Серия
Джон Рейн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rain Fall [= A Clean Kill in Tokyo], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 30 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2012 г.)

Издание:

Бари Айслър. Рейн-сан: Специални убийства

Американска, първо издание

Превод: Силвана Миланова

Редактор: Олга Герова

Оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

ИК „Бард“ ООД — София, 2005 г.

ISBN 10: 954-585-661-0

ISBN 13: 978-954-585-661-7


6.

Следващата седмица си уговорих среща с Хари в „Исан“ — собая, в която се чувствах сигурно. Трябваше да разреша тази малка загадка, но без негова помощ нямаше да се справя.

„Исан“ е стара дървена къща в Мегуро, на петдесетина метра от „Мегуро-дори“ и на пет минути път от станцията на метрото. Въпреки крайно непретенциозния си вид, заведението предлага най-добрите спагети соба в Токио. Но аз харесвам „Исан“ не само заради хубавата соба, а и заради един причудлив детайл, който винаги ме е забавлявал. На входа има гише „Загубени вещи“ и изложените предмети не са се променили през десетте години, откакто открих къщата. Понякога се чудя какво ли биха казали собствениците, ако изведнъж някой от клиентите възкликне: „Най-после! Обувалката ми от костенурка! От години я търся!“

Една от миниатюрните келнерки ме отведе до ниска маса в малка стаичка, застлана с татами, и коленичи да вземе поръчката ми. Избрах умебоши — мариновани сливи — докато чакам Хари.

Той се появи десетина минути след мен.

— Не съм и разчитал пак да избереш „Лас Чикас“ — беше първата му реплика, докато оглеждаше стените с избелели надписи.

— Реших, че е време да видиш нещо и от традиционната Япония. Прекалено много време прекарваш в магазините за електроника в Акихабара. Искаш ли да опиташ нещо класическо? Препоръчвам ти юзукири.

Юзукири са спагети соба, подправени със сока на японски цитрусов плод, наречен юзу, и са един от специалитетите на заведението.

Келнерката се върна да вземе поръчката ни — два пъти юзукири. В това време Хари ме осведоми, че не е успял да изрови нищо по-интересно за Кавамура, само най-общи биографични данни.

— Цял живот е бил в Либерал-демократическата партия. Дипломирал се е в Токийския университет през 1960 година. Политически науки. Оттам отива направо на държавна служба, заедно с останалите отличници — каймакът на курса, така да се каже.

— Щатите имат какво да научат от японците. Там вземат на държавна служба най-калпавите студенти. Все едно да сееш най-дребните зърна и да чакаш добра реколта.

— Работил съм с такива — подметна Хари. — Както и да е, Кавамура започва като административен мениджър на електронната индустрия в министерството на външната търговия и промишлеността. То работи с компании като „Панасоник“ и „Сони“, за да затвърди японските позиции на световния пазар, и в ръцете на Кавамура е съсредоточена твърде много власт за човек, който още няма трийсет. Следва повишение след повишение, изкачване по стълбицата, но нищо изключително. След МВТП е прехвърлен в Кенсецучо, старото министерство на строителството, и е заместник-министър на земята и инфраструктурата до сливането му с Кокудокоцушо.

Той замълча и прокара пръсти през щръкналата си коса, което с нищо не подобри вида й.

— Слушай, това, което знам, са повече факти от биографията му. Трябва да съм горе-долу наясно какво търся, иначе може да се натъкна на нещо, но да го подмина.

— Не се престаравай, Хари. Просто виж какво може да се направи по въпроса.

Замълчах за миг, защото знаех, че ако продължа, поемам голям риск. Но загадката трябваше да бъде разрешена.

Разказах му какво съм видял в „Алфи“ и как съм проследил непознатия до апартамента му в Дайканяма.

Той поклати глава.

— Да попаднеш на дъщерята на Кавамура по този начин? Направо не е за вярване.

Вгледах се внимателно в него. Не бях сигурен, че ми е повярвал.

