Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (41)

39.
Гейлит

Макс стовари губруанските наблюдателни дискове до Гейлит Джоунз.

— Извадихме приемниците. Но все пак трябва да сме адски предпазливи.

Докладите продължаваха да пристигат. Гейлит нервно се разхождаше и от време на време поглеждаше към пожара и суматохата в парка на Крайморските скали. „Не сме планирали нищо подобно! — помисли си тя. — Може да се окаже голям късмет. Научихме толкова много. Само врагът да не ни е проследил.“

Един млад шен — на не повече от дванайсет години — свали бинокъла си и се обърна към нея.

— Семафорът съобщава, че само един от предните ни наблюдатели не се е върнал, госпожо.

— Кой? — попита Гейлит.

— Някакъв офицер от милицията, пристигнал от планините. Фибен Болгър.

— Можех и сама да се досетя — въздъхна Гейлит.

Макс вдигна поглед от плячката си. Изглеждаше уплашен.

— Аз го видях. Когато дисковете паднаха, той прескочи оградата и се затича към пожара. Май трябваше да тръгна с него и да го държа под око.

— Не е трябвало, Макс. Бил си съвсем прав. Писна ми от глупавите му фокуси! Трябваше да се сетя, че ще направи нещо такова. Ако го хванат и ни предаде… — Тя замълча. Нямаше смисъл да притеснява другите.

Прехапа устна и се загледа в залязващото слънце.