Джек Слейд
Похитители на жени (4)

4.

Половин час по-късно двамата седяха в кирпичената хижа, където Ласитър щеше да живее с още двама бандити, но в момента ги нямаше. Много от членовете на бандата живееха в голямата каменна сграда.

Най-горният етаж бе владение на Ел Буитре. В солидната къща се намираха големи съкровища, ограбени от Ел Буитре и разбойниците му. Ласитър знаеше вече, че в лагера цареше желязна дисциплина.

Ел Буитре не търпеше вмешателство и неподчинение. Виковете на тримата наказани с камшик бандити, които само преди минута бяха секнали, доказваха по неоспорим начин твърдостта на главатаря.

Фелдшерът бе превързал безобидната рана на Ласитър, след което той си облече чиста риза.

— Какво те накара да се включиш в бандата на Ел Буитре, Чет? — запита Ласитър, след като се убеди, че са сами.

Седлото на Ласитър с всичките му принадлежности беше в един ъгъл на стаята. Конят му пасеше вече заедно с останалите в заграденото пасище.

— Всъщност много неща — отговори Чет Макдарън и отпи глътка уиски от малка лъскава бутилка, която носеше в джоба си. — Вечните кавги с близките ми, дълговете, уискито, картите и една жена. Обичах я, но тя ми каза направо, че не ме бива за нищо и си намери друг. След това известно време се чудех какво да правя. В Розуел, Ню Мексико, имах жестока разпра с един дързък хлапак, който си беше въобразил, че може да ме измами на карти. При сбиването го повалих. Заради това той искаше да ме издебне в една тъмна уличка и да ме застреля. Изпреварих го, защото бях по-добър, но бях ранен. Противникът ми се просна мъртъв. Роднините му бяха влиятелни хора в града и имаха много пари. Подкупиха свидетели, които дадоха показания под клетва и ме обвиниха, че аз пръв съм посегнал към оръжието и съм застрелял другия, без да му дам шанс да се отбранява. Пратиха ме в затвора и тъй като можех да си представя каква ще бъде присъдата, не исках да дочакам самия процес. Шерифът, помощникът му и докторът подцениха издръжливостта ми. Смятаха ме за полумъртъв. Така ми се удаде да надхитря заместник-шерифа, да го вържа, да запуша устата му и след това да го заключа в дранголника. Взех коня му и напуснах града. Избягах през границата за Мексико. Още преди тази случка, баща ми беше казал категорично, че няма да си мръдне пръста, дори и да ме обесят. Затова не пожелах да се обърна към него.

Чет Макдарън запали цигара. Пръстите му леко трепереха.

— В Мексико се разболях тежко, защото не бях обърнал достатъчно внимание на раната си. Към това се прибави и плеврита. Тъкмо в това състояние разбрах какво представлява „добрината“ и „вниманието“ на хората. Постелята ми беше купчина слама в ъгъла на един обор. Хората не се посвениха да ме ограбят, а аз лежах, наблюдавах и от слабост и изтощение не можех да се съпротивлявам. Докторът ме посещаваше само от време на време, защото нямах възможност да му заплатя. Нямах абсолютно нищо. Сигурно щях да пукна на мръсната слама, ако не беше дошъл Ел Буитре.

Главатарят на разбойниците бе пристигнал в града. Той можеше да се движи безпрепятствено в Чихуахуа. Ел Буитре бе поел грижата да се осигури болнична стая и нормално лекарско наблюдение и грижи за Чет Макдарън.

Ел Буитре бе поел разноските за всичко. Оставил малко пари на Чет и го поканил да се отправи към планините и да се присъедини към него, щом се почувствува отново здрав. Когато Чет се възстановил отчасти, увеличил наличния си капитал на игралната маса и успял да си купи дрехи и снаряжение.

— Тогава се отправих право към Ел Буитре, защото без него нямаше да съм жив — каза младият тексасец. — За мен вече всичко бе изгубило значение и ми бе все едно къде ще отида по дяволите — дали при Ел Буитре или някъде другаде. Не участвам в отвличането на момичета и търговията с тях. От шест седмици съм при Ел Буитре. Досега още не съм се включвал в разбойнически набег, защото трябва първо напълно да се възстановя и събера сили.

— Защо Ел Буитре ти е помогнал? — запита Ласитър, тъй като любов към ближния съвсем не беше присъща на шефа на бандитите.

