Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Uplift War, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
jorio (2009)
Разпознаване и корекция
marvel (2011)

Издание:

Дейвид Брин. Войната на Ъплифта

Избрана световна фантастика, №31

Художник: Петър Христов — „Megachrom“

Американска. Първо издание

Формат: 84/108/32. Страници: 512

ИК „Бард“, 1996

История

  1. — Добавяне

5.
Фибен

— ТААСФ разузнавателен кораб вика разузнавателен кораб „Проконсул“… Фибен, пак си излязъл от строя.

Фибен се мъчеше над таблото на стария извънземен космически кораб. Единствено включеният микрофон го спираше да изрази яда си със сочна ругатня. Накрая, в отчаяние, той ритна таблото, което техниците бяха монтирали още на Гарт.

И успя! Червената светлина угасна, антигравитационните нониуси внезапно се раздвижиха. Фибен въздъхна. Най-сетне!

Разбира се, от цялото това усилие маската на лицето му се беше замъглила.

— Надявах се, че поне този път ще ни дадат подходящи костюми за маймуни — промърмори той, когато включи устройството за прочистване. Изтече повече от минута, преди отново да може да види звездите.

— Какво става, Фибен? Какво каза?

— Казах, че ще вкарам тази стара щайга в строя навреме! — изръмжа той. — И-титата няма да останат разочаровани.

Беше ядосан. И гладен. Караше я на концентрати вече от дни. Какво не би дал за сандвич с прясно пиле и палмово листо!

Диетолозите винаги вървяха след шимите, за да обуздават апетита им за месо. Твърдяха, че било много вредно за кръвното налягане. Фибен презрително изсумтя.

— Я ми кажи, Фибен, нали винаги си в течение на последните новости. Разбрал ли е вече някой кой ни напада?

— Ами, познавам една женска от кабинета на координатора, и тя ми каза, че имала приятел в щаба на разузнаването и според него са сороси или може би тандуанци.

— Тандуанци! Шегуваш се, надявам се. — Гласът на Саймън звучеше ужасено и Фибен го разбираше. Някои мисли просто не трябва да ти идват наум.

— Виж сега, лично аз предполагам, че вероятно са само някой клон на линтеновите градинари и наминават насам, за да се уверят в доброто ни отношение към растенията.

Саймън се засмя и Фибен се зарадва. Да имаш жизнерадостен флангови е по-ценно, отколкото половин заплата на запасен офицер.

Върна малката космическа лодка в определената й траектория. Разузнавателният кораб — купен само преди няколко месеца от някакъв пътуващ ксатински вехтошар — всъщност беше доста по-старичък от собствената му разумна раса. Докато предците му са били пакостливи маймуни под африканските дървета, този изтребител бе преживял много битки под далечни слънца — управляван от ръце, лапи или пипала на други нещастни същества, като него обречени да се бият и да загиват в безсмислени междузвездни сражения.

Едно беше сигурно: галактическата технология бе внушителна. Най-добрите кораби на човеците все още се внасяха, а не бяха земно производство. И макар че тази стара таратайка беше разбрицана и капризна, навярно щеше да го надживее.

Гарт се виждаше като яркозелена искра само на три милиона километра зад него. Ограничената му флота беше прекалено малка, за да покрие далечните хиперпространствени трансферни пунктове, че дори и вътрешната система. Разкъсаният строй от разузнавателни лодки, метеороидни миночистачи и преустроени товарни кораби — плюс три модерни корвети — не беше достатъчен, за да покрие и самата планета.

За щастие, Фибен не беше в командването, така че не му се налагаше да мисли за окаяното положение, в което щяха да изпаднат. Трябваше само да изпълнява задълженията си и да чака.

— Фибен? Чуваш ли ме?

— Да, Саймън. Какво става?

— Току-що ми се обади майор Фортнес. Имал лошо предчувствие за район 4/12.

— Бе това хората винаги имат лоши предчувствия. Само се притесняват. От мен да мине, ще ида да го огледам.

— Не трябва да се разделяме — слабо възрази гласът в слушалките. И двамата знаеха, че да имаш флангови едва ли ще е от особена полза в сражението, което им предстоеше.

— Ще се върна след миг — увери го Фибен. — Запази ми няколко банана.

Постепенно усили стаза- и гравитационното поле. Отнасяше се към древната машина така, сякаш дефлорираше девствено женско шимпанзе. Разузнавателният кораб плавно увеличи скоростта си.

Отбранителният им план беше внимателно разработен, като се имаше предвид обикновено консервативната галактическа психология. Корабите на земянитите бяха разположени един до друг, а по-големите бяха оставени в резерв. Разчиташе се разузнавателните лодки като неговата навреме да докладват за приближаването на врага, за да могат останалите да координират реакцията си.

Проблемът беше, че разузнавателните кораби бяха твърде малко и изобщо не бяха в състояние да покрият целия регион.

Фибен се почеса под костюма. Не за пръв път му се искаше някои от пилотите човеци да бяха достатъчно дребни, за да могат да се заврат в тези мънички ксатински лодки. И да се помиришат след три дни в космоса.

Много често, когато изпаднеше в по-съзерцателно настроение, Фибен се чудеше дали наистина е било добра идея човеците да направят от човекоподобните маймуни, които навярно биха били също толкова щастливи да си останат в гората, инженери, поети и запасни пилоти на бойни космически кораби. Какъв ли щеше да е сега той, ако хората не го бяха направили? Сигурно щеше да е мръсен и нямаше да осъзнава нищо. Но поне щеше да е свободен да се чеше, когато му се поиска!

Липсваше му Брачният му клуб. О, липсваше му удоволствието да бъде чесан и разресван от наистина чувствително мъжко или женско шимпанзе, да мързелува на сянка и да бъбри за глупости…

Детекторът светна в розово. Той се пресегна и плесна с ръка дисплея, но светлината не изчезна. Всъщност колкото повече приближаваше целта си, толкова по-силно светеше тя. После се разцепи и отново се раздели.

— По дяволите! — изруга Фибен и включи на предаване.

— Разузнавателен кораб „Проконсул“ към всички бойни кораби. Те са зад нас! Три… не, четири ескадри крайцери излизат от хиперпространство равнище „Б“ в район 4/12!

Той премига. Сякаш от нищото космическите кораби излизаха в реалното време и отделяха излишна хипервероятност в реалнопространствения вакуум. Дори и от това разстояние виждаше, че са огромни.

Появяващата се нашественическа армада бе почти точно между него и яркозеления блясък на Гарт.

— Чудесно — изсумтя Фибен. — Поне, когато ме взривят, ще съм се насочил към къщи. Може би няколко кичура козина дори ще успеят да стигнат там преди И-титата.

Той увеличи скоростта на древния разузнавателен кораб и почувства налягането въпреки стаза-полетата. Ревът на двигателите се усили. И докато малката лодка се носеше напред, на Фибен му се стори, че тя пее бойна песен. Почти радостна.