Христо Смирненски
Пардон! ^[0]

Коя си, каква си, отде си —

не искам да зная това,

не дигам аз твоите завеси

чрез ред любопитни слова.

 

В „Търговска“ ли сутрин те срещна,

в „Леге“ ли те зърна по мрак,

не питам коя си, къдешна —

лишен съм от този мерак.

 

През своя износен балтон

изпращам ти само поклон.

 

Коя си, каква си, отде си,

не знаеш, навярно, сама;

кат всички незнайни принцеси

обвита си цяла в тъма.

 

Но що ли поглеждаш с тревога

към моя износен балтон

и колчем се срещнем (за бога!),

ти с ужас прошепваш: „Пардон!“

 

А все пак аз правя поклон

през своя износен балтон.