Христо Смирненски
Жълта стража ^[0]

„Балкан“^[1] удари трета стража,

далечно ехо прозвъни

и жълта стража^[2] по паважа

отмина с глъчка и псувни.

 

Единствен рицар непрославен

с цървули, бомби и калпак

простря се скръбен и забравен

на мекия и девствен сняг.

 

След изблика на чувства топли

(вино, мастика и вермут),

продра нощта с пиянски вопли

напук на сибирския студ.

 

И някаква си арабеска

изписа бърже по снега;

нощта изтръпна в странна треска,

в погнуса, ужас и тъга…

 

„Балкан“ удари трета стража,

далечно ехо прозвъни

и жълта стража по паважа

отмина с глъчка и псувни.