— Когато той ме видя да лежа в обора, ме попита защо не съм си избрал по-хубаво място за умирачка. Тогава се изплюх в краката му и му казах да върви в ада и да ми запази там едно местенце. Изглежда, с това му се понравих. По-късно, когато пристигнах тук, ми разказа, че и той някога е лежал като мен в мизерна дупка и никой не давал пукнат грош за живота му. Такива бяха неговите спомени.

Всичко това говореше, че Ел Буитре се е ръководел от моментно настроение. Значи толкова коравосърдечен и жесток човек като него е могъл все пак да изпитва и други чувства.

— А теб какво те носи насам при бандитите, Ласитър? — искаше да разбере Чет Макдарън. — Преди си бил винаги на противната страна.

— Не съм вече такъв — излъга Ласитър. — Много хора в Щатите искат скалпа ми. Имам много неприятели, макар че старата ми вражда с Уелс Фарго вече приключи. Търся убежище и по-лек и хубав живот. Каквото върша тук, в Мексико, това не интересува никого в САЩ. Ще остана известно време в Мексико, защото в Щатите сега е твърде опасно за мен. А по-късно ще видим какво ще правя.

Чет Макдарън прие историята на Ласитър. Не беше рядкост хора на револвера да сменят фронтовете. Случваше се блюстители на закона и реда да станат гангстери и да бъдат обявени извън закона. Имаше и обратни случаи.

Най-после Чет Макдарън си тръгна. Уговориха се да се видят по-късно в каменната крепост на Ел Буитре. Когато Чет излезе, пристигна единият от двамата мъже, с които Ласитър щеше да дели подслона си.

Разбойникът беше американец като Ласитър.

Бил състезател по бокс в Мисисипи и все още си спомняше за големите си боксови срещи и многото спечели пари. Но всичко се провалило и накрая се озовал като стрелец и побойник в бандата на Ел Буитре.

Той му разказа още нещо за Чет Макдарън.

— Момчето е просто смахнато — каза той. — Но нашият бос има голяма слабост към него. Буквално всеки ден Чет Макдарън предизвиква смъртта. Никой нищо не може да му каже, дори и Ел Буитре не може да му заповяда, ако не иска да направи нещо. Непрекъснато пие, сякаш още утре светът ще свърши, и е много свадлив. Когато Лобо Корадо наскоро му направи забележка, Чет го повали с юмруци и при опита на дребосъка да намери оръжието си, Чет стреля. Улучи Корадо в лявата ръка. Намеси се дон Вако, защото в базата боеве с револвери и ножове може да има само с позволението на Ел Буитре. Ел Буитре забрани на Лобо Корадо да се дуелира с Чет. Имал нужда и от двамата, каза той. Чет се засмя и пред насъбралите се бандити заяви, че ако злобното джудже иска нещо от него, може да го намери по всяко време.

Ласитър попита какво ще стане с похитените момичета и жени. Бившият боксьор се почеса зад ухото.

— Не зная дали имам право да ти кажа. Все пак ти още не си съвсем от нашите.

— Скоро ще стана — увери Ласитър. — И без друго никой няма да чуе какво ще ми кажеш.

Бившият боксьор не беше от най-прозорливите и му беше много забавно, че, по изключение, знаеше нещо повече от някой друг. Не искаше да се лиши от удоволствието да осведоми Ласитър.

— Нещата стоят така — започна той. — Най-напред отвлечените жени се докарват тук. За нас те са табу, защото Ел Буитре твърди, че в противен случай ще се стигне до разлагане на дисциплината и това ще доведе до вечни разпри. За нас са проститутките, които живеят постоянно в базата.

Ласитър попита между другото за дъщерята на сенатора.

— Ел Буитре я е запазил за себе си — разказваше бившият боксьор. — Държи се отвратително с нея, като със слугиня, или като с куче. Не зная дали спи с нея.

— А на кого ще бъдат продадени жените и момичетата? Доходна сделка ли е търговията с момичета?

— Щом като в лагера се съберат двайсет, трийсет отвлечени жени, ще бъдат откарани в Гуаймас. Не ми е известно кой ще ги поеме там. Още не съм придружавал такъв транспорт. Но, изглежда, стават доста интересни неща.

Дойде време Ласитър да се отправи към Ел Буитре. Навън бе притъмняло вече. Ласитър препаса колана с оръжията си, който бе свалил в колибата, сбогува се с бившия боксьор и излезе.

Поемаше с пълни гърди ухаещия, свеж въздух. По небето блещукаха звезди. От гората се чуваше вой на вълци, но постовете следяха да не се приближат твърде много до конете и говедата, както и до базата.

