Джонатан Страуд
Окото на голема (45)

43

Натаниел бе ескортиран до Уайтхол в бронирана лимузина, придружаван от Джейн Фарар и трима мълчаливи офицери от нощната полиция. От лявата му страна седеше Якоб Хирнек, а от дясната — полицай. Натаниел забеляза, че полицаят имаше много скъсани и съдрани места по униформата и че ноктите на огромните му, мазолести ръце бяха начупени. Въздухът бе натежал от миризмата на мускус. Той погледна косо към Джейн Фарар, която седеше невъзмутимо на предната седалка и се усети, че се чуди дали и тя не беше върколак. Като цяло се съмняваше; изглеждаше прекалено спокойна, с прекалено крехко телосложение. Но все пак, човек никога не знаеше.

В Уестминстър хол Натаниел и Якоб бяха отведени право в голямата приемна зала, където таванът сияеше от наблюдателни сфери, а министър-председателят и лордовете седяха около полираната маса. Странно, но не се виждаха никакви деликатеси за ядене, което показваше сериозността на ситуацията. Пред всеки министър имаше по едно скромно шише газирана вода и чаша. Началникът на полицията сега седеше в почетния стол до министър-председателя, а лицето му грееше от задоволство. Госпожица Уитуел бе пратена на едно от нисшите места. Натаниел не я погледна. Очите му не се отделяха от министър-председателя в търсене на някакви знаци; но господин Девъро съзерцаваше масата.

Присъстваха единствено старшите министри. Господин Мейкпийс го нямаше. Ескортиращите офицери отдадоха чест на началника на полицията Дювал и по негов знак се изнесоха от стаята. Джейн Фарар пристъпи напред. Изкашля се леко.

Господин Девъро вдигна очи. Въздъхна като човек, на когото предстоеше да извърши нещо неприятно.

— Да, госпожице Фарар? Имате ли нещо да докладвате?

— Да, сър. Господин Дювал осведоми ли ви за подробностите?

— Спомена нещо по въпроса. Моля, бъдете кратка.

— Да, сър. От няколко дни наблюдаваме действията на Джон Мандрейк. Няколко дребни несъответствия в последните му задачи ни поставиха нащрек: той демонстрира известна съмнителност и непоследователност в действията си.

— Протестирам! — Натаниел я прекъсна колкото можа по-любезно. — Моят демон унищожи избягалия африт — едва ли мога да бъда обвинен, че съм съмнителен.

Господин Девъро вдигна ръка.

— Да, да, Мандрейк. Ще имаш възможност да говориш. Междувременно, моля, мълчи.

Джейн Фарар прочисти гърлото си.

— Ако мога да кажа по-подробно, сър: през последните няколко дни Мандрейк на няколко пъти предприе самостоятелни пътувания из Лондон, по време на криза, когато от всички магьосници се искаше да останат в Уестминстър в очакване на заповеди. Този следобед, когато той отново тръгна тайно, ние изпратихме след него няколко наблюдателни сфери. Проследихме го до една къща в Източен Лондон, където се срещна с демона си и този непривлекателен младеж. Те се установиха там, очевидно чакайки някого. Решихме да разположим офицери от нощната полиция наблизо. Късно същата вечер едно момиче се приближи към къщата; спряна от нашите офицери, тя оказа съпротива при ареста. Беше тежковъоръжена: при борбата бяха убити двама мъже, а четирима бяха ранени. Все пак нашите полицаи щяха да я заловят, ако не се бе появил демонът на господин Мандрейк и не бе помогнал на заподозряната да избяга. В този момент реших, че съм длъжна да арестувам господин Мандрейк.

Министър-председателят отпи малко вода.

— Това момиче? Коя е тя?

— Смятаме, че е член на съпротивата, сър, оцеляла от нападението на абатството. Ясно е, че господин Мандрейк е бил във връзка с нея от известно време. Естествено, той й помогна да избяга от правосъдието. Счетох, че е правилно въпросът да бъде изложен на вниманието ви.

— Така е. — Черните очи на господин Девъро преминаха бегло по Натаниел. — Когато силите ви попаднаха на нея, момичето носеше ли жезъла на Гладстон?

Джейн Фарар сви устни.

— Не, сър, не го носеше.

— Моля, сър, може ли…

— Не може, Мандрейк. Хенри, имаш ли някакъв коментар?

Началникът на полицията се местеше неспокойно на мястото си; сега той се наведе напред, поставяйки големите си дебели ръце с дланите върху масата. Завъртя бавно глава на двете страни, оглеждайки министрите един по един.

— От известно време имам съмнения за това момче, Рупърт — започна той. — Когато го видях за първи път, си казах: „Този Мандрейк определено е талантлив и изглежда продуктивен — но и тиха вода, в него има нещо необяснимо“. Е, всички ние знаем неговата амбиция, как като червей си проправи път към привързаността на бедната Джесика, как тя му даде власт във „Вътрешни работи“ на забележително млада възраст. И каква беше основната му задача там? Да се пребори със съпротивата, да я унищожи, ако е възможно, и да направи от улиците едно по-безопасно за нас място. Какво се случи през последните месеци? Съпротивата ставаше от силна по-силна, а тяхната терористична кампания достигна своята кулминация в обира на гробницата на основателя. Безобразията, които извършиха, нямат край: Британския музей, търговските центрове на „Пикадили“, Националната галерия — всички те бяха нападнати и от никого не бе потърсена отговорност.

Натаниел пристъпи напред ядосано.

— Както съм казвал много пъти, те нямаха нищо общо с…

Във въздуха пред него се материализира маслиненозелена лента желатиново вещество и се изви плътно около главата му, задушавайки го болезнено. Господин Мортенсен свали ръката си.

— Продължете, Дювал — каза той.

— Благодаря. — Началникът на полицията махна с ръка. — И така. Първоначално госпожица Фарар и аз приехме, че тази липса на успех е просто елементарна липса на компетентност от страна на Мандрейк. После започнахме да се чудим: възможно ли беше да има и още нещо? Възможно ли беше този талантлив и амбициозен младеж да е част от нещо по-страшно? Започнахме да го държим под око. След разрушението на музея, той отиде на тайно пътуване до Прага, където — въпреки че ходовете му са малко несигурни, — смятаме, че се е срещнал с чужди магьосници. Да, с основание ахкате, госпожо Малбинди! Кой знае какви щети може да е нанесло това момче, какви тайни може да е издало. И най-накрая един от най-добрите ни шпиони в Прага — човек, който ни е служил добре в продължение на много години, — бе убит по време на посещението на Мандрейк.

При тези думи много от министрите започнаха да мърморят ниско. Господин Дювал забарабани по масата с подобните си на каменни плочи пръсти.

— Мандрейк настойчиво предлагаше една невероятна история за нападенията в Лондон, твърдеше, че голем — да, правилно чухте, госпожо Малбинди, голем — може да стои зад тях. Колкото и нелепо да е това, той явно доста лесно е баламосал бедната Джесика, а историята за голема послужи като оправдание за посещението му в Прага. Върна се без доказателство за налудничавите си предположения и — както току-що чухме — е бил хванат да общува със съпротивата и да се съпротивлява на полицията. Достатъчно ясно е, че иска жезъла на Гладстон; а може би поначало точно той е насочвал предателите към гробницата. Предлагам незабавно да ескортираме господин Мандрейк до Тауър за подходящ разпит. Всъщност, предлагам да се погрижа за това лично.

Последва одобрително мърморене. Господин Девъро сви рамене. Сред министрите госпожица Уитуел остана безмълвна, с каменно лице. Пълният външен министър, Фрай, заговори:

— Добре. Никога не съм харесвал това момче. Косата му е прекалено дълга и има нахално лице. Имаш ли някакви методи предвид, Дювал?

— Вероятно кладенеца на разкаянието? Предлагам да го окачим вътре до носа за през нощта. Това обикновено кара предателите да проговорят, ако змиорките им оставят езиците.

Фрай кимна.

— Змиорки. Това ми напомня — какво ще кажете за още една лека вечеря?

Господин Мортенсен се наведе напред.

— Какво ще кажете за макарата, Дювал? Тя често се оказва ефективна.

— Скръбната орбита е най-изпробваният и доказан метод, считам аз.

— Може би по няколко часа във всяко едно?

— Може би. Да разкарам ли негодника оттук, Рупърт?

Министър-председателят изду бузи, издуха въздуха и се облегна назад в стола си. Проговори колебливо.

— Предполагам, Хенри. Предполагам.

Господин Дювал щракна с пръсти; от сенките пристъпиха четирима от нощната полиция, всеки един по-мускулест от предишния. Маршируваха в крак през стаята към затворника, а водачът им измъкна тънки сребърни белезници от колана си. При това развитие на нещата, Натаниел, който се гърчеше и жестикулираше оживено от известно време, започна толкова развълнуван протест, че едно приглушено скимтене успя да проникне през лентата на устата му. Министър-председателят явно си спомни нещо; той вдигна ръка.

