Христо Смирненски
Епитафии [0] (или слова надгробни на водачи безподобни)

Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

1. Народовластник Ал. Стамболийски[1]

 

Любител на суетен шум,

почива той под тази пръст;

нищожен беше като ум,

но затова гигант на ръст.

Наместен на гърба селяшки,

той служеше като самар

на кожодера народняшки

и цанковиста гешефтар.

2. Оръженосец Райко Радомирски[2]

 

Прости му, Господи, прости!

недей от рая го лишава,

тъй както не лиши го ти

приживе от ума на крава.

3. Песнопоец Цанко Бакалов[3]

 

„Музо, моя музо, музо по налъми,

всичко на земята пустота и сън е;

пустота в главата, глухота в душата —

шумна беше само тлъстата заплата.

Хората — студени, критиката — мерзка…

Музо, моя музо, музо министерска!“

4. Ал. Димитров[4]

 

Средата хората създава,

а той бе между честни хора;

това ключара на затвора

чрез подпис даже потвърждава.

5. Теодор Теодоров Сервилний[5]

 

Патриотизмът жертви иска,

а той бе честен патриот,

затуй в Париж с поклони низки

пожертвува един народ.

6. Маджаров[6]

„Дедите ми, набивайки на кол

другарите на Левски и Раковски,

крепяха турский произвол

и своите дела търговски.

 

Аз, внук на своите деди,

водач на спекулантска банда,

крепях народните беди

и всяка алчна контрабанда.“

7. Д-р Данев из Силистра[7]

Като престъпник той бе невменяем,

защото беше прост ратай,

отдал се от рождение под наем

на цезар Николай.

8. Св. Дух Генадиев[8]

Излишни са тук комплименти

и без тях той пак е велик —

чрез светлата смърт на Викенти[9]

и банката си „Атлантик“.

 

По всичките линии девствен,

изпълнен със чест и любов,

той беше наследник божествен

на даскала си Стамболов.

 

Под сянката на Стамболийски

потриваше с радост ръце

и шепнеше му по комшийски

съвети от чисто сърце.

9. Андрея Ляпчев[10]

Над малката могила кръст да не издигат!

Излишен е и глупав всеки кръст над нея!

Безименните черни кръстове му стигат

из пленнишките лагери покрай Егея.

10. Рамзес Чапрашиков[11]

Съдбата него двойно надари:

ума му взе и даде му пари.

Без първото той стана дипломат,

чрез второ пък — меценат.

11. Васили Радославов[12]

Над гроба му аз виждам забита тежка сопа —

посредством нея в гроба той цял народ изпрати,

а трябваше народа таз сопа да докопа

и да зачисти всички подобни дипломати.

12. 3латен Тончев[13]

 

Пътниче, пътниче, ти не мисли,

че само тези са моите останки!

Влез във града ти и там изчисли

моите останки, наречени банки.

13. Кр. Пастухов

Сакън! Недей над гроба му плюва!

Заплювките са тук играчки —

той приживе покрит бе с храчки,

но пак не се свенеше от това!

14. Янко Сакъзов[14]

… Ти затечи се по паважа,

влезни в двореца и кажи:

„Пред вашите врати на стража

издъхнал старий пес лежи!“

15. Венелин Ганев[15], Костурков[16] и въобще цялата радикалска партийка[17]

Що простенваш, майко, в горест тиха,

ронейки безспир сълзи на гръд?

Те не са умрели — мъртви се родиха,

та не могат даже да умрат!

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. I, бр. 13 от 12 март 1920 г., с подпис: Хр. Смирненски.

[1] Ал. Стамболийски — Много от сатирите си Смирненски насочва и към Стамболийски и дейците на земеделския съюз, споделяйки неправилната политика на БКП към земеделския съюз по това време. Но той долавя и критикува и много съществени слабости и грешки на Земеделския съюз, който по това време е управляваща партия и се стреми да създаде самостоятелна „селска власт“. Особено често той атакува земеделското правителство за неправилното му отношение към комунистическата партия и за половинчатите мерки при съденето на виновниците за националната катастрофа.

