Кирил Христов
Тъмни зори (29)

XXVIII

Когато тренът от София спря и пътниците за Костенец и Долна Баня почнаха да слизат в дрезгавината, Асен тутакси позна гласовете на своите съученици и обхвана го такъв страх и от Божилова, и от всички тях, в чието мнение той сега е навярно съвсем друг, че бе в изкушение да избяга нататък по линията, да се скрие в нощта, да се качи после на същия този трен и да се върне на баните. Но щом си спомни за домашните си, особено за сестра си, той разбра, че това е невъзможно. Не, днес трябва да стане нещо, което коренно ще промени живота му, и той не бива да бяга, не бива да пречи на съдбата.

Асен чу гласа на Митка:

— Не е възможно да не дойде! Освен ако е решил да ходи без уши!

— Дръж! Дърпай! — отговори му в полумрака Асен и изскочи пред другарите си.

— Ура! — чу се от двайсетина гърла.

— Че заминава ли се така от София, без да ми се обадиш! — кресна Митко, хвърли се отгоре му, улови го за двете уши и го целуна лудешки.

— Ето го! Тука е! — викаха един през друг момчетиите към Божилова, който слизаше последен от трена.

— Така. Сега сме всички — каза спокойно и като че доволен той и подаде ръка на момъка с оная простота и сърдечност, които са тъй присъщи на богато надарените хора.

Асен я стисна трепетен.

— Откъде се отива към водопада? Далеко ли е? Кой знае пътя? — викаха нетърпеливо ония, които не бяха ходили в Костенец.

— Аз зная!

— Насам, момчета!

— Оттука вървете!

Всеки от ходилите на водопада възбудено бързаше да покаже, че той най-хубаво познава местата и ще бъде по-добър водач от когото и да било.

Младите туристи бързаха да се отдалечат от гарата. Най-отзад останаха Божилов, Асен и Митко.

Вълнообразното поде към Костенец, попъстрено с нивя и с шубраките на недоизкоренена гора, бе озарено от месеца и се виждаше като на длан. Насреща се изправяха шеметните върхове на Родопите, дето блестяха големи петна вечен сняг.

— Тия момчета ще стигнат запотени на водопада и ще се изпоразболеят, преди да е почнала екскурзията — каза Божилов, обръщайки се към Митка.

Митко разбра, че трябва да ги остави, и тутакси предложи да отича и им каже да почакат.

— Нека вървят, но да не бързат много — прибави подире му Божилов.

Сърцето на Асеня биеше на пукване. Страшната минута бе настъпила. Сега той или ще си уясни всичко онова, което правеше живота му невъзможен — дори между домашните му, — или ще се увери, че мрачните му възгледи за жената са прави — и тогава свършено е с живота.

Те повървяха някое време мълком. Асен чувствуваше ударите на сърцето си чак в гърлото, дишаше прекъслечно и струваше му се, че ще се задуши. Божилов долавяше вълнението на момъка и диреше да захване така разговора, че да го ободри и окуражи.

— Макар онова, което си написал за най-живо интересуващия те въпрос — подкачи тихо Божилов, — да има вид на встъпление, то съдържа всички елементи на една искрена изповед, направена очевидно след дълга борба със сам себе.

Божилов остана недоволен от тази фраза; нему се стори, че момъкът още повече се обърка, и той бързо прибави:

— Тия преживявания са ми много добре познати, защото едвам не сломиха самия мене, и то в по-безпомощна възраст.

Асен въздъхна облекчено. Сега неговата увереност, че предстои да чуе думи, които ще имат фатално влияние върху целия му живот, напрегна всичките му духовни сили да бъде достоен за тъй важния преживяван момент: да отговаря — ако това е нужно — разумно и искрено, както болният отговаря на един прочут лекар и запомня до най-малки подробности неговите съвети, всяка негова думица.

— Да, в твоята изповед, особено в края й, аз видях своите най-ранни мъки и отчаяния. И могъл бих в подробности да ти кажа конкретното съдържание, което е зад общите на вид думи. Ти си бил ненадейно и навярно прибързано — очевидно не по твоя вина — принуден напълно да се сближиш с жена, с която още нямаш установени дълбоки, сложни и изпитани духовни връзки, при които физическата близост иде тъй естествено.

Душата на момъка светна.

„Ето Ключа!“ — помисли си той.

Опитният в живота на сърцето човек продължи:

— Първите преживявания с тая жена, която може би е надарена с големи душевни качества, у тебе, след прегаряне на преходното плътско чувство са се превърнали на отвращение, като от акт на проституция. У някои по-повърхностни натури това се изразява в омраза към жената, която е извикала тия преживявания; у по-дълбоките пък избухва гняв и отчаяние към себе самия. И струва ми се, че тоя е случаят с тебе. Но плътта, чрез която душата живее, намесва в работата своите закони. Иде ново сближение и нова реакция, от която не могат да се бранят дори възрастни и с голяма житейска опитност хора, когато духовните им връзки не са достатъчни. А те най-често са съвсем незначителни, и то не по вина на мъжа.

Асен трепна, предчувствувайки, че Божилов се докосва именно до най-важното.

