Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Търгувах с мъгла на кубици,
внезапно видях се богат,
и ето: по стари традиций,
раздавам подаръци, брат…
Обичам и Сандо[1], и блока[2],
но в Кръстя[3] съм влюбен почти,
и обич безумно жестока
в сърце ми по него пламти.
Пастухов момче е юнашко,
за подвизи той е роден —
една тенекиена шашка
за Коледа има от мен.
С какво да даря Александра —
такъв дипломат-философ?
Дали той държавната мандра,
дали би я глътнал с любов?
А дядо Василий[4] в Берлин е,
пък има си именен ден.
Без него не може да мине,
с какво ли да бъде дарен?!
Не ща пак бастун да му пратя
на тоз родолюбец велик,
че взеха му веч занаята
дружбашите в Долни Дъбник.
Ще взема извлачена вълна
за нова, берлинска брада[5],
че зла го вещица прокълна
и хласна го черна беда.
Забравил бях блока бе, братя —
там, в Шумен, ония мъже[6]:
на тях ще им купя и пратя
по някое мазно въже.
Забравил бях тоже и Връбча[7],
о, милия, мазния шут!
За Коледа ще понатъпча
устата му щедро с… бисмут.