Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Uplift War, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
jorio (2009)
Разпознаване и корекция
marvel (2011)

Издание:

Дейвид Брин. Войната на Ъплифта

Избрана световна фантастика, №31

Художник: Петър Христов — „Megachrom“

Американска. Първо издание

Формат: 84/108/32. Страници: 512

ИК „Бард“, 1996

История

  1. — Добавяне

75.
Галактяните

Другите двама танцуваха около пиедестала, гукаха и пееха в съвършена хармония:

— Слез долу, слез долу —

долу, слез долу!

Слез от пръта си.

Ела при нас, ела при нас —

при нас, ела при нас!

Ела при нас в единодушие!

Сюзеренът на Благопристойността потръпна, борейки се с промените. Сега те изцяло се бяха обединили в опозиция. Сюзеренът на Цените и Предпазливостта се беше отказал от надеждата да постигне призовото място — и подкрепяше Сюзерена на Лъча и Нокътя в поканата му за господство. Целта на бюрократа сега беше второто място — мъжкия статус при Смяната на перушината.

Значи двама от тройката бяха установили съгласие. Но за да постигнат целите си, и сексуалните, и политическите, трябваше да свалят Сюзерена на Благопристойността от пръта му. Трябваше да го принудят да стъпи върху почвата на Гарт.

Сюзеренът на Благопристойността им се съпротивляваше, грачейки добре премерени възражения, за да наруши ритъма им и да вметне логични заявления, които да отблъснат аргументите им.

Истинската Смяна на перушината не трябваше да стане по този начин. Това беше принуда, а не истинско единодушие. Беше насилие.

Не за това Господарите на Курника бяха вложили толкова много надежди в Триумвирата. Трябваше им политика. Мъдрост. Другите двама, изглежда, бяха забравили за това. Те искаха да минат по лесния път с Церемонията на Ъплифта. Искаха да поемат ужасен риск, който противоречеше на Кодексите.

Само ако първият Сюзерен на Цените и Предпазливостта беше жив! Жрецът скърбеше. Понякога другите осъзнаваха нечия цена, след като той си беше отишъл, отишъл.

Слез долу, слез долу,

долу от пръта си.

Да загуби срещу обединения им глас, разбира се, бе само въпрос на време. Тяхното единство проникваше през стената от достойнство и непоколебимост, която жрецът беше издигнал около себе си, и стигаше до царството на хормона и инстинкта. Смяната на перушината висеше във въздуха, отблъсквана от непокорството на един от членовете, но това нямаше да трае вечно.

Слез долу и ела при нас,

ела при нас в единодушие!

Сюзеренът на Благопристойността трепереше и продължаваше да упорства. Но не знаеше още колко дълго ще може да го прави.