Внезапно Ласитър бе осенен от една конкретна мисъл. Щом като вълците не можеха да стигнат до платото през големия каньон, значи съществува някакво друго място, от което бе възможен достъпът до базата. Може би имаше и други проходи. Навярно пътеки в планината, известни само на няколко посветени.

Ласитър реши при първия удобен случай да се информира за това, и то колкото се може по-скоро.

 

 

В лагера, както и в каменната крепост, цареше голямо оживление. Пред кирпичените къщи и хижи горяха няколко фенера, които осветяваха отчасти и пристройките. Разбойниците и постоянно живеещите в базата жени бяха до един от категорията хора, за които нощта не е за сън, а денят не е за работа.

Една от кирпичените постройки представляваше кръчма. Пред нея висяха на опънати шнурове разноцветни лампиони. Мъже и жени седяха на маси на открито. Звучеше китара и смях, примесен с пиянска врява.

На две от площадките на каменната сграда гореше огън. На входа на къщата и на терасите имаше лампи. От многобройни малки отвори се процеждаше светлина.

В приземния етаж, в едно доста голямо помещение, бе направена винарна, която можеше да побере около осемдесет души. Непрекъснато влизаха и излизаха хора. Един постови претърси Ласитър, преди да му разреши да влезе в крепостта.

Тук имаше продоволствени и складови помещения. Нощем похитените жени и момичета биваха подслонявани в същата сграда, която бе изградена от грубо издялани базалтови и гранитни блокове. Беше просто загадка, с каква точност старите строители са наредили огромните каменни късове, някои от които тежаха, сигурно, повече от тон.

Във вътрешността голите каменни стени бяха покрити на места с тъкани от индианци килими и рогозки. Миришеше на дим и ядене. Ласитър чу гласове, сред тях се открояваше резкият смях на някаква жена.

Той се питаше къде може да са настанени Нора Харкер и Розита Розеро. На петте етажа имаше общо повече от шестдесет помещения. Някъде по средата специално направен отвор отвеждаше нагоре. За целта трябваше да се използуват подвижни стълби, с които се преминаваше от един етаж на друг.

Иначе отделните етажи не бяха свързани помежду си. В отвореното пространство по средата горяха факли и фенери. Въпреки това трудно се виждаше. Необходимо бе голямо внимание, за да се улучи точно стълбата.

Ласитър се изкачи и стигна до третия етаж. Горе на площадката, до която свършваше стълбата, седеше на плетено кресло негър здравеняк, сънливо оглеждайки около себе си.

На коленете си бе сложил пушка двуцевка и пушеше лула. Като видя Ласитър, кимна. Ласитър можеше да продължи нагоре до следващия етаж, отреден за Ел Буитре.

Дон Вако и Чет Макдарън вече го чакаха. Въведоха го при Ел Буитре. Блясъкът и луксът, излъчващ се от покоите на главатаря, изненадаха Ласитър.

Мебелите, гоблените, маслените картини и килимите биха подхождали чудесно на дворец. Ел Буитре бе поканил на малко тържество няколко души от бандата си и няколко проститутки.

На дългата маса бяха наредени най-отбрани и изискани блюда, имаше големи кани с вино и многобройни бутилки с пулке, мескал и уиски. Наоколо бяха разположени по-ниски малки маси от тъмно дърво, тапицирани столове и кресла.

Ласитър видя медни гравюри, картини и скъпоценности. Украсена с резба и златен обков ракла и идеално излъскано рицарско снаряжение допълваха с великолепието си пищната обстановка.

Преградна стена, направена от дървени елементи, разделяше помещението на две половини. Зад дървената решетка бе застанала група от трима музиканти. Шест от отвлечените жени и момичета, сред които Нора Харкер и Розита Розеро, трябваше да обслужват Ел Буитре и гостите му.

Ласитър се бе осведомил от Чет Макдарън кои са по-важните личности в базата и знаеше вече повечето от тях по име. Йерархията в бандата му беше ясна. Ел Буитре беше босът, или генералисимус, дон Вако — неговият заместник, или капитан. След тях следваха четирима сержанти, които командваха групи от десет до дванайсет души.

Кончита, дъщерята на Ел Буитре, и Чет Макдарън се ползваха с привилегии в бандата. Темпераментната Кончита удостои Ласитър с пленителен поглед. Той й се усмихна.

Ел Буитре го поздрави резервирано.

