, макар че не беше много сигурен в думите си. — Но трябва да проявиш разбиране по отношение на моята гледна точка.

През една от следващите нощи имаше намерение да попита Кончита дали няма някаква тайна пътека към платото. Не искаше да й зададе въпроса сега, защото тя самата и Ел Буитре можеха да се усъмнят в него.

Кончита престана да настоява. Тя беше едно умилкващо се момиче, наслаждаващо се на любовта. На другия ден Ласитър разговаря с Чет Макдарън. От него разбра, че той и Нора Харкер живеят като брат и сестра.

Ел Буитре и разбойниците смятаха, че между тексасеца и дъщерята на сенатора се е стигнало до отношения, нормални за мъж и жена. Двамата играеха театър. Когато Ел Буитре разпитваше Нора, тя плачеше и твърдеше, че Чет Макдарън е гаден долен тип и едва ли Фред Жабата е много по-лош от него.

В присъствието на други Макдарън не пестеше ругатните си по неин адрес. Нора трябваше да работи с останалите похитени жени и момичета и освен това да се грижи за Чет Макдарън.

Ласитър и червенокосият тексасец разговаряха до ограденото пасище.

— Не съм предполагал, че в теб се крие такова благородство, Чет — каза Ласитър. — Но, въпреки това, нямаш нищо против Нора Харкер да бъде продадена в публичен дом.

— Не зная какво да правя — отговори Макдарън. — От една страна, дължа живота си на Ел Буитре. От друга страна, не ми харесва повече това, което наблюдавам тук и което се върши. А ти как се чувствуваш, Ласитър?

За Ласитър бе още твърде рано, не бе дошъл моментът да посвети Чет Макдарън в плановете и намеренията си. Даде уклончив отговор. Чет Макдарън бързо се отдалечи. Откакто бе опознал по-отблизо Нора Харкер, изпитваше някаква раздвоеност.

Неща, които преди той бе презирал и отхвърлял, сега виждаше в друга светлина. Размишляваше по много и различни въпроси.

Рано следобед пристигна конник с някаква вест за Ел Буитре. Целият стан бе обхванат от оживление и треска за подготовка на новия поход, защото главатарят имаше намерение да потегли на следващия ден с по-голяма група разбойници. Целта му беше грабеж в Чихуахуа.

Приготовленията бяха в пълен ход.

Късно следобед в базата пристигнаха шестима бандити с три отвлечени жени. Едната от тях бе прелестна индианка, а другите две — млади сестри мексиканки.

С тях общият брой на похитените от Ел Буитре млади жени ставаше петнайсет. При пристигането си в свърталището на бандитите Ласитър не бе успял да види всички. Вечерта той разговаря на една от площадките с Ел Буитре.

Приличащият на лешояд тъмен силует на костеливия главатар на бандата се открояваше ясно на фона на залеза. Върховете на планината бяха обагрени в светлината на жълто-розовата вечерна заря.

В базата засега бе спокойно. Вечерята току-що бе приключила. Имаше нещо като кръчма, където се хранеха бандитите, проститутките и пленените жени, а втора по-малка кухня бе предназначена за мексиканската прислуга и помощните работници.

Ласитър все още не бе установил по-близък контакт с тези хора. Това бяха тъпоумни младежи, за които беше все едно дали работят за някой благороден господар или за похитител на жени, грабител и убиец като Ел Буитре. Нямаше полза от участието им в походите, защото, както се изрази Ел Буитре, бяха твърде глупави да възприемат обикновените заповеди, като например за яздене право напред и за стрелба.

— За теб и Чет Макдарън имам специална задача — каза главатарят. — Споменах нещо на празненството. Сега ще разбереш подробностите. Днес получих новината, която очаквах.

Ласитър си запали цигара, при което запази с длан пламъка на кибритената клечка, за да не изгасне от полъха на вятъра.

— Има един банкер от Уреш на име Антонио Увалде — продължи Ел Буитре. — Тлъста свиня, лихвар и безбожен спекулант. Години наред ми плаща, за да го закрилям, да го оставя необезпокоявано да върши сделките си и да държа хората си настрана от него. Наредих да се направят допълнителни разследвания и събраната информация доказва, че Увалде ме е измамил. Представял ми е твърде малка печалба от сделките си и ми е подхвърлял просто трохи, ако се сравни отделяната за мен сума с целия му оборот. Освен това се раздрънкал, че лично го закрилям и по тази причина ми е търговски партньор — Ел Буитре добави яростно: — Понеже името ми говори красноречиво, други бандити и разбойници не се осмеляват да посегнат на Увалде.

— Разбирам — каза Ласитър.

Тлъстият банкер бе използувал Ел Буитре за свои цели.

— Увалде е предприел нещо. Съвсем скоро ще изпрати от Уреш за Буенавентура транспорт с пари, за да ги прехвърли във филиала на банката си. Както обикновено, за целта ще използува солидна кола за транспортиране на парите до Буенавентура. Трикът му се състои в това, че тази транспортна кола ще е празна. Сандъка с парите ще откарат самият Увалде и телохранителят му с двуколката на банкера. Увалде пътува често с двуколката си из региона, но за превозването на парите използува друг маршрут. Обаче разбрах номера му.

— Какво трябва да направим аз и Чет? — попита Ласитър и изпусна кълбо цигарен дим.

— Да убиете Увалде и въоръжената му охрана и да вземете парите — отговори Ел Буитре. — Това ще бъде изпитанието, с което окончателно ставате част от бандата. Досега и Чет Макдарън не се е проявявал в подобна акция.

