Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Три толстяка, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
zelenkroki (2011)

Към черно-белите илюстрации от изданието са добавени и четири цветни илюстрации, взети от http://fotki.yandex.ru/users/ira-dom/view/366628/?page=0 — частна колекция.

 

Издание:

Юри Олеша. Тримата шишковци

Редактор: Георги Константинов

Худ. редактор: Здравка Тасева

Техн. редактор: Георги Русафов

Коректор: Недялка Радева

За начална и средна училищна възраст

 

Поръчка №82. Тираж 10000

Дадена за печат на 27.III.1958 г.

Излязла от печат на 15.VIII.1958 г.

Печатни коли 10.50 и едно приложение

 

Преведе от руски език Атанас Далчев.

Илюстрациите към текста, взети от руския оригинал, са работа на художника В. Торяев.

Корицата и форзаца нарисува Атанас Пацев.

Издателство на ЦК на ДСНМ „Народна младеж“ София, 1958

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

 

Ю. Олеша

Государственное Издательство Детской Литератури Министерство просвещения РСФСР

Москва, 1956 Тираж 100,000

История

  1. — Добавяне

Епилог

След една година имаше шумен и весел празник. Народът празнуваше първата годишнина на освобождението си от властта на тримата шишковци.

На „Площада на звездата“ беше уредено представление за децата.

Върху афишите се мъдреха надписи:

„СУОК! СУОК! СУОК!“

Хиляди деца очакваха появата на любимата артистка. И в този празничен ден тя не играеше сама: едно малко момче, което леко приличаше на нея, само че със златни коси, излезе заедно с нея на естрадата.

trimata_shishkovci_50.png
trimata_shishkovci_51.png

Беше нейният брат. А по-рано той беше наследникът Тутти.

Градът шумеше, плющяха знамена, мокри рози се сипеха от съдините на цветарките, скачаха коне, нагиздени с разноцветни пера, въртяха се панаирски въртележки, а на „Площада на звездата“ мъничките зрители, замрели, следяха представлението.

После Суок и Тутти бяха обсипани с цветя. Децата ги наобиколиха.

Суок извади една мъничка дъсчица от джоба на новата си рокля и прочете нещо на децата.

Нашите читатели помнят тази дъсчица. В една страшна нощ умиращият тайнствен човек, приличен на вълк, даде дъсчицата от печалната клетка в менажерията.

Ето какво беше написано на нея:

Вие бяхте двама: сестра и брат — Суок и Тутти.

Когато навършихте четири години, откраднаха ви от родната къща гвардейците на тримата шишковци. Аз съм Туб, ученият. Мене ме докараха в двореца. Показаха ми мъничката Суок и Тутти. Тримата шишковци казаха така: „Ето виждаш момичето? Направи кукла, която да не се отличава от това момиченце.“ Аз не знаех за какво беше потребно това. Направих такава кукла. Аз бях голям учен. Куклата трябваше да расте като живо момиче. Суок изпълва пет години, и куклата също, Суок ще порасне хубавичко и печално момиче, с куклата ще стане същото. Аз направих тази кукла. Тогава ви разделиха. Тутти остана в Двореца с куклата, а Суок дадоха на един скиташ цирк в замяна на папагала от рядка порода с дълга червена брада. Тримата шишковци ми заповядаха: „Извади сърцето на момчето и му направи желязно сърце“. Аз отказах. Казах, че не бива да лишаваме човека от неговото човешко сърце. Че никое сърце — ни желязно, ни ледено, ни златно — не може да бъде дадено на човека вместо обикновеното, истинско човешко сърце. Затвориха ме в клетка. И оттогава захванаха да внушават на момчето, че сърцето му е желязно. То трябваше да вярва на това и да бъде жестоко и сурово. Аз прекарах между зверовете осем години. Обраснах с косми и зъбите ми станаха дълги и жълти, но аз не ви забравих. Моля ви да ми простите. Ние всички сме обезправени от тримата шишковци, подтиснати сме от богаташите и алчните лакомци. Прости ми, Тутти — което на езика на обезправените значи: „Разделен.“ Прости ми, Суок — което значи: „Цял живот“…

trimata_shishkovci_49.png
Край
Читателите на „Тримата шишковци“ са прочели и: