Христо Смирненски
Елегия (Тъне в смрад и рядка кал…) ^[0]

Тъне в смрад и рядка кал

рядката по хубост столица

и души ме зла печал,

сякаш ще изплащам полица.

 

Чувствувам се угнетен,

обкръжен от тъмни духове —

сякаш подвизи Пастухови^[1]

някой прави окол мен.

 

Ех, разправят, че съм млад,

а съм станал за оплакване

с безконечното очакване

на чиновнический щат.

 

А пък мировата скръб

чрез подметките ми зинали

пак събужда спомен скъп —

спомена на дните минали…

 

Тънат в смрад и рядка кал

булевардите на София,

сякаш Сандо е разлял

рядката си философия.