Гостите, на брой осемнадесет, седяха или стояха прави на малки групи и разговаряха. Всички мъже бяха въоръжени. Въпреки външните различия във фигура, вид и облекло, те си приличаха.

У тях имаше нещо вълче — всички имаха свирепо и кръвожадно изражение. Жените бяха натруфени повлекани, държаха се просташки и говореха с пискливи гласове. Някои от тях бяха вече пияни.

Ел Буитре посрещна Ласитър хладно. Все още не можеше да му вярва, а и смъртта на отличния му стрелец Лобо Корадо не му даваше покой. Седнаха на голямата маса.

Похитените жени и момичета обслужваха. Ласитър седеше срещу Ел Буитре и Чет Макдарън между Кончита и дон Вако. Отдясно и отляво на Ел Буитре седяха две красиви жени, но и те излъчваха вулгарност и поквара.

Ставаше въпрос за двете любовници на боса на разбойниците, с които той живееше. Нора Харкер трябваше да поеме обслужването на Ел Буитре и двете жени. Преглъщаше унижения и обиди, ругатни и издевателства.

Когато по невнимание разля малко вино по роклята на една от двете жени, тя я удари, дори я дръпна за косите. Ласитър усети, че го засърбяха ръцете, но се овладя и не се намеси.

— Нора Харкер е дъщерята на един стар приятел — каза Ел Буитре, след като забеляза погледа на Ласитър. — При мен ще се радва на специално отношение. И до ден-днешен нося следи от камшици по гърба си, които дължа на сегашния сенатор Дж. Д. Харкер — в гласа му се долови омраза. — Но гордостта ми бе много повече засегната. Имам много белези по тялото си. Получил съм ги при сбивания и пререкания. Веднъж дори един разярен бик разряза с рог ръката ми от лакътя до китката. Не се срамувам от тези белези. Но белезите от камшика още изгарят душата ми.

Ел Буитре бе изпълнен с ненавист. При него Нора Харкер се чувствуваше като в ада, а баща й, сенаторът, сигурно страдаше безкрайно.

Защото му бяха известни някои неща за Ел Буитре. Знаеше, че главатарят на бандитите ще се погрижи бащата да научи цялата истина за участта на единствената си обична дъщеря.

Ел Буитре щеше да я пречупи, да я съсипе и след това щеше да я продаде в някой вертеп.

В сините очи на Нора Харкер напираха сълзи. Но тя се бореше мълчаливо с оскърбленията. Ласитър забеляза мимолетен израз на гняв и презрение по лицето на Чет Макдарън.

Младият тексасец беше необуздан и лекомислен, избухваше бързо. Но в дъното на душата си не беше лош и все още имаше някаква надежда у него да настъпи добър обрат.

По време на вечерята повечето бандити се оригваха и мляскаха. Маниерите на жените не бяха много по-добри. Всички просто се наливаха с вино и ракия. Разговорите станаха по-шумни, по-цинични.

Жените се смееха дрезгаво. Групата музиканти свиреше. Кончита пиеше малко и се притискаше плътно до Ласитър. Той усещаше докосването и топлината на тялото й. Дон Вако гледаше така, сякаш бе изпил четвърт литър оцет.

След вечерята имаше възможност за танци. Чет Макдарън беше сръбнал доста, но момичетата и жените продължаваха да го харесват.

Изведнъж стана скандал. Тъй като мястото за танцуване бе много тясно, Макдарън, без да иска, беше бутнал леко дон Вако.

Тексасецът отвърна много остро на забележката на тромавия Вако. Жените и други две двойки танцуващи се отдръпнаха встрани. Дон Вако и Чет Макдарън стояха един срещу друг като бойни петли, с ръце на револверите.

Ел Буитре се намеси. Застана между двамата противници.

— Да не сте полудели? Защо искате да се унищожите взаимно заради някаква дреболия? Знаете много добре, че всеки двубой и саморазправа в лагера са строго забранени, ако няма моето изрично съгласие.

— Няма да търпя този жалък въшлив тексасец да ме нарича проклет кучи син! — каза дон Вако с почервеняло лице. — Никой не може безнаказано да ми каже подобно нещо.

— Вярно е, че някога съм имал въшки — отвърна Макдарън хладнокръвно. — Отървах се от тях. Но ти цял живот ще си останеш кучи син.

Дон Вако понечи да се нахвърли върху му. Ел Буитре го отблъсна, извади револвера и стреля в тавана. Изстрелът накара всички да млъкнат. Музикантите спряха да свирят.

