Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

Сред бялата печал на девствен сняг,

сред воплите на ранна зима,

къде ли броди президента пак

и секретарката любима?

 

Лозана да се славеше с лози,

с нектара лековит за скука,

то Омарчевски, трогнат до сълзи,

отдавна липсал би оттука.

 

Но президента носи своя дял нерад —

да броди усърден в чужбина

и там — какъвто си е дипломат —

да брани скъпата родина.

 

Ах, свършек няма тежкия гурбет!

Удавихме се от печалби,

но той пък чак в Бухара и Тибет

за нас да иде пожелал би.

 

Обича родината тоя мъдър мъж,

пести той средствата й скромни.

И скромността му, проявена неведнъж,

хазната дълго ще я помни…

 

И върне ли се пак — от входните врати

ще викне той с любов нечута:

— Я там, в швейцарски курс да се плати!

Пестете нашата валута!

Бележки

[0] Публикация: Маскарад. Седмично художествено-хумористично списание. София, г. I, бр. 2 от 24 ноември 1922 г., с подпис: Нагел Смугли.

В началото на ноември Ал. Стамболийски заминава за Букурещ и Белград и след това отива на Международната конференция в Лозана като представител на България.

Край