Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 40 гласа)

* * *

Той знаеше. Не даваше вид, че знае, но знаеше. Не пускаше вече никой при себе си. Само мен и баща ми. Престана да пуска дори и Сенките. Беше им казал, че ще развалят къщата и те престанаха да идват. Местеше крака из мазето, подреждаше инструментите и мърмореше. Или изпадаше в многочасово вцепенение.

Един ден Георг извади дървото от Шпиндлеров млин и дървото от Митенвалд, разви ги от парцалите, постави ги на тезгяха и каза:

— Казал тебе. Направи цигулка. Гледа и внимава. Може не научи се, але гледа. Цигулка за господ.

— Дядо Георги прави цигулка — съобщих възбудено в къщи. — Можете ли да си представите? Цигулка за господ!

— Представям си — мрачно каза баща ми. — Старият се е… отчаял съвсем. Нека прави. Нека се занимава с нещо.

— Как така за господ? Господ ли ще свири на нея?

— Сто пъти съм повтарял: господ няма! — кресна той. — Е, не разбираш… Иска да каже, че прави цигулка за някой, който свири като господ.

За Васко Абаджиев ли? — наивно попита майка ми.

— Глупости! Между другото — обърна се той към нея — ти си права. Няма изход. Трябва да отида при онези мошеници да ги моля.