— Ако още веднъж някой от вас вдигне ръка срещу другия или го провокира по някакъв начин, ще го застрелям! — прогърмя гласът на боса. — По дяволите, Чет, какво става с теб? Защо търсиш непрекъснато скандали? Какво искаш да докажеш с това на себе си и на останалите?

— Нищо — отговори Макдарън, обърна се и се върна на мястото си.

От този момент нататък стана навъсен и без настроение. Размениха си мрачни погледи с дон Вако, но не си казаха нищо и с това инцидентът приключи. Празникът продължаваше.

Ел Буитре подхвана разговор с Ласитър. Главатарят на бандитите и хората му непрекъснато се чукаха за наздраве и го принуждаваха да отговаря на наздравиците с пиене. Не убягна от вниманието му цялата преднамереност. Ел Буитре и бандитите му искаха да го напият и ловко да го разпитат.

Без да забележи някой, Ласитър започна да излива виното и ракията под масата. Тържеството се превърна в необуздан гуляй. Трима пияни — двама бандити и една жена — лежаха вече под масата и хъркаха.

Други пееха с груб глас. Музикантите вече се бяха оттеглили. Само три жени, сред които и Нора Харкер, прислужваха все още. Приборите и остатъците от яденето бяха вдигнати. Свалена бе и покривката, защото непрекъснато се разливаха чаши или пък се оставяха угарки от цигари по масата.

Ласитър бе отвратен. Сега, без задръжки поради погълнатия алкохол, разбойниците и жените се показаха такива, каквито бяха в действителност. Ласитър не беше превзето благонравен или свръхчувствителен. Но грубите и вулгарни цинизми и ужасяващите истории за убийства, грабежи, разюзданост и какви ли не престъпления, с които престъпниците парадираха, го накараха да изпита погнуса.

Всеки един искаше да блесне и да засенчи с историите си останалите.

Сигурно беше цяло мъчение за Нора Харкер да се движи в такава среда и да е свидетел на подобни сцени. Червенокос бандит с подпухнало жабешко лице, американец по произход, разказваше някаква ужасяваща случка.

Дори и половината от разказа му ако беше вярна, той трябваше незабавно да увисне на бесилката. Съучастниците му го наричаха Фред Жабата.

Той цвилеше от смях, толкова го забавляваше собствената му история. Нора Харкер трепереше от отвращение. Когато мина покрай Фред, за да сложи нова кана с вино пред Ел Буитре и двете му любовници, Фред Жабата я улови за ръката.

Хвърли каната към стената, виното опръска всичко наоколо, притегли Нора Харкер към себе си и я притисна. Красивото русо момиче се възпротиви. Но под тлъстините на Фред Жабата се криеха железни мускули и тя не можеше да отблъсне похотливите му ръце.

Ел Буитре не се намеси. Захили се демонично, когато Нора изпищя.

— Даваш ли ми я, Ел Буитре? — попита Фред Жабата. — Ще ти платя хиляда песо, ако ми позволиш да задържа малката за една седмица. Давам ти дори две хиляди.

Ласитър се канеше да скочи. Но с внезапен прилив на енергия Чет Макдарън, който седеше преди това доста апатично, го изпревари. Мина по масата, скочи на пода, изтръгна ридаещата Нора Харкер от ръцете на Фред Жабата и стовари юмрук в жабешкото лице на червенокосия.

Фред се изправи като пружина, готов за самоотбрана. Градушка от силни юмручни удари го повали на земята, където остана прострян. Олюлявайки се, Нора Харкер се облегна на стената, като се опитваше да оправи разкъсаната си рокля.

— Чет! — изгърмя гласът на Ел Буитре, който също се бе надигнал от мястото си. — Достатъчно!

— Така да бъде — отговори студено тексасецът. — Според разпорежданията ти, пленените жени са табу за нас. Това важи и за Фред Жабата, нали? В противен случай всеки би могъл да дойде и да пожелае една от жените или някое момиче. Нека видим тогава какво ще настъпи в лагера.

— Имаш право — отговори Ел Буитре и се почеса по брадата. — Но има едно изключение. Фред Жабата предложи две хиляди песо за русокосата.

— Най-напред е трябвало да обсъди с теб въпроса, преди да я пипа, Ел Буитре — каза Чет. — И ти ще му я дадеш за предложената сума?

Ел Буитре отметна глава назад и започна да се смее сатанински.