— Приемам — съгласи се Ласитър. — Можеш да разчиташ на нас, Ел Буитре. Трябва само да ми кажеш пътя, по който ще мине Увалде, и времето на придвижването му. Ще му продупчим търбуха. Няма ли да е по-добре да опразним цялата му банка?

— Невъзможно е — рече Ел Буитре. — В Уреш има гарнизон от добре въоръжена милиция. Банката на Увалде се охранява зорко. Комендантът на гарнизона не би се съгласил да плати откуп за Увалде, той по-скоро би прибрал парите в джоба си. Не искам да протакам работата. Увалде ще пренесе най-малко сто и двадесет хиляди песо. Това ми стига.

Камък падна от сърцето на Ласитър, защото нямаше да язди с Ел Буитре и групата му до Чихуахуа. Това щеше да осуети намеренията му. Той възнамеряваше да освободи всички похитени жени и освен това да направи на пух и прах бандата на Ел Буитре.

Главатарят му каза кога и къде трябваше да причакат с Чет Макдарън банкера. Дон Вако и някакъв стрелец на име Яго Дезиерто щяха да придружават Чет и Ласитър, за да надзирават как ще изпълнят „калфенския изпит“. Последното не се понрави много на Ласитър, но не можеше да не приеме предложения план.

* * *

Това се случи малко преди полунощ, когато Ласитър се бе запътил към крепостта, за да отиде при Кончита. Беше се отбил за малко в кръчмата, където изпиха с Чет Макдарън по две чашки, и след това участвува в игра на карти.

Ласитър не искаше да е непрекъснато с Кончита и да се чувствува зависим от нея. Макдарън пиеше по-малко, откакто Нора Харкер живееше при него. Бе станал по-спокоен и по-разумен, не беше предишната буйна глава, която просто търси начин да иде по-бързо в ада.

Един Чет Макдарън нямаше никога да се самоубие, но като че ли постоянно търсеше различни начини да си строши главата или да направи така, че други да го пратят без много церемонии на оня свят.

Ласитър бе излязъл от кръчмата и пое по пътеката в посока към каменната крепост. Внезапно зад ъгъла на една кирпичена къща изскочи някакъв мъж. Ласитър реагира инстинктивно и светкавично бързо.

На лунната светлина проблесна нож. Черна кърпа покриваше долната част от лицето на мъжа, държащ дълъг нож с двуостър край.

С изпъната длан Ласитър блокира движението на ножа. Нанесе удар с юмрук на коварния убиец, но маскираният само разтърси глава и замахна.

Ласитър се наведе. Острието профуча покрай главата му и откъсна част от върха на сомбрерото. Хвърли се напред, сграбчи маскирания нападател и го повали на земята.

Затъркаляха се в схватка на живот и смърт. Ласитър бе хванал здраво китките на противника, който бе доста силен. Наблизо не се мяркаха никакви хора. Маскираният сигурно беше наблюдавал преди това Ласитър и го бе издебнал в засада.

Нападателят попадна под тялото на Ласитър. Напрегна всички сили да се измъкне и се опита да се обърне. Надигна се на колене и макар че Ласитър бе извил ръката, държаща ножа, тя бе пред тялото на убиеца.

Ласитър не му позволяваше да се изправи. Маскираният не устоя на натиска и рухна на земята. Изрева и после изстена глухо.

Тялото му потрепери и се отпусна. Ласитър го пусна, надигна се предпазливо, като не изпускаше от погледа си поваления. Известни му бяха доста трикове и номера, използувани от главорезите. Сега обаче нямаше никакъв трик.

Убиецът се бе промушил на собствения си двуостър нож. Ласитър свали маската му. Беше Джеки Джак. Искал е да си отмъсти за позорното пленяване и наказанието с камшик. Животът бързо угасна в погледа му.

Едва сега Ласитър забеляза на дясната си ръка рана от ножа на подлия Джак. Погълнат от схватката, не я бе усетил. Превърза я с ивица от ризата си.

Ласитър остави тялото на мъртвия до пътеката. Като стигна до каменната крепост, видя на светлината на горящите насмолени факли пред входа стоящия на пост бандит и му съобщи за коварната засада и за смъртта на Джеки Джак.

Часовият повика друг бандит, който трябваше да се погрижи за трупа на Джеки Джак и да го пренесе най-напред в една празна хижа. Погребението на индианеца щеше да се извърши на следващия ден.

Ласитър потърси Ел Буитре. Намери го да се къпе в голям дървен чебур. В устата му димеше малка черна пура, а на столчето до чебура стоеше полупразна бутилка с текила.

Револверът с дълга цев, сложен до бутилката, можеше веднага да влезе в действие, ако се наложеше. Дори и когато се къпеше, Ел Буитре не рискуваше да остане без оръжието си. Една от двете жени, които му бяха любовници, миеше главата му.

Студените, светли очи на главатаря сякаш пронизаха Ласитър. Ласитър му докладва как Джеки Джак го е нападнал, за да го убие, и как е намерил смъртта си.

Ел Буитре искаше да отклони разговора и махна с ръка.

— Утре ще видя мъртвия — каза той. — Джеки Джак винаги е бил некадърник. Ако някой намисли да извърши убийство, трябва да го направи като хората.

На тръгване Ласитър се отби при Кончита, която го очакваше със страстно желание. Прегърна го и попита:

— Какво е станало с ръката ти?

— Джеки Джак искаше да ми отреже главата, но сам се намуши на собствения си нож.

Кончита не го разпитва по-нататък. Отпусна се щастлива в прегръдките на Ласитър.