Секен уа семай йо — казах. Светът е малък.

— Може да е карма — изрече той с неразгадаемо изражение.

Господи, какво ли знае малкият?

— Не знаех, че вярваш в кармата, Хари.

Той сви рамене.

— Смяташ ли, че това има връзка с разбиването на апартамента на Кавамура?

— Възможно е. Онзи тип във влака търсеше нещо, което е било у Кавамура и не е могъл да го намери. Затова е разбил апартамента му. Явно пак не е успял и си мисли, че това нещо е у дъщеря му, защото вещите на баща й сигурно са у нея.

Келнерката ни донесе две юзукири. Без да каже дума, тя коленичи на татамито, сложи чиниите на масата и ги нагласи според някакво свое си вътрешно виждане, после се изправи, поклони се и се оттегли.

Когато свършихме с яденето, Хари се облегна на стената и се оригна гръмко и продължително.

— Никак не беше лошо — призна той.

— Знам.

— Ще те питам нещо. Ако не искаш, можеш да не ми отговаряш.

— Добре.

— Какво мислиш за всичко това? Защо си толкова притеснен? Не съм свикнал да те виждам такъв.

Понечих да му кажа, че го правя по поръка на клиент, но той нямаше да ми хване вяра.

— Някои неща, които стават, не се връзват с онова, което ми каза клиентът — рекох. — Това ме притеснява.

— Чак толкова ли?

Явно днес нямаше да се откача лесно от него.

— Това ми напомня за нещо, което ми се случи преди много време — и този път си беше самата истина. — Нещо, което не бих искал да се повтори. Да спрем засега дотук.

Той облегна лакти на масата.

— Добре, да приемем, че непознатият живее в онзи блок. В Дайканяма живеят много чужденци, но в същия блок едва ли са повече от десетина, така че имаме за какво да се заловим.

— Чудесно.

— Мама-сан ти е казала, че е репортер, нали така?

— Да, но това още нищо не значи. Показал й е карта, но тя спокойно може да е била фалшива.

— Възможно е, но все пак е нещо. Ще се опитам да проверя чужденците, които живеят в блока, по регистрациите в Нюкан и ще видим дали някой от тях работи в медиите.

Нюкан, или Нюкокуканрикиоку, е японското имигрантско бюро към министерството на правосъдието.

— Добре, действай. И виж дали можеш да ми намериш адреса на момичето. Аз пробвах на сто и четири, но го нямаше.

Той се почеса по брадичката и се загледа надолу, сякаш се опитваше да скрие усмивката си.

— Какво? — попитах.

Хари вдигна поглед.

— Ти я харесваш.

— За бога, Хари…

— Мислел си, че ще те посрещне с разтворени обятия, а тя ти е дала пътя. Това си е предизвикателство и ти искаш пак да си опиташ късмета.

— Хари, ти бълнуваш.

— Хубава ли е? Само това ми кажи.

— Няма да ти доставя това удоволствие.

— Значи е хубава. И ти харесва.

— Прекалено много манга четеш — подметнах. Така наричат дебелите, често пълни с еротични намеци евтини комикси, които са толкова популярни в Япония.

— Да, така е — потвърди той.

„Господи — помислих си, — той наистина чете тези боклуци и аз го засегнах.“

— Стига, Хари, наистина имам нужда от помощта ти, за да разбера какво става. Онзи тип от влака беше сигурен, че Кавамура има нещо у себе си, затова го пребъркваше. Само че не го е намерил — това е ясно, иначе нямаше да разпитва Мидори. Кажи ми сега: у кого са вещите на Кавамура, в това число и дрехите, с които беше облечен тогава?

— У Мидори, по всяка вероятност — сви рамене той.

— Точно така. Тя е най-сигурната следа за момента. Намери ми сведенията и ще излезем от задънената улица.

До края на обяда си говорихме за други неща. Не му казах нищо за диска. И без това си беше направил един куп изводи.