— Намирам, че Фред Жабата ще бъде чудесен зет на един американски сенатор. Макар сега да не става въпрос за официално бракосъчетаване. Защо не, щом като Фред оценява стойността й?

— Щом той предлага две хиляди, аз предлагам десет хиляди — бе отговорът на Чет Макдарън. — Десет хиляди песо за Нора Харкер. Още нямам тези пари у себе си, но давам като залог моя пай от предстоящите грабежи и плячкосвания.

Известно време Ел Буитре не знаеше как да реагира. После каза:

— Отдавна зная, че не си с всичкия си, Чет. Сега вече мисля, че наистина си луд. Десет хиляди песо за една курва. Чет, Фред Жабата се беше натряскал до несвяст, когато направи предложението си, ти, обаче, си полудял.

— Предложението ми е в сила.

— Добре, приемам. В случай, че никой не предложи повече, Нора Харкер е твоя до момента, когато бъде откарана с останалите в Гуаймас. Там ще бъде продадена. Това ще стане може би след осем дни. Дано станеш нормален, като имаш жена, Чет. Досега винаги си пренебрегвал проститутките в лагера.

Чет Макдарън все още не можеше да изтръгне от сърцето си нещастната си любов към красивата Елеонора Деримън в Ел Пасо. Тя го подтикна да стане разбойник.

Ел Буитре попита още веднъж, но никой не предложи повече. С помощта на двама приятели Фред Жабата се надигна и седна на мястото си. Ел Буитре забрани и на двамата да се бият помежду си, независимо от това, кога възнамеряваха да го направят.

— Момичето е твое, Чет — рече главатарят.

Чет Макдарън си изпи виното, улови Нора Харкер за ръката и я поведе към изхода. Красивата блондинка вървеше с наведена глава. Ласитър не сметна за необходимо да се намеси, защото Чет не беше като Фред Жабата и въпреки грешките и слабостите си бе джентълмен по отношение на жените.

Ласитър се чудеше как ли ще се развият отношенията между него и дъщерята на сенатора. Празненството беше към края си. Първите гости, сред които и дон Вако, си тръгнаха. Разяждаше го ревност, защото Кончита бе хвърлила око на Ласитър.

Ел Буитре разговаря с Ласитър за миналото му и за бъдещите планове, за възгледите и намеренията му. Ласитър трябваше да бъде нащрек, за да не се издаде. Въпреки голямата предпазливост, ракията и виното замъгляваха разсъдъка и без малко да развържат езика му.

Все пак успя да заблуди Ел Буитре или поне да приспи малко недоверието му. Говориха и за Розита Розеро.

— Ще бъде продадена — заяви кратко Ел Буитре. — Защо да преговарям надълго и нашироко с Есмералда Лопес и да чакам да ми плати? Нека си осинови друга дъщеря, но по-добре някоя грозна.

Ласитър научи, че разбойниците замислят нов поход за отвличане на жени и момичета. Лично Ел Буитре щеше да предводителствува този набег. Той бе измислил специална задача за Ласитър и Чет Макдарън, но все още я пазеше в тайна.

Ел Буитре изчезна с двете си любовници. Скоро след това тръгнаха Ласитър и Кончита. Слязоха по стълбата до долния етаж. Дори и за минута не му мина през ум, че ще се отправи към предоставената му квартира и ще си легне сам в леглото.

Между него и Кончита всичко беше ясно. Тя се смееше заразително и задърпа Ласитър със себе си към двете стаи на третия етаж, отредени специално за нея. Фенери и факли осветяваха коридорите на крепостта.

 

 

Кончита отвори вратата и запали газена лампа, сложена на масата. Стаята бе обзаведена скъпо, но не говореше за добър вкус. Чернокосата Кончита продължаваше да се смее. Приближи се до Ласитър, който бе опрял гръб до затворената врата. Кончита полюшваше предизвикателно разкошното си тяло и започна да разкопчава роклята си. Дрехата се свлече на пода. Под нея нямаше бельо.

Чернокосото момиче му разкри вълшебните си форми. Ласитър се приближи и я прегърна. Целувките й бяха горещи и страстни.

Понесе я на ръце до спалнята и положи тръпнещото тяло на широко легло с балдахин. От нощната масичка лампата разпръскваше приглушена светлина.

Ласитър свали оръжията и дрехите си. Остави ги на земята. Притисна тялото си до жадуващата плът на младото момиче.

Кончита бе още под влияние на виното и танците. Темпераментът й изригваше като вулкан. Бе вече ясен ден, когато Ласитър си тръгна.