Езоп
Селянин и змия, която убила детето му

Змия припълзяла до детето на един селянин и го погубила.

Селянинът, обхванат от силна мъка, грабнал брадвата и се запътил към дупката й. Застанал над нея в очакване, щом се появи, да я съсече. Змията подала главата си от дупката, той замахнал, но не я улучил, а разчупил съседния камък. По-късно, като се уплашил за себе си, предложил й да се помирят. А тя отговорила:

— Нито аз мога да храня към тебе добри чувства, като гледам натрошения камък, нито ти към мен, щом погледнеш гроба на детето си.

Баснята показва, че големите вражди не стигат лесно до помиряване.