Кирил Христов
Тъмни зори (23)

XXII

Първа чу Тотка — Асеновата сестра, — че изтрака файтон и спря пред вратнята. Тя изтича презглава, посрещна насред потъналия в цветя и шумести овощни дръвчета двор братчето си, прегърна го лудо, притисна го на яките си момински гърди и впи сочни горещи устни в неговите. Тя обичаше безпаметно хубавото си и умно братле и сега хълцаше от радост и не можеше да се откъсне от него. Асен най-първо тихо, после по-рязко се помъчи да се освободи. Изведнъж тя като че се досети за нещо, отпусна го и го изгледа със смаян поглед. В туй време срещу тях бързаше с мъчната походка на голяма бяла гъска майка им. Цяла трепереща от вълнение, тя също притисна синчето си на своите грамадни, отпуснати почти до корема гърди и почна да го целува. Лицето й изведнъж се обля в сълзи.

— Милото! Колко е добро! Щом му писахме, че съм болна, и то тича! — хълцаше тя.

Макар Асен сам да бе дълбоко развълнуван, той полекичка и много нежно се освободи и от майка си. Обаче това не мина незабелязано за сестра му. Изведнъж Тотка кипна, улови го за рамото със своята яка ръка и го раздруса.

— Та какво е туй от тебе? — извика тя. — Мене изтласка, сега пък майка! Ти уж стана столичанин, а се връщаш същинско диваче! Не бой се, няма да те изядем!

Старата се разсмя:

— Нали го знаеш? Той още от дете не обича много да го галят.

Но взряла се по-внимателно в лицето на сина си, смехът й секна.

— Асене, ти или си болен, или скоро си боледувал!

— Нито едното, нито другото, майко — побърза той да я успокои. — Не съм мигнал цялата нощ и съм страшно уморен.

— Че как тъй да не си мигнал? — забезпокои се тя. — Нали пътува във втора класа?

— Да, но беше голяма навалица. Даже нямаше място да се седне.

— Бедното! Ти си се разсипало! Цяла нощ прав! Ха, Тоте, приготви по-скоро да закуси, че да легне да си отспи. Тя ти е наредила отдавна стаята. И всеки ден мени цветята във вазите и носи най-хубавите саксии на балкона. Хайде, по-скоро, по-скоро — продължаваше старата. — Баща ти отиде малко по работа из града, но ей сега ще пратя да го извикат. Ти си отспи хубаво, пък той ще вземе файтон и надвечер, като се разхлади, тръгваме за баните. Да видиш какъв ще се поправиш и ти за няколко дена!

Сестра му го улови за ръката и го повлече към хубавия вход в чорбаджийската къща под широк балкон, опрян на две четвъртити бяло варосани колони. Тя му нареди на масата чай, мляко, масло, мед, сухи тестени сладки и какво не. Додето Асен закусваше, майка и дъщеря седнаха насреща му и го отрупаха с куп въпроси, не откъсвайки очи от него. При душевното състояние, в което се намираше, за него това бе ужасно тягостно. Той отговаряше с по няколко думи на разпитванията им за разни роднини и познати в София споходил ли ги е, срещнал ли ги е; за театрите, концертите, разходките и т.н., гледайки пред себе си и стеснявайки се като в чужда къща, като пред хора, които пръв път виждаше. Сестра му не страя и по едно време изкряска:

— Какъв чуден си станал! Не може човек да те познае!

— Приказки! — смъмри я майка й. — Какъв ще е станал? Ти искаш да плещи врели-некипели ли? Пък и нали виждаш, че е капнало за сън момчето? Ха сега да вървиш да спиш — обърна се тя към Асеня.

Те го придружиха до стаята му в горния кат, после дадоха разпореждане на слугинята да не хлопа в готварницата и сами се спотаиха нанякъде.

Асен въздъхна облекчено, като остана сам. Стаята му бе едно угледно приветливо кътче. По белите стени бяха с грижлива ръка и с вкус наредени любителски рисунки на Тотка, фотографически портрети и групи от илюстровани картички. През отворената врата към отрупания с цветя балкон се откриваше прекрасен вид над широката градина и околните потънали в зеленина дворове.

Асен погледна малко от балкона, въздъхна, мислейки си колко би било хубаво всичко, ако го нямаше онова, което го измъчваше; разсъблече се с вяли движения и легна в чистото ослепително бяло легло.

Макар да бе страшно уморен, той не можа да заспи. Обръщайки се всяка минута ту към стената, ту гърбом на нея, той събра чаршафа и размести дюшеците. Мозъкът му не само не преставаше да работи, но именно като че въпреки умората деятелността му бе повишена до особена възбуденост, до пароксизъм. Той мислеше отвратителни работи за майка си и сестра си и идеше в отчаяние, че не може да се възпре, да отмахне всичко това от главата си, да се съсредоточи на нещо друго.

— Господи, аз или ще полудея, или ще се самоубия — промълви той и седна на леглото.

Обаче в това време се чу, че стъпалата на дървената стълба към горния кат скърцат под тихи дебнещи стъпки на тежък човек. Асен разбра, че идат при него, изплаши се, легна бързо към стената и се зави.

Вратата безшумно се отвори и в стаята влязоха на пръсти майка му и баща му, едър пълен човек.

— Полека, да го не събудим — пошепна едва чуто майката.

— Не бой се — отговори също тъй баща му, — той толкова е уморен, щом не е спал цяла нощ, че и тъпани да му думкат сега, не може се събуди. Аз искам само да го погледна наистина ли е много отслабнал, или тъй ти се е видяло.

Той се надвеси предпазливо над леглото и после пак тъй предпазливо се отдръпна.

— Поизмахнат е.

— Нали ти казвам!

— Но от какво може да бъде, щом не е боледувал? Да не би да е получил по-слаба бележка на някой предмет?

— Ех, че го намери и ти! — възрази обидено майката. — Като да не знаеш, че петица ли му пишат, но три дни не може да се храни и да спи.

— Та тъкмо за туй я!

— Не ще е то. Друго, друго…

Асен долови в тона на майчиния си глас толкова цинизъм, че едвам не извика от болка.

— Полека стъпай, тука една дъска скърца. Ще ти кажа долу какво ми минава през ума.

Когато стъпките на старите заглъхнаха по стълбите, Асен седна пак на леглото и се улови за главата.

„Това само липсваше! Да ме шпионуват на всяка стъпка и да гадаят… Те, разбира се, само по един начин могат да си обяснят състоянието ми…“

И в душата му избликна ненавист към своите, а после това го уплаши и още повече отчая.

Терзанията бяха стигнали такава сила, че реакцията бе неминуема. Може би и пресният ароматен въздух, който идеше откъм сенчестата градина, изпълни своята благодатна работа. Неусетно главата му се зашемети и опияни и той почувствува моралната изчерпаност на оногова, когото утре чака бесило. Асеня унесе някаква тежка подкосеност и той заспа дълбок мъртвешки сън.