Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1961 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Стоян Бакърджиев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Последна корекция
- NomaD (2012 г.)
- Източник
- Литературен клуб
Издание:
Рубен Дарио
Песни за живота и надеждата
Подбор и превод: Стоян Бакърджиев
ИК „Народна култура“ С., 1967.
История
- — Добавяне
На Хуан Рамон Хименес
Защо ме питаш, Лебед, със шията си бяла,
мен — тъжния мечтател, заскитал по земята?
Защо със хубостта си, безмълвно засияла,
царуваш над водите, безчувствен към цветята?
Възпявам те, тъй както във стихове чудесни
възпя те на латински Овидий с властен тон.
И славеите пеят едни и същи песни
през векове, народи, под всеки небосклон.
За вас словата мои едва ли ще са странни.
Навярно Гарсиласо[1] сте виждали… Но аз
съм рожба на Америка, потомък на Испания,
Кеведо писа песни в Аранхуес за вас.
Като ветрила свежи крилете разтворете,
върху челата бледи повейте с ласки нежни
и с фигури изящни и бели отстранете
от паметта ни всички идеи безнадеждни!
Дошли от Север, с болка изпълват ни мъглите,
повяхват всички рози във нашите градини.
За нас почти са мъртви надеждите, мечтите —
душите ни са бедни, нещастни просекини.
Насъскват ни да влезем с орлите във разправа,
ловджийските соколи пак идват отдалече;
но вече не сияе онази древна слава,
Алфонсофци днес няма, и Сид го няма вече.
Дъхът не ни достига за подвизи големи.
Поетите са мъртви без вас и езерата.
За рози, не за лаври са техните поеми —
те пеят днес за ласки, а не за битка свята.
С трагичната си участ са вече примирени
Америка испанска, испанската родина.
И както твойта шия сега запитва мене,
тъй аз запитвам Сфинкса за бъдните години.
Ще бъдем ли пленени от варвари с измама?
Ще трябва ли да учим английските слова?
Идалговци достойни и рицари ли няма?
Днес да мълчим, та горко да плачем след това?
О, лебеди, зовът ми лети към вас самите!
Отчаяни били сте, но аз долавям пръв —
жребците на Америка ни тъпчат със копита
и във предсмъртни мъки е грохналият лъв.
Чух черен лебед: „Мракът предсказва светлината!“
Чух лебед бял: „Зората ще озари простора,
защото е безсмъртна!“ Земя от слънце сгрята,
надеждата е скрита в сандъка на Пандора.