Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

Аз помня: сключваха в Париж мира,

след тригодишна смъртна баня,

и Тодоров[1] гърлото си продра

към ред и мир да ни подканя.

 

Но днес е празнично към Кюстендил,

макар да има мраз и ветър,

макар под нулата да се е свил

държавния ни барометър.

 

Пързаляме се славно, господа,

на политически пързалки

и вместо с кънки, както е реда —

пързаляме се на бухалки.

 

Не знам какво е в Кюстендил сега,

едва ли знае даже блока,

но хлътнали сме здраво сред снега

и преспата е, май, дълбока.

 

Не знам как ще се справим с тоя сняг

и с новия кадрил безумен,

но знам, че лошо ще се плъзнат пак

оскубаните люде в Шумен[2].

Бележки

[0] Публикация: Маскарад. Седмично художествено-хумористично списание. София, г. I, бр. 4 от 10 декември 1922 г., с подпис: Валериян Бромов

На 4 декември 1922 г. македонски автономисти под предлог, че търсят провинили се пред тях македонски дейци от федералистите, нахлуват в град Кюстендил и го превземат. Градът е окупиран от бандите на ВМРО, без полицията и армията да се намеси. Това е удар по престижа на земеделското правителство. Едрата българска буржоазия, която проучва почвата за подготвяния от нея фашистки преврат, ликува поради успеха си да подрони авторитета на земеделското правителство.

[1] Сключваха в Париж мира, и Тодоров — Т. Теодоров е ръководител на българската делегация, която отива в Париж през 1919 г. във връзка с приемане условията на Ньойския мирен договор. Теодоров, Теодор (1859-1924) — буржоазен политически деец, водач на обединената народно-прогресивна партия.

[2] Оскубаните люде в Шумен — бившите министри от кабинетите Гешев — Данев и Малинов — Костурков след събитията в Търново и Долни Дъбник са арестувани като виновници за националната катастрофа. От V софийски полицейски участък, където първоначално са задържани, те са преместени в шуменския затвор.

Край