Александър Радонов
Захвърлен

Болката е непреодолима,

болката я има.

Тя в момента е със друг,

а аз съм тук —

сам, самотен,

наранен и огорчен.

Две неща в живота

даваха ми сила —

семейство и приятели те бяха,

но и тях вече ги няма.

Смъртта отне ги до един.

(Но аз не съм й мил).

Бог остави ме самотен.

И от Дявола прогонен

скитам по света.

Някой каза

„Търси любовта!“.

Но защо така

любовта умря

за моето сърце

с добрината на дете,

която не умира

и нямам мира?

Но остана ми душата,

искам разплата,

искам отмъщение,

искам унищожение,

искам уважение,

правя унижение.

Злото вече е в кръвта ми.

И какво ли прави?!

Дава смисъл на живота

като вдъхвам аз отрова

в твоята душа.

(Не ще я изцеля,

                а мога!)

Ти я (го) обичаш и тя (той) теб,

а аз това го мразя.

Почваш да се бориш за хлеб

и идва моята омраза.

Ти я (го) поруга,

тя (той) те презря.

Вие сте първите,

в мойте ръце,

те са последните.

Всички на колене

                пред мене

                        умрете.

Преживейте мойта болка,

от Ада дошла,

оплюйте вий Бога

за покорността.

Аз съм, други няма.

Бог се отказа,

Дяволът избяга.

Земята е моя,

но не твоя,

само моя!

Ще унищожа любовта,

ще променя света.

Всички на колене

пред мене.

Ще бъдете нещастни;

                поругани,

                        тъжни,

                                самотни,

                                        болни

и какво ли още не

за мое удовлетворение.

Януари ще бъде Март,

Март ще бъде Май,

Май ще бъде Ад.

Всичко ще е Ад

                за вас.

Злото ще победи

в душите ви.

Да, оплюйте Бога,

действайте по моя воля.

Аз съм, ще бъда, бях,

Аз съм Ад

        Ад

                Ад

                        Ад

                                Ад…

28.03.2000