Езоп
Полската мишка и градската мишка

Една полска мишка била приятелка с една градска мишка. Градската мишка била поканена от своята приятелка на угощение в полето и отишла на драго сърце. Докато се гощавали с ечемик и жито, казала:

— Знай, приятелко, че водиш живот като мравките. Понеже аз имам в изобилие сладки неща, ела с мен и ще вкусиш от всичко.

Двете незабавно се запътили за града. Градската мишка почнала да показва на другата мишка зеленчуци, пшеница, фурми, сирене, мед, плодове. Гостенката, като гледала всичко това, облажавала от все сърце домакинята. Започнала да проклина собствената си съдба. Тъкмо обаче се канели да започнат гощавката, неочаквано някакъв човек отворил вратата. Уплашени от шума, страхливите мишки се вмъкнали в дупката. Тъкмо се наканили отново да си вземат от сушените смокини, друг човек влязъл в килера да вземе нещо. Като го видели, те отново скочили и се спотаили в дупката.

Тогава полската мишка, забравила глада, изохкала и казала на другата:

— Сбогом, приятелко! Яж до насита и да ти е сладко! Опитвай всичко наред с опасността и страха! Аз пък, бедничката, като си ям ечемик и житце, ще си живея без страх и от никого не ще се пазя.

Баснята доказва, че да се поминава скромно и да се живее спокойно, е за предпочитане пред живот в обилие, но в страх и терзание.