Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Uplift War, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
jorio (2009)
Разпознаване и корекция
marvel (2011)

Издание:

Дейвид Брин. Войната на Ъплифта

Избрана световна фантастика, №31

Художник: Петър Христов — „Megachrom“

Американска. Първо издание

Формат: 84/108/32. Страници: 512

ИК „Бард“, 1996

История

  1. — Добавяне

Пета част
Отмъстителите

В древни времена, когато царувал Посейдон и корабите на човека били слаби като клечки, зла участ сполетяла един тракийски товарен кораб, който се разбил по време на ранна зимна буря. Всички загинали под бесните вълни освен талисмана на кораба — една маймунка.

По волята на съдбата, точно когато маймунката загубила и последна надежда, се появил делфин. Като знаела за огромната обич между човека и делфина, маймунката извикала:

— Спаси ме! Заради клетите ми дечица в Атина!

Бърз като мълния, делфинът й предложил широкия си гръб.

— Ти си много странен, дребен и грозен за човек — казал делфинът, когато маймунката отчаяно се вкопчила в него.

— Сред хората минавам за доста красив — отвърнала маймунката и се хванала по-здраво. Делфинът се насочил към сушата.

— Казваш, че си човек от Атина? — попитало предпазливото морско създание.

— Наистина, кой би твърдял подобно нещо, ако не е така? — заявила тя.

— Значи познаваш Пирея? — продължил да разпитва подозрителният делфин.

Маймунката бързо отвърнала:

— О, да! Пирея е моя скъпа приятелка. Разговарях с нея само преди седмица!

След тези думи делфинът ядосано се разтърсил и хвърлил маймунката в морето да се удави. Поуката от тази история, както можете да се досетите, е, че човек винаги трябва да си мери думите, когато се преструва на такъв, какъвто не е.

М. Н. Плано

68.
Галактяните

Образът на холографския екран трептеше. Това не беше изненадващо, защото сигналът идваше от много парсеци разстояние, пречупен през нагънатото пространство на трансферния пункт Пурмин.

И все пак за Сюзерена на Благопристойността посланието бе прекалено ясно.

Пред пиедестала му бе изобразена разнообразна сбирка от същества. Той разпознаваше повечето от расите. Например имаше един пила — нисък, космат и с кочанести ръце. Имаше и един висок, върлинест з’танг, застанал до паякообразен серентин. Един би-гле разсеяно се мръщеше, навил се до същество, което Сюзеренът не успя да разпознае веднага и което сигурно беше клиент или домашно животно.

Освен това, за изненада на Сюзерена, делегацията включваше синтианин и човек.

Човек!

И нямаше как да протестира. Беше съвсем подходящо да включат земянит сред официалните наблюдатели — ако разполагаха с квалифициран човек, — тъй като този свят бе регистриран на името на вълконите. Но Сюзеренът беше смятал, че в този сектор няма човеци, назначени от Института по Ъплифт!

Навярно това беше още един признак, че политическата ситуация в Петте галактики се е влошила. Господарите на Курника съобщаваха от родния свят за сериозни неуспехи сред спиралните ръкави. Битките не завършвали добре. Оказало се, че на съюзниците не може да се разчита. Тандуанските и сороските флоти овладели изгодните търговски пътища и сега монополизирали обсадата на Земята.

Бяха настъпили времена на изпитание за великия и могъщ клан Гууксюй-Губру. Сега всичко зависеше от важните неутрални патронни родове. Ако случайно нещо привлечеше един-два от тях в съюза, губруанците все още можеха да постигнат триумф.

От друга страна обаче, щеше да е катастрофално, ако който и да е от неутралните се обърнеше срещу Великия клан!

Въздействието върху тези проблеми беше основната причина, поради която Сюзеренът на Благопристойността предложи идеята да нападнат Гарт. На пръв поглед експедицията целеше да вземе заложници, които да спомогнат за разкриването на тайните на Върховното командване на Земята. Но според психологическите анализи успехът бе малко вероятен. Вълконите бяха упорити същества.

Не, онова, което беше спечелило Господарите на Курника за предложението на жреца, бе възможността това да донесе почит към каузата на клана — да постигнат успех и да спечелят нови съюзници сред колебаещите се партии. И отначало всичко като че ли беше тръгнало толкова добре! Първият Сюзерен на Цените и Предпазливостта…

Жрецът изцвъртя скръбно. Преди не бе осъзнавал каква мъдрост са загубили, как старият бюрократ беше укротявал прибързания блясък на по-младите двама с дълбок и благонадежден здрав разум.

„Какво единодушие, единство, политика можехме да постигнем.“

Сега обаче, в допълнение към постоянните битки между все още разединения Триумвират, идваха последните лоши новини. Сред официалните наблюдатели от Института по Ъплифт щеше да има земянит. Беше му неприятно дори само да си помисли какво означава неговото присъствие.

И това не бе най-лошото! Докато Сюзеренът гледаше стъписан, земянитът пристъпи напред като говорител! Заявленията му бяха на чист галактически седем.

