Ели КаРон
Есето на Фарисей (37)

Над пътеката

Пърмаков седеше на любимото им място над пътеката. Мислеше си как един, наглед подреден, свят можеше главоломно да се пропука и да породи множество нестабилни състояния.

Той спази обещанието си пред Беров и учреди настойничество над детето. Това го правеше отговорен за бъдещето на Лия и за богатството й.

Потънал в мислите си, Пърмаков не забеляза веднага Бахманов. Последният дойде и седна мълчаливо до приятеля си. Думите, изказани помежду им, често биваха излишни. И двамата знаеха, че те повече объркват хората, отколкото ги сближават. Никой не можеше да види и усети това, което вижда и усеща другият. Така световете им постоянно се разминаваха. И кой ли бе казал, че „Човечеството е като стадо бодливци на северния полюс: скупчват се, за да се стоплят, избождат се взаимно и отново се разпръскват“?

Беше юни и балканът тънеше в нюанси — от тъмнозеленото на бора, през свежата зеленина на дъба и бряста до кафяво-червеното на смрадликата. Още три месеца и лятото щеше да си отиде. Дивите череши и крушите първи щяха да почервенеят, брезите и липите — да пожълтеят. Той предпочиташе есенните багри на балкана и печалната смълчаност на природата пред „горещниците“. Подобни настроения повече хармонираха на преживяното в санаториума. Но все още лятото бе в началото и отвсякъде кипеше живот.

— Виж кой се задава откъм вилата — наруши мълчанието Бахманов.

Той погледна в посоката, която сочеше професорът. Прегърнати, по стръмната пътека се спускаха Алисия и Нягул. „Както в нощта, когато ги видях за пръв път“ — помисли Пърмаков. Щом приближиха достатъчно, Нягул ги заговори:

— Търсихме ви навсякъде. Решихме, че сте отпътували за столицата.

— Опаковахме си багажа и сме готови да потегляме. Но първом „… да поседим като пред път“, както го е казал простичко Дамян. От тук се открива цялостната панорама на София. И скоро всички ще потънем в този конгломерат…

Лицето на Алисия грееше от щастие. Още задъхана от стремителното им спускане, тя прогласи тържествено:

— Омъжвам се за Нягул!

— Защо ли не сме изненадани? — ухили се лукаво Бахманов. — И ние пак ще трябва да помагаме!

— Монтирал съм охранителни системи на много сладкарници — включи се Пърмаков, — сватбената торта е от мен!

— А аз ще се погрижа за протокола — предложи услугите си Бахманов.

— Ще трябва да си взема Лия — досети се Пърмаков. — Ще я настаня в апартамента на Беров и ще й наема бавачка.

— Детето не ни е в тежест! — протестира решително Алисия. — При нас Лия се чувства най-добре! Чете книжки, играе, тича из градината и проявява жив интерес към всичко. Двамата с Павел Константинович с часове стоят пред компютъра. Започнаха да усвояват и английски език…

Алисия продължаваше да го убеждава, но внезапно просвири телефонът на Нягул. Той прие разговора и се отдалечи от малката им групичка. Когато се върна, на смръщеното му лице вече нямаше и помен от усмивка.

Мълчанието продължи неудобно дълго и Алисия запита деликатно:

— Неприятности ли имаш, Нягул?

Цветът на лицето му се сменяше непрекъснато: ту пребледняваше, ту почервеняваше. Отстрани изглеждаше, че сякаш той се задушава или е пред инфаркт. Пърмаков се приближи решително и го разтърси силно за раменете:

— Овладейте се най-сетне, генерале! Разкажете какво се случва отново, ако не е служебна тайна.

Сега, повече от всякога, Нягул искаше да бъде сам. Извън приповдигнатата атмосфера и еуфорията около сватбата им с Алисия. Сякаш това бе останало някъде много далеч, случило се бе много отдавна, в друго време и на друго място. Преди Звярът да е влязъл в леговището му!

— Веселин Николов е избягал — насили се да проговори той. — Но това не е всичко: отвлякъл е Павел Константинович и Лия!

Кралев набра директния телефон на Главния секретар и докладва за бягството на Веселин Николов от болницата и за отвличането на Павел Константинович и Лия. Главния секретар незабавно разпореди:

— В разследването се включва и Дирекция НСБОП! Но, за да няма недоразумения, ти напомням, че не трябва да се месиш в работата на Цанев по изграждането на версиите и заключенията му. Задължителни за майора са процедурите по реда на НПК, неговото вътрешно убеждение, основано на обективното и пълно разследване и писмените указания на прокурора. Координацията между дирекциите поемам аз!