— Един момент, Хенри. Трябва да позволим на момчето да се защити.

Началникът на полицията се намръщи нетърпеливо.

— Трябва ли, Рупърт? Внимавай. Той е благовиден малък дявол.

— Това ще преценя сам. — Господин Девъро погледна Мортенсен, който направи неохотен жест. Желатиновата лента около устата на Натаниел се разтвори във въздуха, оставяйки горчив вкус. Той извади кърпичка от джоба и изтри потта от лицето си.

— Хайде давай — каза Дювал. — Й внимавай, без лъжи.

Натаниел се поизправи и прокара език по устните си. Виждаше само враждебност в очите на старшите магьосници, с изключение на — и това беше единствената му надежда сега — може би тези на самия господин Девъро. Там той забеляза нещо, което може би бе несигурност, смесена със силно раздразнение. Натаниел си прочисти гърлото. Отдавна се гордееше с връзката си с министър-председателя. Бе дошъл моментът да я изпробва.

— Благодаря ви за възможността да говоря, сър — започна той. Опита се да придаде на гласа си лека, спокойна увереност, но страхът го превърна в писукане. Само мисълта за къщата на убеждението, една част от Тауър, предназначена за разпитване на затворници, го разтрепери. Бартимеус се бе оказал прав: чрез действията си беше станал уязвим за враговете си. Сега трябваше да бъде по-убедителен от тях. — Инсинуациите на господин Дювал са безпочвени — каза той, — а госпожица Фарар е, най-малкото, което може да се каже, свръхусърдна. Надявам се, че все още има време да се оправят щетите, които нанесоха.

Чу как някъде край него Джейн Фарар леко изсумтя. Господин Дювал изръмжа в знак на протест, който бе пресечен от един-единствен поглед на министър-председателя. Окуражен до известна степен, Натаниел продължи:

— Пътуването ми до Прага и въпросът с момичето са две напълно различни неща, сър. Вярно е, че смятам, че много от атаките в Лондон са дело на голем; разследванията по този въпрос все още не са приключили. Междувременно използвах този младеж — той кимна към Хирнек — да изкарам предателката Кити Джоунс от скривалището й. Той е неин стар съучастник и предположих, че може да се опита да го спаси. Веднъж попаднала в ръцете ми, тя скоро щеше да ми каже местонахождението на жезъла, който след това щях да мога да ви предам. Пристигането на вълците на госпожица Фарар напълно провали засадата ми. Вярвам, че ще бъде сериозно порицана.

Джейн Фарар нададе яростен вик.

— Моите мъже бяха обградили момичето! Демонът я отнесе.

— Разбира се. — Натаниел беше самата учтивост. — Защото вашите мъже щяха да я разкъсат на парчета. Бяха изпълнени с жажда за кръв. Как тогава щяхме да вземем жезъла?

— Те са имперска полиция, пряко отговорни пред господин Дювал…

— Точно така и би било трудно да се намери по-брутална и безсистемна организация. — Натаниел продължи да напада. — Признавам, че съм бил потаен, сър — рече той сладкодумно, обръщайки се изцяло към господин Девъро, — но аз знаех, че това е деликатна операция. Момичето е опърничаво и дръпнато. За да намеря жезъла, трябваше да пипам внимателно: трябваше да й предложа в замяна безопасността на това момче. Опасявах се да не би обичайно тежката ръка на господин Дювал да застраши всичко. Както, за съжаление, стана.

Яростта в очите на началника на полицията представляваше изключителна гледка. Смуглото му лице стана червено като домат, вените по врата и ръцете му се издуха като корабни въжета, а ноктите му — които изглеждаха малко по-дълги отпреди малко, — се впиха дълбоко в плота на масата. Така се задушаваше, че едва говореше.

— Стражи! Махнете този проклет младеж оттук. Ще се погрижа за него веднага.

— Самозабравяш се, Хенри. — Господин Девъро говореше тихо, но заплахата в гласа му беше ясна. — Аз съм и съдия, и жури в това правителство; само аз ще решавам съдбата на Мандрейк. По никакъв начин не съм убеден, че той е предателят, както твърдиш. Джон — продължи той, — твоят демон държи момичето, тази Кити Джоунс, под охрана, така ли?

