Александър Радонов
Трагедия

Хей, ти, отсреща,

вгледай се във мен.

Не търси промяна

в твоя сън.

Това е неизбежно,

живо, вечно…

Аз съм някъде до теб,

неизменно съм със теб.

За мене ти живееш,

със мене ще умреш.

Погледни света!

Не е ли така?

 

Чрез тебе аз живея

и се радвам на света.

Ти си мойта връзка

с битието, с личността.

Ти за мен живееш.

Не е ли така?

Без мене ти умираш,

изчезваш от света.

 

Хей, ти, отсреща,

вгледай се във мен!

Не откриваш ли промяна

някъде дълбоко в теб?

Позна ли ме сега

в свойта самота?

Аз съм ти —

не вярваш, нали?

 

Не бягай от реалността,

погледни със мен света!

Със мене в мир живей,

да ме мразиш недей,

защото винаги ще бъда с теб,

аз съм лоша част от теб.

 

Аз и ти, ти и аз,

неразбирателство между нас.

Ти ме мразиш, ненавиждаш,

но и изход не откриваш.

Аз съм ти,

тъжно е, нали?

1999