— Поздрави на Триумвирата на Силите на Гууксюй-Губру, понастоящем в оспорвана окупация на ограничено наетия свят, известен под името Гарт. Поздравявам ви от името на Кот’Кин*3, Главен върховен екзаминатор на Института по Ъплифт. Това послание се предава от нашия кораб по възможно най-бързия начин, така че да можете да се подготвите за пристигането ни. Условията в хиперпространството и при трансферните пунктове показват, че почти сигурно ще успеем да присъстваме на замислените церемонии и да проведем подходящи тестове за разумност във времето и на мястото, искани от вас. Освен това ви информираме, че Галактическият институт по Ъплифта не се спря пред нищо, за да задоволи вашите необичайни искания — първо, да реагира толкова бързо и второ, да действа на основата на толкова малко информация. Церемониите на Ъплифта са радостни поводи, особено във времена на смут като сегашните. Те честват приемствеността и вечното обновяване на галактическата култура, в името на дълбоко почитаните Прародители. Клиентните видове са надеждата, бъдещето на нашата цивилизация, и в случаи като този ние проявяваме нашата отговорност, нашата чест и нашата обич. И така, ние очакваме това събитие, изпълнени с любопитство какво ли чудо кланът Гууксюй-Губру възнамерява да разкрие пред Петте галактики.

Картината изчезна и остави Сюзерена да размишлява над новините.

Беше прекалено късно, разбира се, да анулират поканите и да отменят церемонията. Дори другите Сюзерени признаваха това. Шунтът трябваше да бъде довършен и те трябваше да се приготвят да приемат високите гости. Всякакви други действия биха навредили безвъзвратно на губруанската кауза.

Проклет да е дяволският мошеник тимбрим! Погледната в ретроспекция, самата идея за „гартляните“ — местни предразумни, оцелели от холокоста на буруралите — беше абсурдна. И все пак логиката на фалшивите доказателства беше толкова поразително правдоподобна, толкова удивителна в съдържащата се в нея възможност!

Сюзеренът на Благопристойността бе започнал тази експедиция на челно място. Позицията му в заключителната Смяна на перушината беше изглеждала сигурна след безвременната смърт на първия Сюзерен на Цените и Предпазливостта.

Но всичко се бе променило, след като не бяха открити никакви гартляни — когато беше станало ясно колко дълбоко е бил измамен върховният жрец. Неуспехът да открие доказателства за човешките злоупотреби с Гарт или с техните собствени клиенти означаваше, че Сюзеренът все още не е сложил крак върху почвата на тази планета. Това, на свой ред, бе забавило развитието на оформящите хормони. Всички тези фактори бяха неуспехи, които поставяха Смяната на перушината под сериозно съмнение.

После въстанието на неошимпанзетата помогна на военния да излезе напред. Сега Сюзеренът на Лъча и Нокътя бързо набираше превъзходство и ставаше неудържим.

Предстоящата Смяна на перушината изпълваше Сюзерена на Благопристойността с предчувствия. Предполагаше се, че такива събития трябва да бъдат триумфални, възторжени, дори за губещите. Смените бяха мигове на обнова и сексуално задоволяване на расата. Освен това от тях трябваше изкристализира политика — единодушие за правилно действие.

Този път обаче единодушие нямаше. Наистина, нещо в предстоящата смяна беше много погрешно.

Единственият въпрос, по който тримата Сюзерени бяха съгласни, бе, че хиперпространственият шунт трябва да се използва за някаква церемония на Ъплифта. В този момент противното щеше да означава самоубийство. Постоянните им спорове започваха да вредят на цялата експедиция. По-религиозните Войници на Нокътя се заяждаха с другарите си. Бюрократите, които бяха уволнили се войници, поддържаха бившите си колеги за военни разноски или се цупеха, когато началникът отменяше решенията им. Дори сред жречеството често се водеха спорове дали вече не трябва да има единодушие.

Жрецът съвсем наскоро беше открил какво е в състояние да направи партизанщината. Караниците бяха довели чак до предателство! Защо иначе щяха да откраднат едно от двете шимпанзета, които бе избрал за представители на расата?

Сега Сюзеренът на Цените и Предпазливостта настояваше да вземе участие в избора на нов мъжкар. Бюрократът несъмнено носеше най-голямата отговорност за „бягството“ на шима Фибен Болгър! А беше толкова обещаващо същество! Но несъмнено вече бе превърнат в пепел и дим.

Бе възможно да обвини който и да е от съперниците си Сюзерени, разбира се.

Един от квакуанските слуги приближи и коленичи, протегнал в клюна си инфокуб. После, след одобрението на господаря, включи записа.

Стаята се затъмни и Сюзеренът на Благопристойността видя през окото на камерата сипещ се дъжд и мрак. Неволно потръпна, изпитал отвращение от грозната, усойна нечистота на вълконския град.

Камерата показа кален участък от мрачна уличка… разбита колиба от тел и дърво, в която се държаха като домашни животни земни птици… купчина мокри дрехи до заключена фабрика… отпечатъци от стъпки, водещи през калното поле до разбитата ограда… още отпечатъци, изчезващи в тъмната пустош…

Изводите бяха очевидни.

Мъжкото неошимпанзе беше усетило подготвения капан! И изглежда, беше успяло да избяга!

Сюзеренът затанцува върху пръта си поредица от ситни стъпки с древен произход.

Вредите, щетите, неуспехите

за нашата програма са тежки.

Но не са, може да не са

непоправими!

При подадения от него знак квакуанските му слуги се втурнаха напред. Първата заповед на Сюзерена беше пряма.

Трябва да повишим, подобрим, усилим

нашата ангажираност, нашите стимули.

Съобщете на женската, че сме съгласни,

приемаме, не отхвърляме нейното искане.

Тя може да отиде в Библиотеката.

Слугата се поклони и другите квакуанци изграчиха:

— Дзуууун!