— Да, сър. — Лицето на Натаниел бе изопнато от напрежение. Все още не беше свободен; тъмната сянка на кладенеца на разкаянието все още висеше над него. Трябваше да внимава. — Изпратих я на спокойно място, откъдето да мога да изпълня плана си. Надявам се, че това дълго отлагане не е провалило всичко.

— И си възнамерявал да върнеш жезъла на мен? — Девъро го изгледа с крайчеца на очите си.

— Разбира се, сър! Надявах се един ден да го видя да стои до амулета на Самарканд в правителствените трезори, сър. — Той прехапа устни и зачака. Това беше най-големият му коз, естествено — когато бе взел амулета, той беше спасил живота на Девъро и не искаше министър-председателят да го забравя. — Все още мога да го направя, сър — добави той. — Ако отведа този Хирнек при момичето и им обещая безопасност, вярвам, че начаса ще ми даде жезъла.

— И на момичето ли? Тя ще бъде освободена?

Натаниел се усмихна самодоволно.

— О, не, сър. След като взема жезъла, тя и Хирнек могат да бъдат разпитвани на воля. — Усмивката му бързо се изпари, защото Якоб Хирнек го изрита по пищяла.

— Момчето е съвършен лъжец. — Господин Дювал бе успял малко да се поуспокои. — Моля те, Рупърт, нали няма да се подлъжеш…

— Вече взех решение. — Министър-председателят се наведе напред, преплитайки пръсти. — Мандрейк се е доказвал като ценен и лоялен в миналото; трябва да му дадем шанс. Ще приемем думите му на доверие. Нека вземе жезъла. Ако го направи, потайността му по този въпрос ще бъде простена. Ако не, ще приема версията за събитията на Хенри и ще го пратя в Тауър. Един добър компромис, нали? Всички доволни ли са? — Усмихвайки се, той погледна последователно намръщения разочарован господин Дювал и позеленелия от притеснение Натаниел. — Добре. Мандрейк може да тръгва. А сега, някой май спомена храна. Да започнем с малко византийско вино!

В стаята полъхна топъл бриз. Напред пристъпиха невидими роби, понесли кристални чаши и гарафи, пълни с вина с цвят на кайсия. Джейн Фарар се наведе под чинията с наденички от еленско месо, която мина край главата й.

— Но, сър, нали няма да оставите Мандрейк да извърши това сам?

— Да, трябва да изпратим един батальон войници! — Дювал нетърпеливо бутна предложената му чаша встрани. — Ще е глупаво да му се доверим.

Натаниел вече беше на половината път до вратата. Побърза обратно.

— Сър, това е изключително деликатна ситуация. Шайката вълци само ще провалят всичко.

Господин Девъро опитваше от една чаша.

— Възхитително. Ароматът на Мармара… Е, отново ще направим компромис. Ще прикачим към Мандрейк няколко наблюдателни сфери, за да можем да проверяваме ходовете му. А сега, може ли някой да ми подаде онзи вкусно изглеждащ кускус?

 

 

Натаниел окова Якоб Хирнек с невидима връзка и напусна залата, повеждайки го за ръката. Не изпитваше въодушевление. За момента бе попречил на Дювал, но перспективите бяха мрачни, ако не осигуреше жезъла и то навреме. Знаеше, че вече е използвал всичката добра воля на министър-председателя към него, а антипатията на всички останали министри бе осезаема. Кариерата и животът му висяха на косъм.

Докато пресичаха фоайето пред залата, госпожица Уитуел излезе и ги пресрещна. Натаниел я гледаше неумолимо, но не проговори. Проницателните й очи се впиха в неговите.

— Може да си успял да убедиш нашия скъп министър-председател, а може и да не си — прошепна тя грубо, — и може и да успееш, но може и да не успееш да вземеш жезъла, а аз знам, че си действал зад гърба ми, опитвайки се да се издигнеш за моя сметка и няма да ти го простя. Нашето сътрудничество е приключено и аз не ти желая успех. Що се отнася до мен, трябва да изгниеш в Кулата на Дювал.

Тя си отиде забързано. Дрехите й прошумоляха като мъртви листа. Натаниел гледа след нея известно време; после, забелязвайки, че Хирнек го гледа с мрачно задоволство в очите, се съвзе и направи знак на чакащите във фоайето шофьори.

С потеглянето на колата на север четири червени наблюдателни сфери се материализираха над входа и тихо се понесоха в преследване.