[2] Райко Радомирски — Райко Даскалов (1886–1923) — изтъкнат политически и държавен деец, един от ръководителите на земеделското движение. През септември 1918 г. в Радомир провъзгласява Радомирската република. Министър в правителството на БЗНС (окт. 1919 — февр. 1923 г.). Застрелян от наемен убиец.

[3] Цанко Бакалов — Церковски, Цанко Бакалов (1869–1926) — известен български поет и общественик, учител, един от основателите на БЗНС. Избран за народен представител (1901). Министър в правителството на Ал. Стамболийски (1919–1923). След деветоюнския фашистки преврат е в затвора (1923–1926).

[4] Ал. Димитров (1878–1921) — деец на БЗНС, министър на вътрешните работи и на войната (1920–1921) в правителството на Стамболийски. Поддържал близки връзки с лявото крило на революционното движение в Македония. Убит от терористи на реакционната ВМРО.

[5] Теодоров, Теодор (1859–1924) — буржоазен политически деец, водач на обединената народно-прогресивна партия. Като министър-председател (ноември 1918 — октомври 1919 г.) възглавява българската делегация в Париж по приемане условията на Ньойския мирен договор 1919 г.

[6] Маджаров, Михаил (1854–1944) — буржоазен политически деец, един от ръководителите на народняшката партия, многократно министър и народен представител; пълномощен министър в Лондон (1912–1913) и в Петербург (1913–1915). През 1919–1920 г. е министър на външните работи в кабинета на Ал. Стамболийски.

[7] Д-р Данев из Силистра — д-р Стоян Данев (1857–1949) — буржоазен политически деец, ръководител на прогресивно-либералната партия. Той е министър-председател през 1913 г., когато България започва Междусъюзническата война, и един от виновниците за националната катастрофа. Според мирния договор, сключен в Букурещ на 28. VII. 1913 г., България отстъпва на Румъния Южна Добруджа включително и град Силистра. През 1919 г. Ст. Данев заема поста министър на финансите в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски.

[8] Св. Дух Генадиев — Никола Генадиев (1866–1923) — буржоазен политически деец, юрист, един от водачите на Народнолибералната партия; министър на правосъдието (1903–1908) и на външните работи през 1913 г. в кабинета на В. Радославов. Убит от македонските фашисти по искане на сговористкото правителство.

[9] Викенти поп Анастасов, анархист, участвувал в атентата в Градското казино на 1 февруари 1915, за което бил осъден на смърт. Смятало се е, че подбудител на атентата е Н. Генадиев.

[10] Андрея Ляпчев — Андрей Ляпчев (1866–1933) — буржоазен политически деец, един от организаторите и лидерите на реакционния Демократически сговор. От 1908 г. многократно министър; министър-председател от 1926 до 1931 г. на фашисткото сговористко правителство.

[11] Рамзес Чапрашиков — Стефан Чапрашиков, едър капиталист, тютюнотърговец и дипломат.

[12] Васили Радославов — Васил Радославов, (1854–1929) — буржоазен политически деец, водач на Либералната партия. Като министър-председател през 1913–1918 г. заедно с Фердинанд въвлича България в Първата световна война. След Солунското примирие 1918 г. избягва в Германия.

[13] Златен Тончев — Димитър Тончев — крупен банкер и капиталист, деен член на либералната партия; министър на финансите в кабинета на В. Радославов.

[14] Янко Сакъзов. Сакъзов, Янко (1860–1941) — известен обществен и политически деец, социалист-опортюнист; след разцеплението на партията (1903) става водач на опортюнистическата БРСДП (широки социалисти). Министър на търговията, индустрията и труда в правителството на Т. Теодоров (1919 г.)

[15] Венелин Ганев (1880–1966) — професор по право, политически и държавен деец, един от водачите на Радикалната партия; през 1919 г. е министър на правосъдието в коалиционното правителство. Регент на България (1944–1946).

[16] Костурков — Стоян Костурков (1866–1949) — обществен и политически деец, учител. Един от основателите на Радикалната партия и неин ръководител. Министър на просветата (1918–1919) и на железниците (1931–1934); министър на просветата в правителството на ОФ (1945–1946).

[17] и въобще цялата радикална партийка — радикалната партия е обект на постоянни шеги, поради нейната малобройност.

Край