Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 42 гласа)

* * *

Но Сенките не го прибраха веднага. Малко след като замина — може би месец, може би два, — в къщи се получиха две писма — онези, за които споменах в началото на тази история, — написани на лист от тетрадка с химически молив и невъзможен почерк. Ето дословния им текст:

Драги мои Марин и цело ваше мило златно
                  семейство.
Много сам Щастлив за дар Които сТе ми спратили
Много благодарим на
златно ваше детенце
Милички Мойто Кавалире
мам велики Радост за так велики Дар нека
си здрав и щастлив да Ти дава Господ
Много здрави щасти По цели Живот и за
Твои Родители немам
очила нито писалка нито
перо ни мастило
              Извинети ми.
Те молим мили Учи ставаш цар велики.
               Целувам Те
Ас съм добре, само сам е ми жално бих желал
поне да сам близо до ваша Къща
либаем вас ваш Георг Хених

И ако това писмо е писано в сравнително спокоен тон, то неговото второ и последно аз и досега не мога да прочета, без да ми заседне буца на гърлото:

Мили мои колега Марине пожелава на Ваше миле ми

семейство много Здаве и късмет ас сем здав и

спокоен много здаве и и щастие иначе сам

спокоен сас всичко забравих да пишем

мизерно само ми липсва пушене много здаве

на ваше деца, цар син? забравих ми

името ако пратиш

златно име сетих се!!! цар Виктор

молим прати фасове сабирам фасове с

опушени книжки питай на поща как

да опакуеш пакет да се вижда фасове опушени да

виждат правда сас опушени

книжки никаква храна само фасове язак,

требва да сам

останал в мой дом но я късно

Много ми е жалко по-добре да сам останал в

софия

свършено финал

Много здаве цар Виктор целуем вас сардечно

фасове са с книжки опушене само

много молим фасове мили викторе учи

збогом Хених

само фасове сас опушене

— Но защо — питаше майка ми през сълзи, — защо така упорито настоява да са фасове с опушени книжки? Защо фасове? Защо не цигари?

— Много просто — отвърна мрачно баща ми, — защото фасовете няма никой да открадне. Затова.

Няколко дни по-късно той отиде да го види в Хайредин. Върна се същата вечер — тъмен и неразговорлив. Чак на закуска научихме, че Георг Хених въобще не го познал. Седнали на една пейка, баща ми му припомнил кой и какъв е, но старецът само клател глава и гледал с неразбиращи очи. Цигулката стискал под мишница.

— Може би — предположи той — дори не си и спомня за какво я мъкне със себе си.

Няколко пъти му предал поздрави от цар Виктор. Георг Хених и на това не реагирал.

 

 

После е пристигнало известието за смъртта му. Родителите ми скриха това от мене.

Никой от нас не е присъствал на погребението.