— Жената живее много по-повърхностен духовен живот от мъжа — продължи Божилов с един отмерен, малко изкуствено сух тон. — Аз оставям настрана многобройните причини за това; обяснението не ни влиза в работа. Факт е, че най-големите въпроси, над които мъжът почва твърде рано да си троши главата, за жената или съвършено не съществуват, или в най-щастлив случай тя спокойно се хлъзга по тяхната периферия. Единствено дълбока е жената в преживяванията на плътта, ако трябва в тях да дирим по-голяма глъбина от познатата на кое да е животно. Ней са достъпни тия преживявания, в извратен или нормален вид, от много по-ранна възраст, отколкото на мъжа. Когато е правилно развита, тя живее почти изключително за и със сензациите на своя пол; когато е въпреки годините си недоразвита, опитва се да живее с мъжките интереси, но уви, това съвсем не й се удава: тя се превръща на пародия на мъж. Всичко това по-дълбоко проникващите в скрития смисъл на нещата мъже — особено когато те са твърде млади — ги възмущава и дори отвращава от жената. Додето вторият тип жени отначало будят у тях някакви поетически надежди, а после разочарования и съжаления, първият тип — същинските здрави жени, будят само гняв и потрес. Но после с време, обогатени с повече наблюдения, ние се научаваме да бъдем снизходителни. И това не са компромиси, не! Въпросът трябва да бъде поставен така: не преследва ли природата някакви големи, твърде много надвишаващи нашето съзнание цели, като е създала жената тъй нищожна в сравнение с мъжа? Отгде да знаем? А нима можем да предполагаме, че това е едно просто несполучливо дело на тоя майстор, който е вложил толкова творчество в най-незначителната работица дори? Очевидно не! Тогава с какво право ние, слаби хора, ще негодуваме против делото на Бога?

Божилов забележи по осветения като денем път, че групата младежи се отби на едно възвишение, отдето полето се спущаше към селото, и насядаха да ги чакат. Той забави своите стъпки и ускори мислите си:

— Отчаянието от жената на тая възраст е, от една страна, признак на по-възвишена натура, а, от друга страна, извънредно опасно. Защото, ако му се подчиним, ние сами си затваряме хоризонтите за едно сложно и всестранно развитие. Природата не току-така ни дава полова зрелост. С нейното настъпване близостта с жена е необходима, колкото това и да ни бъде отначало тежко. За вулгарния то бързо-бързо става главна цел в живота и ограниченията на несъвършените писани и неписани закони в тая област се отнасят именно до него, защото възможностите за развитието му, ако му се даде пълна свобода, съвършено се намаляват и дори изчезват. Обаче у богато надарения, в борбата, която ще изпита, половата сензация само ще ускори развитието, ще доведе до пълна умствена зрелост, ще разшири и нареди познанията. Той благодарение на своя сложен духовен живот е застрахован от злоупотребления. В страшните люшкания от привличане и отблъскване той ще усложни и вглъби своите разбирания. Още в юношество той постига скрития смисъл на много велики дела в изкуствата и науката, смисъл, който е недостъпен даже за мнозина възрастни умни хора, непрекарали тия борби в оня период на живота си, когато са били най-впечатлителни, когато най-бързо се е зидало в тях. Аз дори смело мога да кажа, че повечето от най-хармоничните представители на човечеството дължат своя необятен ум и своето ранно блестящо равновесие на нормален и умерен полов живот, отговарящ на даровете на природата и изкупен от страшните морални люшкания, които довеждат до самоубийство само слабите. Обратно, ако на богато надарените мъже тия ранни връзки с жена липсват, те са объркани, залисани, мътни, негодни за устойчив и дълбок труд, ненаредени в своята работа, в центъра на хаоса, дефектни екземпляри, с каквито е тъй препълнен животът. Вино, което е могло да бъде шампанско и което се е превърнало на оцет. Кажи ми — запита изведнъж Божилов, — засягат ли моите думи направо въпросите, които те интересуват, или само странично и несъществено ги докосват, защото недостатъчно може би съм ги отгатнал?

— Вие проникнахте в най-скритите кътчета на моята душа! — пошепна със засъхнали устни момъкът. — Аз съм ви неизказано признателен!

— Тогава ще послушаш съвета ми.

— Обещавам ви!

— Добре. Твоят приятел Митко спомена на няколко пъти, че ти си ненадейно избягал от София, без да се обадиш дори и нему. За мене е ясно, че ти всъщност си избягал така презглава от жената, с която си близък, и че без да искаш, отнесъл си се с нея тъй, щото тя ще да е останала със сломено сърце и може би в отчаяние. Ако тя те обича беззаветно, ако, откъснат от нея, ти я излагаш на отчаяни постъпки, знай, че мъката, която те чака, би била още по-непоносима. Ние не бива да не държим сметка за терзанията, които причиняваме на ония, що ни обичат, защото изкупленията, които нашата съвест ни налага, са ужасни. Любовта само на едната страна, разбира се, е недостатъчна. Но ако ти се увериш, че не можеш да й отговориш с напълно достатъчно за тебе чувство, то не бива да бъдеш жесток, а трябва търпеливо да подготвиш раздялата с всичката почит, която дължим на страданието. Ние в никой случай нямаме право да убиваме ония, които ни безпаметно обичат!

Ревниви, че Божилов твърде много приказва с Асеня, няколко момчета ги пресрещнаха и запитаха не е ли по-добре да побързат да се качат на водопада, доде още месецът свети, провиснал над планината.

— Добре, добре, да вървим малко по-бързо — отговори Божилов.

Всички наскачаха и тръгнаха в шумни разговори към планината, чиито вечни преспи светеха на пълния месец със своята девствена чистота.