Метаданни
Данни
- Година
- 1920 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
1. Земледелец
Не гледайте, че в „Алказар“[1]
по масите в лентяйство дреме,
той си е земледелец стар
и сее чак от древно време,
да, винаги през летний зной
(о, земледелска орисия!)
на своята тераса той
отглежда жито у саксия.
2. Член на „народната“ партия
Стоиш и гледаш го: лишен от свен,
на шията му седем бръчки;
при кладата народна всеки ден
натрупва и подпалва съчки.
Стоиш и гледаш го: влече шкембе,
убиец, а пък е свободен;
последний косъм тихичко скубе
от кървавия гръб народен.
И питаш се, издъно възмутен:
„Какво народно в него има,
когато всеки ден без капка свен
той залъка народен взима?“
Та затова народен е човек,
у него всичко е народно:
имотът, златото, креватът мек
и сетрето му даже модно.
Край